Отзиви от Конференцията на най-бързоразвиващата се медицинска специалност в света.

От 27 до 29 септември, гр. Пловдив бе домакин на XI Национална конференция по клинична лаборатория с международно участие. Събитието бе изключително посетено, а в приветственото си слово председателят на Българското дружество по клинична лаборатория проф. Добрин Свинаров апелира „да се осигури най-добрата грижа за пациентите, като се подобри връзката медицина-здравеопазване”. На откриването той получи приветствени писма от председателя на БЛС и ректорите на медицинските университети в Пловдив, Варна и София. Научната програма включваше пленарни заседания на теми: „ Технологичен трансфер в клиничната лаборатория”, „Кардиология, вирусология, онкология”, „Лабораторна ендокринология”, „Вария”, „Акредитация, управление на качеството и други предизвикателства”. Бе представена изложба на постери и няколко чуждестранни доклада на изтъкнати международни специалисти в областта на лабораторната медицина.

Здравен навигатор разговаря с проф. Свинаров и бившия президент на Международната федерация по клинична химия и лабораторна медицина (IFCC), миланския университет Vita-Salute Сан Рафаеле.



Проф. Свинаров, направи впечатление, че залата беше пълна догоре. Какво предизвика този голям интерес?

Нашата дисциплина е много бързо и интензивно развиваща се и професионалистите в областта на лабораторната медицина не могат да не следят с голямо внимание и с пълно посвещение новостите в научно и професионално отношение. Клиничната лаборатория и лабораторната медицина е много специална, особена, клинична област, защото това е медицинска дисциплина, която осигурява 70% от информацията при поставяне на диагноза, при лечението на пациента, във всички профилактични процедури, а използва под 2% от здравния бюджет. Друга причина за интереса е, че лабораторната медицина прониква еднакво дълбоко във всички останали медицински специалности. В това отношение тя е наистина уникална. Също така, лабораторната медицина е магистрала, по която достиженията на НТП, на медицинската наука, влизат в клиничната практика и това я прави специално задължена в развитието на медицината. При откриването на Конференцията споменах, че, за жалост, понятията „медицина” и „система на здравеопазване” в България все повече се разминават и нашето задължение като лабораторни специалисти е, прониквайки във всички медицински специалности и осигуряващи трансфера на научната информация в клиничната практика, да направим така, че медицината като развитие и системата на здравеопазване отново да започната да се сближават. Постарахме се програмата да е атрактивна и да отговаря на тези изисквания.



Разкажете за международното участие...

Изключително внимателна селекция направихме и благодарение на отзивчивостта на нашите приятели от чужбина, ние имаме уникалната възможност да чуем световни лидери. Проф. Маурицио Ферари е ръководител на една от най-големите лаборатории в Италия и в Европа. Той е бил четири години председател на IFCC. По вълнуващ начин ни представи бъдещето развитие на нашата специалност. Проф. Микаел Ойлерих от Гьотингер, Германия, е бил президент на световни асоциации, на лекарствен мониторинг в клиничната токсикология, редактор на много световни научни списания и др. Неговата тема е за най-вълнуващите аспекти на медицинската специалност Лабораторна медицина, особено в областите на масспектрометрията, лекарствения мониторинг, и напоследък – течната биопсия, която действително открива нови хоризонти, защото осигурява диагностиката от равнище, което проф. Ферари визираше в своите прогнози за бъдещето на лабораторната медицина. Благодарение на такива водещи лектори ние винаги си „сверяваме часовниците” с най-напредналото време в нашата специалност.

И как върви българският часовник?

Върви добре и обнадеждаващо се развива в правилната посока, но за съжаление, този часовник има ограничени юзди и това са административните рамки, с които сме принудени да работим и недостатъчната подкрепа на администраторите на всички нива, в т.ч. МЗ и НЗОК, които за съжаление имат други приоритети, а не максимално добрата грижа за пациента и максимално ефективното оползотворяване на оскъдния, и недостигащ, здравен финансов ресурс.



Какво ще пожелаете на колегите си?

Да бъдат живи и здрави, да работят все така вдъхновено и всеотдайно, и независимо от невинаги благоприятната конюнктура и административна рамка, да не забравят, че нашето призвание е едно единствено: да осигуряваме с дейността си възможно най-добрата грижа за пациента, а в този смисъл се гради и успехът на нашата професия.

Проф. Ферари, Конференцията бе открита с Вашия доклад „Как да си представим бъдещето на лабораторната медицина?” Разкажете ни за основните акценти в нея.

Най-важното, касаещо лабораторната медицина може да се изрази в една дума – иновация. Скоростта, с която се променя святът на медицината е толкова бърза, че за да сме иновативни, трябва да сме гъвкави в работата си и в начина си на мислене и да сме много усърдни, тъй като съществуват и излизат нови технологии, нови приложения, нови биомаркери, с които трябва да подобрим здравето на пациента. Това е целта. В този смисъл лабораторната медицина трябва да носи добавена стойност и да спомага за подобряване здравето на хората. Има много аспекти като погледнем към бъдещето, които трябва да се вземат предвид. Един от тях е информатиката, защото все повече интерпретацията на данните се обвързва с компютъризирани апаратури, а това, от своя страна, означава обработка на голяма база данни, с които да подпомогнем лекарите в тяхната диагностика. Друг интересен аспект от доклада ми е развитието на изкуствения интелект (Artificial Intelligence) и как се работи с всички тези данни. След откриване на човешкия геном през 2003г. до сега разполагаме с много информация и данни. Областта, в която се включва геномиката също трябва да се развие. Увеличаването на познанието, на иновациите, е наистина невероятно. Но друго много важно е, че вече можем да правим например геномен анализ за няколко дни и то за по-малко от хиляда евро. Можете ли да си представите, че първият геном струваше сто хиляди милиона долара! Неща, които преди са стрували 40 милиона, сега струват 4 хиляди.

Бъдещето е обърнато и към приложението на микрофлуидиката, което значи да се работи с много малко количество течност – кръв, серум.... Това е много важно, защото колкото повече микрофлуидиката се развие ва нашата област, толкова по-редуцирано става количеството кръв, което е необходимо да се вземе от пациента, а това ще доведе до по-безопасно, по-надеждно и по-евтино изследване.



Какво е най-важното при онкологичните лабораторни изследвания погледнато към бъдещето?

Онкологията е една от големите задачи на бъдещата лабораторна медицина. В последната година успяхме да разберем повече за отношението генетика – рак. За това как раковите клетки експресират гените; как раковите клетки се контролират от имунната ни система. Това значи, че сме достигнали много високо ниво на познание, но далеч не значи, че знаем всичко. Има още какво да учим, тепърва да разбираме. Със сигурност сме белязали напредък спрямо по-доброто дефиниране на произхода на клетката или на нейната функция и дейност, на това какъв е клетъчния отговор на таргетирана терапия, при която в някои случаи прогноза за пациента се променя по драматично в положителна насока. Аз смятам, че бъдещето е във все по-прецизното профилиране на тумора на дадения пациент, което само по себе си подсказва, че туморът е стимулиран от гените. Ракът на стомаха не е като рака на пикочния мехур. Сега се опитваме да изградим рамки, в които да въведем общи за определена група пациенти характеристики, за да им приложим таргетирана терапия. В следващите години този подход ще се развива с невероятна скорост.



Има ли подводни камъни при този забързан устрем към новото?

Да, и това е дезинформацията. Особено тази, която е достъпна в интернет. В областта на лабораторната медицина данните се променят от ден за ден. Ще ви дам пример с меланомата: метастатичната меланома преди пет години бе обявена с преживяемост от 1 година, 8 месеца или нещо такова. Сега, с приложението на имунотерапията, прогнозата е различна. Това прави и вашата работа много отговорна, защото трябва да обновявате често данните, които подавате към читателите си, защото вярната информация подобрява безопасността на пациента.

Какъв е апелът Ви към българските Ви колеги?

Със сигурност лабораторната медицина ще има бляскаво бъдеще! Във всяка отделна страна има трудности, икономиката не е така добре развита навсякъде, правителствата се опитват да орежат разходите за здравеопазването, но вие, ние, трябва да сме корави, да преследваме целите си, защото това е много добра професия и ние наистина сме много важни за пациентите.

Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече