Пореден бум на млади специалисти. Подмладява ли се медицината?


Коя поред е Националната конференция по нефрология? Без да изместваме акцентът от същността на събитието, състояло се от 27 до 30 септември в к.к. Албена, това беше единственият въпрос, на който никой не успя да отговори. А дали е истински важен? Тя е шестата подред в мандата на председателя на дружеството проф. Емил Паскалев. А, за останалите, с които Здравен навигатор се срещна – просто поредната. Важното е, че тази годишна конференция обедини всички нефролози в страната, даде изключително предимство за участие на младите специалисти и заложи на научна програма, залегнала върху консервативната нефрология, за да остане от диализата най-важният сегмент – качеството на живот на пациента.



Какво е новото за изминалата една година в нефрологията? Това питаме председателя на БДН проф. Паскалев.

От изминалата година имаме съществен подход с големи възможности по отношение ефективно лечение на някои тежки заболявания като микроскопичен полиангит и грануломатозен полиангит. Това са системни заболявания, обхващащи целия организъм и повечето от основните му органи. Засягането на бъбрека е много сериозно и често води до бъбречна недостатъчност и заместващо лечение. С новите терапевтични възможности това нещо се преодолява в един оптимален вариант, запазва се живота на пациента и най-често не се стига до заместващо бъбречно лечение.

Другото, което оказва съществено влияние, е присъствието на много млади колеги нефролози. Това, само по себе си, е голямо постижение.

Какво Ви впечатли в техните презентации?

Впечатли ме това, че те акцентуират вниманието си върху неща, върху които не е работено досега. Също така имат презентации с обобщителен характер на база правила и критерии, които са общоприети за света и за Европа, а по някои въпроси правят изводи, които показват едно съвременно мислене, характерно за европейските държави.

Разкажете за скрининговата програма за хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ)?

Тази програма се прави непрекъснато, защото това е голям проблем. В края на м. юли, Европейската и други световни бъбречни асоциации излязоха с данни, че по света има 870 милиона болни с ХБЗ. Това определя честота от 11-12%, каквито са данните и у нас, което прави един на всеки 8-9 човека. Това надхвърля почти два пъти диабетиците в света. И ако диабетно болните имат изразена симптоматика и оплаквания, то през по-голямата част от половината време на съществуването на ХБЗ, пациентите нямат оплаквания и не търсят целенасочено медицинска помощ. Затова ние акцентуираме върху причините за ХБЗ, които могат да са захарен диабет (ЗД) и артериална хипертония (АХ). Когато ХБЗ е налична при такива случаи, ЗД и АХ се утежняват и така се влошава характеристиката за сърдечносъдова заболеваемост и сърдечносъдова смърт.

Колко процента от болните с диабет и АХ развиват ХБЗ?

Ще отговоря наобратно: 38% от пациентите с ХБЗ са диабетици, а 28% са с АХ.

Това значи ли, че всички хипертоници и диабетици трябва да се изследват за ХБЗ?

Задължително! Когато се диагностицира пациент със ЗДТ2, веднага му се изследва и състоянието на бъбречната функция, защото най-често диагностиката от самото начало на ЗДТ2 се изпуска поради липса на сериозни оплаквания от страна на пациентите. На хипертонията е нужно повече време, за да доведе до развитието на ХБЗ. Не трябва да се забравя, че диабетът създава проблем и на бъбреците, и на сърцето, както хипертонията създава проблем на сърцето, но и на бъбреците.



Как виждате бъдещето?

Ако наистина се направи реформа на Здравната система и се премахне монополът на една институция като НЗОК, а МЗ се занимава качествено само с регулаторна и контролна дейност, мисля, че нещата по един естествен начин ще станат много добри. Просто много добри. Това нещо младите хора ще го направят, защото те мислят по различен начин.

Конкретно за научната програма на Конференцията, разговаряме с доц. Светла Стайкова, началник на Клиниката по диализа към УМБАЛ „Света Марина” във Варна и с проф. Борис Богов, началник Клиника по нефрология към УМБАЛ „Александровска”.



Доцент Стайкова, какво Ви впечатли на тазгодишната конференция?

Тази година участниците са над 200 и акцентът беше върху патологията: гломерулопатии; заболявания в детска възраст; редки болести; изменения в бъбречната функция, в следствие на суплементация с редица медикаменти; терапии с най-съвременните, иновативни медикаменти. Мога да отбележа, че фирмените презентации бяха много резюмирани, представящи най-новите проучвания във фармацевтичната индустрия. Искам да акцентирам и върху многото разнообразни и изключително добре илюстрирани постери в постерната сесия. Имахме комисия, която награди за най-добър постер и най-добра презентация всички колеги, които са се справили отлично. Това е още една стъпка за нас и още един момент да направим тези наши конференции много по-наситени със случаи от практиката, споделяния, дискусии, което е много по-интересно и полезно, особено в диагностично-терапевтичния подход и в ежедневната практика. Така младите ни колеги ще могат много по-добре в срещата си с пациента да поставят диагноза, да направят оценка на профилактиката и лечението, което ще им носи само дивиденти и позитивност.



Професор Богов, какви са първите Ви впечатления от Конференцията?

Това, което прави впечатление на всички, е излизането на все по-млади хора, представящи своите клинични резултати от съответните клиники, което дава надежда, че специалността Нефрология ще се развива в бъдеще с все по-голяма сила. Изнесените доклади демонстрираха и нови технологични възможности за презентиране, освен това се работи активно и в насока на редки болести и на статистика по отношение на превенция на ХБЗ. Представиха се много интересни случаи и се породиха множество дискусии по отношение на иначе много работни заглавия като нозологични единици, но с възможности за ново повлияване на активността на един или друг патологичен процес.



Какво ново се случва в областта на нефрологията?

Доста нови неща. По отношение на трансплантираните пациенти новостите са малко, но има такива, по отношение на лечението, на търсенето на нови генетични маркери и маркери за остра бъбречна увреда, нови медикаменти и различен подход като поведение при пациенти с ХБЗ.

Отново спечелихте конкурс за финансиране на проект за скрининг на ХБЗ. Професор Паскалев ни разказа за целите на проекта като цяло. Какви са този път целите Ви?

Идеята е със следващия проект, който трябва да стартира 2019г., да наберем още повече пациенти, така че да бъдем категорични и сигурни пред различни институции, вкл. пред НЗОК, за да можем да наложим модели, които да бъдат заложени за ОПЛ и специалистите за такива пациенти, които имат социално-значима болест, водеща до ХБЗ. Целта е по този начин пациентите да бъдат превентирани и изследвани много рано във времето, а не когато вече диагностицираме ХБНедостатъчност.

Как един ОПЛ би диагностицирал такъв пациент, за да го изпрати към вас?

Трудно, но не по причина, че им липсва компетентност, а защото НЗОК е заложила минимални изследвания. За това идеята ни е с втория проект да наложим задължителни профилактични изследвания на пациенти, които са с ранен ЗД, АХ, или с хронични инфекции, които да бъдат изследвани с маркери за ранна бъбречна увреда. Да се наложи като пакет.



Разкажете за доклада за мембранозна нефропатия при пациенти със ЗД.

Този доклад предизвика силна дискусия в залата от няколко отправни точки. Дискусията бе породена от факта, че точно този проблем трудно се лекува. Има пациенти, които въпреки използването на един, втори или друг медикамент, са резистентни към представената терапия. Това предизвика дискусия – какво правим нататък? Има възможност за прилагане на медикаменти, които се използват в трансплантацията. Те са малко по-скъпи, но не могат да бъдат използвани чрез НЗОК, защото са в режим Off label. Аз, като национален здравен консултант, съм писал няколко писма до МЗ и НЗОК, позовавайки се на резултати на колеги от европейски и световни практики с доказан ефект, да се наложи възможността за употреба на тези медикаменти при тези специфични заболявания в режим off label.

Доста дискусии породи и следващия доклад за провеждане на първа и повторна бъбречна биопсия при пациенти с дифузни бъбречни заболявания и такива, които са с имунни гломерунефрити. Възможността за грешки са сведени до минимум. Всички колеги, които извършват бъбречни биопсии у нас са високо квалифицирани, но и световната статистика допуска малък процент усложнения. Все пак акцентът беше върху обостряне вниманието за усложнение при извършване на тази процедура.

Последният доклад също предизвика доста интерес. Представи го един млад човек – д-р Петров от Медицински университет – Варна. Неговата презентация се казваше „Орган-върху-чип”. Идеята е върху техническото средсто чип, представляващ един вид изкуствен бъбрек, да се правят проучвания и изследвания на фармакокинетиката и фармакодинамиката на нефрологични медикаменти. Иновативен доклад! Колегите от Университета във Варна са доста обнадеждени.

А лично на Вас кое Ви създаде най-голямо удоволствие?

Безспорно присъствието на толкова млади хора.

Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече