"Трябва координирана политика за намаляване на сърдечносъдовата смърт".


Професор Асен Гудев е новоизбраният председател на Българското кардиологично дружество ДКБ, който ще встъпи в длъжност след две години. Това стана ясно на XVI Национален конгрес по кардиология, състоял се от 4 до 7 октомври в к.к. Албена. Проф. Асен Гудев е бил вече председател на Дружеството, понастоящем е началник Клиника по кардиология в УМБАЛ „Царица Йоанна” – ИСУЛ и присъства активно в научната програма на мащабния форум.

Здравен навигатор поздрави с назначението проф. Гудев и потърси позицията му за предстоящите посоки, към които ще върви българската кардиология:



Аз вече съм бил председател на ДКБ и смятам, че то е една изключително модерна и динамична структура, чиято цел е не само да провежда висококачествени научни симпозиуми, но и да отправя послания към обществото и институциите, които имат за цел да се преодолее високата сърдечносъдова смъртност в България, чийто процент на преждевременна смърт при хора под 65-годишна възраст е два пъти по-висок от останалите страни в Европа. И тук става въпрос не само за човешка, фамилна трагедия; тук става въпрос за голямо предизвикателство към обществото в чисто икономически аспект, защото губим преждевременно работна сила и утвърдени специалисти.

Какво е нивото на кардиологичната помощ у нас?

Медицинската практика в кардиологията в България е на много добро ниво, но решаването на проблемите, които споменах, изискват много активно участие освен от страна на обществото, но и от страна на институциите в провеждането на т.нар. „превантивни мерки”, които в страни като Финландия, Австралия, дори някои Източноевропейски, доведоха до драматично намаляване на сърдечносъдовите заболявания (ССЗ). Ние също можем да достигнем такива резултати. Затова смятам, че това е една от най-важните мисии на ДКБ - да е лидер, съвместно с другите дружества и институциите, за провеждане на координирана политика за намаляване на СССмърт. Все още контролът на артериалната хипертония в България не е толкова добър, колкото трябва, нито лечението на дислипидемията, нито ранното откриване на ЗДТ2, който практически е ССЗ, тъй като диабетът носи много висок риск от инфаркт и инсулт. Наблюдава се и една изключително тревожна тенденция – нарастването на обизатас, който е първата крачка към инфаркта. Така че ДКБ, в партньорство с институциите и с другите научни дружества, трябва да положи тези усилия. Трудна задача! На нашите конгреси ние сме постигнали едно много добро ниво на качество и актуалност на презентациите и следващият етап трябва да бъде трансформацията на всичко това в реална полза за обществото. И мисля, че духът и политиката на този УС ще бъде насочена точно към това.

Бяхте лектор и модератор на много сесии. Какво представихте и какво най-много Ви впечатли от представянето на Ваши колеги?

Искам да кажа, че качеството на българските лекари е абсолютно сравнимо с това, което поднесоха световните експерти. Лично моите интереси са в областта на превантивната кардиология. При нея излязоха някои нови неща, които засега са по-скоро научни хипотези, като вида на бактериалната ни флора, която определя риска от развитие на диабет, на обезитас. Това е много нова и авантгардна концепция, защото начинът по който се храним, качеството на храните, които приемаме, могат да бъдат един много ефективен инструмент за намаляване на ССРиск. Търсене на т.нар. „функционални храни”, тоест, да се редуцират не само калориите, които приемаме, но да се обърне внимание на качеството, разпределението и вида на храните, е също важен инструмент, който може да заработи само с промени в законодателството. Ние, лекарите, не можем сами да пречупим нарастващата СССмърт. Това изисква координирано усилие между много звена.

Нещата около захарния диабет са също много интересни: излязоха нови медикаменти, които освен, че понижават нивото на кръвната захар, намаляват чувствително смъртността от ССЗ, особено сърдечната недостатъчност (СН). В следващото десетилетие тези неща ще са стандарт в грижите. Имаме нови доказателства какъв трябва да бъде холестеролът след прекаран миокарден инфаркт; колко важен е контролът на липидите, за да бъдат предотвратени нови ССУсложнения; навлизат много нови диагностични тестове, както и инструментални методи на лечение.


Редактор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече