„В момента в България няма реално действащи клинични фармацевти.”


XII Национална конференция по болнична фармация бе във фокуса на медицинските събития в Пловдив от 5-и до 7-ми октомври 2018г. Темата тази година бе „Клиничната фармация – възможност за постигане на по-качествено здравеопазване”, а нейният организатор и председател на ПОБФБ - маг.фарм. Велина Григорова сподели пред Здравен навигатор идеята, която стои зад мащабното събитие.


Насока на тазгодишната конференция бе клиничната фармация, заради това, че в края на 2018г. изтича гратисния период, в който болниците имат възможност да обучат свои хора със специалност клинична фармация. От 01.01.2019г. всяка болница, която има отделение по онкология или клинична хематология, както и болниците с над 400 легла или повече от 10 отделения, задължително трябва да имат клиничен фармацевт, който да участва във взимането на решения относно терапиите на пациентите. Имайте предвид, че в момента в България реално няма действащи клинични фармацевти. Идеята ни беше да подготвим по-добре нашите колеги, да им дадем повече практически знания за клиничната фармация, така че да могат да посрещнат предизвикателствата в началото на 2019г. Далеч съм от мисълта, че веднага ще започнат да работят това в отделенията, но стъпка по стъпка смятам, че клиничната фармация ще навлезе в нашите лечебни заведения, тъй като това е специалност, която носи ползи както на лекарите, така и на пациентите.


Маг. фарм. Албена Чамурджиева от ВМА София модерира първата научна сесия и изнесе доклад на тема „Биоподобни лекарствени продукти – законодателни и икономически аспекти”.

Магистър фармацевт Чамурджиева, какво е впечатлението Ви от програмата на Конгреса и какво е нужно, за да може научната информация от него да достигне до по-широк кръг фармацевти?

Нивото с всяка година става все по-високо. Лекторите са изключителни професионалисти и са много компетентни. Изнасят лекциите атрактивно, на достъпен език. И това, което мога да кажа е, че за радост, в България навлизат непрекъснато нови утвърдени в световен мащаб терапии. Българските пациенти имат възможност да се лекуват с качествени, доказани и изпитани лекарства.

По отношение на техническото осигуряване, навлизат съвсем нови неща, които са предизвикателство за болничните фармацевти като верификацията на лекарствените продукти. Това е един съвсем нов, дори за ЕС, процес и ние сме една от държавите, които се обучаваме спешно и се справяме с това. Целта на верификацията е да се избегне използването на фалшиви лекарствени продукти и пациентите да се лекуват само с истински лекарства, а не с техни подобия, които нямат същите качества.

Разкажете повече за лекцията, която изнесохте.

Биоподобните лекарства са едни сравнително нови медикаменти. Те са на пазара от 2006г. Все още се провеждат клинични проучвания за тяхното прилагане, тъй като те не са абсолютно копие на техните оригинални биологични продукти. За да стане по-ясно, биологичните лекарствени продукти не са лекарства с химичен състав. Те се произвеждат от биологичен източник: живи организми, дори някои видове бактерии или органи от животни и т.н. Биоподобните лекарства са подобни на биологичните, но не са техни идентични копия. Важното е, че те отговарят на изискванията за качество, безопасност и ефикасност. И тъй като тяхното производство предполага по-ниска цена, така и цената на крайния продукт е по-ниска, което спестява средства на здравните фондове и тези спестени средства могат да се насочат за предоставяне на други здравни услуги. В Европа до миналата година бяха регистрирани 41 такива лекарствени биоподобни продукти, но техния брой ще се увеличава. За радост, за тези 10 години, в които те се използват в медицинската практика, няма констатирани сериозни различия или сериозни нежелани странични реакции, така че тяхната употреба ще става все по-масова. В социален аспект предимството им е, че поради ниската им цена, ще се улесни достъпът на пациентите до тях и те ще могат да получат качествена терапия.


Г-жа Илиана Паунова, изпълнителен директор на Българска организация за верификация на лекарствата изнесе първите резултати от прилагането на Директива 2011/62/ЕС и на системата за верификация в България. От кога стартира тя и какви са първите резултати от прилагането й?

Българската система за верификация на лекарствата е в производствена среда от 18.04.2018г. Ние сме петата държава в Европа, която се свърза с европейския хъб и започна да функционира жива в производствена среда системата. Това е голямо предимство за българските потребители, тъй като те имат достатъчно време да тестват различните софтуерни продукти, да се обучат, да придобият повече информация за работата си след 09.02.2019г. За сега технически системата работи много плавно, а проблемите с а по-скоро от организационно естество, като промени в начина на работа, в някои от стандартните оперативни процедури и това е нещото, което всъщност изисква по-активната намеса на фармацевтите при внедряване верификацията в техните аптеки.

Какви са предимствата на системата за облекчаване работата на болничните фармацевти?

Най-голямата цел на Директивата срещу фалшифициране на лекарствата е защита на пациентите от фалшифицирани лекарства, а също така и защита на законните участници във веригата на лекарствоснабдяване от незаконни обороти. Също така една друга възможност, която вероятно ще бъде осъзната по-късно е, когато верификацията се свърже с текущата информационна система на болничните аптеки, биха могли и много от процесите, които в момента са ръчни или не са автоматизирани, да бъдат автоматизирани в бъдеще, като например прихождаване на опаковки, отписване на опаковки и др.



Как практически ще бъде свързана болничната аптека с българската система за верификация?

Най-важното е болничната аптека да попълни заявката за достъп, която да бъде изпратена до Българската организация за верификация на лекарствата и да се свърже със своя IT доставчик –обикновено този, който е разработил софтуера в болничната аптека. Не е толкова страшно, колкото изглежда при демонстрация, тъй като има експерти, които помагат на фармацевта да направи връзката, а след това вече фармацевтът работи със системата през съществуващия софтуер, тоест, не се налага да прави нещо различно от това, което сега ползва като меню, пароли или достъп.


Снимки: Здравен навигатор
Редактор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече