Това коментира инициаторът на конференцията доц. Димитър Калев. Още от събитието – в електронното ни издание „Здравен Навигатор-Онкология“.

Доц. Калев, приключи деветото издание на конференция МОРЕ. Форумът бе посветен на карцинома на гърдата и на невроендокринните тумори. Каква е равносметката Ви в края на събитието?

Равносметката е многопланова, защото МОРЕ действително реализира дейности за обновяване на вече стари ръководства – за карцином на гърда и за невроендокринни тумори.

Първо искам да подчертая, че конференцията е екстракт от едногодишната работа на двата експертни борда, които за първи път в историята на МОРЕ не просто обновиха, а радикално преустроиха, буквално пренаписаха наново тези две ръководства. Защото времето беше акумулирало толкова много новости и проблематики, че отделни поправки биха били крайно недостатъчни.

От друга страна конференция МОРЕ, по моя преценка, за първи път промени стила и жанра на пленарните сесии и вместо да ги конструира според „горещи” топици, изнасяйки общообразователни лекции, представи актуалните си теми по един твърде дискусионен и високоекспертен начин. Такава е оценката и на всички слушатели.

Например в областта на хирургията на карцинома на гърда всички презентации бяха фокусирани към обема на оперативните техники и върху необходимостта или въздържането от аксиларна лимфна дисекция. От друга страна всички презентации, свързани с лъчелечение, също бяха в този дискусионен аспект на ползи или вреди (от интраоперативното лъчелечение например). Трето, всички презентации, касаещи лекарственото лечение, аналогично бяха конструирани в подобен дискусионен план – за необходимостта или за въздържането от системно третиране, за интензифициране или за деескалация на лечебните режими.

Това намери израз също и в специалната сесия за невроендокринни тумори, където за първи път в историята на българската клинична онкология се поставиха такива редки, специфични и дискутабилни теми като тези за медуларния тиреоиден карцином, феохромоцитом, параганглиом, за критериите за специализирани центрове по невроендокринни и други редки тумори.

За втора поредна година в МОРЕ се включиха и онкохематолозите. Ще продължи ли тази колаборация?

Определено. В известен смисъл моят отговор ще бъде продължение на предния, защото присъствието на онкохематология бе един изключително оригинален и новаторски проблем в българската клинична онкология, свързан с кръвните и лимфните аспекти на карцинома на гърда. За първи път се артикулираха темите за предизвикани от химиотерапия миелоидни неоплазии, за лимфоми, свързани с импланти, за хирургично поведение при лимфедем след лечение на карцином на гърда. Това са области, изключително непопулярни и действително „отворени” за националната ни онкология от МОРЕ 2018.

Попитахте за бъдещата колаборация. Действително, Българското медицинско сдружение по хематология е вече наш постоянен партньор и в този аспект ние предвиждаме една от подтемите на предстоящото МОРЕ 2019 да бъде карциномна анемия – един изключително важен хематологичен проблем, тясно свързан с медицинската онкология.

Друг нов нюанс на тазгодишната конференция беше участието на чуждестранни гост-лектори.

Бързам да кажа, че участието на чуждестранни лектори не е форматът на МОРЕ. Нашият форум, както знаете, е експертна конференция, и то национална, претендираща да екстрахира експертизата на български експерти. Появата на чуждестранни лектори привнася нетипична за МОРЕ „гастролираща” концепция, която, освен да покаже някакви върхови достижения или да демонстрира стил в онкологията, не допринася с нищо за изграждането на клиничните ръководства. Аз смятам, че занапред МОРЕ ще се откаже от това. Разбира се, в никакъв случай не искам да представя участието на чуждестранни експерти като непрактикуван стил в света, напротив – и в чужди национални ръководства се канят външни лектори със статут на експерти, участващи в дискусиите или оценяващи становищата и препоръките. Не бих казал обаче, че занапред това ще е практика на МОРЕ.

В хода на дискусиите в залата се появи идеята ръководствата от МОРЕ да бъдат официализирани като документи, като се предоставят на Министерството на здравеопазването и на Здравната комисия в парламента.

Това е наша отдавнашна идея и се дискутира още от първите издания на МОРЕ. Сега беше отново формулирана като предложение от един софийски професор, но, струва ми се, това е романтична мечта, която в настоящата политическа и финансова конюнктура не би могла да бъде изпълнена дори в нищожни проценти. Защото (а това е най-големият проблем на българската онкология и на българската медицина въобще) днес съществува непреодолима дисоциация между стила на клиничните ръководства, основани на доказателства и препоръчващи най-престижни и най-ефективни клинични похвати, и т.нар. „пътечна медицина“, която детерминира примитивна рамка от точно определени диагностични или терапевтични поведения, изобщо несъобразени с медицината, основана на доказателства. И няма как един такъв документ, който от начало до край препоръчва само най-високи и респективно – най-скъпоструващи диагностични и терапевтични поведения, да бъде приет и институционализиран като стандарт, което автоматично означава да бъде и обезпечен финансово. Това е невъзможно за социалната ситуация в България.

Десетото, юбилейно издание на МОРЕ ще бъде посветено на простатния карцином. Разкажете ни нещо в аванс за следващата конференция.

Избрахме тази тема по няколко причини. Първо, защото простатният карцином е изключително актуален – това е най-честият карцином при мъжете. Второ, промените, които настъпиха между първото ръководство от 2013 г. досега, са огромни и този документ, подобно на ръководството за карцином на гърда, се нуждае от радикална реконструкция.

Както намекнах в контекста на въпроса ви за участието на Българско медицинско сдружение по хематология, имаме амбицията за първи път да съставим ръководство за най-добри поддържащи грижи, за т.нар. палиативни грижи, които в България въобще не се практикуват в техните съвременни измерения, основани на доказателства. Ще включим теми като контрол на карциномна болка, на карциномна анемия, на карциномна умора и на т.нар. метастатична костна болест – все изключително актуални проблеми на най-добрите поддържащи грижи.

Мария Радмилова

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече