Това коментираха инициаторите на II-ри Национален Конгрес на БАЛОДТ.

Българската асоциация на лаборантите в образната диагностика и терапия (БАЛОДТ) проведе II-ри Национален Конгрес на Българска асоциация на лаборантите в образната диагностика и терапия. Той се състоя от 26 до 28 10.2018 г., в Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда София.

„Българската Асоциация на лаборантите в образната диагностика и терапия“ е сдружение, което цели обединяването на рентгеновите лаборанти и специалистите, работещи в областта на образната диагностика и всички сфери на използване на йонизиращи лъчения в медицината, както и да съдейства за тяхното професионално развитие, специализиране и усъвършенстване.

В тази връзка организацията подкрепя колегите в тяхното израстване, чрез участие в подобни форуми и обучения за обмяна на опит и реализация на специализирани събития с участието на лектори – експерти“, обявиха инициаторите на събитието.

Част от конгреса протече под формата на уъркшоп на тема „Радиационна защита при компютърната томография и интервенционална радиология“. Той се проведе на 26.10.2018 г., със съдействието и подкрепата на ISRRT (Международната асоциация на рентгеновите лаборанти).

Конгресът бе насочен към рентгенови лаборанти, медицински сестри, физици, лекари и др., работещите в образната диагностика, лъчетерапия и нуклеарна медицина.

Повече за събитието – от ключовите инициатори на форума:

Петранка Гагова, председател на БАЛОДТ

Госпожо Гагова, разкажете малко повече за организацията и програмата, с които бяхте ангажираните от името на БАЛОДТ за форума?

Подготовката на II-рия Национален конгрес на Асоциацията на лаборантите в образната диагностика и терапия започна още миналата година. Вече стана традиция едната година да има конгрес на Българската асоциация на радиолозите, а на следващата година да бъде нашият конгрес. Т.е. всяка година има едно мероприятие, което е свързано с образната диагностика, нуклеарната медицина и лъчетерапията като цяло. Председател на конгреса е госпожа Надя Джанкова, тя работи като старши рентгенов лаборант Сити Клиник Онкологичен център, в лъчетерапията.

Както миналата година, така и през тази година имаме теми в трите направления – образна диагностика, нуклеарна медицина и лъчетерапия. Засегнати са повече съвременните образни методи и високотехнологичните изследвания, магнитнарезонансна томогрофия и компютърната томография. Много важна част от нашия конгрес е уъркшопът ни, организиран със съдействието на Световната асоциация на рентгеновите лаборанти и Европейската асоциация. Един цял ден отделихме на теми, свързани с оптимизация и радиационна защита на пациента. Имахме чуждестранни гости от двете асоциации на рентгеновите лаборанти, които представиха много интересни теми. Интересът на аудиторията беше много голям, научиха много нови неща.

Вие се спряхте на въпроса с обучението на рентгеновите лаборанти в България. Каква е ситуацията?

Това, което представих е, че обучението на рентгеновите лаборанти в България като цяло се отличава от това в Европа; поради простата причина, че ние обучаваме студенти, които след това се реализират и в трите направления. В повечето от другите страни тези три направления са разделени; едните се обучават в образна диагностика, другите в нуклеарна медицина, а третите – като лъчетерапевтични лаборанти. В България нашата професия обединява тези три направления и това, което аз представих е как обединяваме обучението, как се провежда то, съответно каква е удовлетвореността на студентите от съвременните тематики, които им се представят по време на обучението, комуникацията с практическите бази, както и мнението на практикуващи по тези въпроси. Направили сме анализ на ролята на наставника, мнение за материалната база, както на Медицинския колеж, който подготвя тези специалисти, така и на университетските болници, които те посещават. Един от въпросите, който бях поставила беше за равнопоставеността на хорариума в трите направления, тъй като по-голяма тежест има образната диагностика, но когато анкетирах и студенти, и лаборанти, отговорите бяха, че са удовлетворени от обучението в тези три направления. Нямаше забележки към организацията на обучението. Въпреки това, смятам, че има какво да се пожелае, просто хорариумите трябва да бъдат променени, защото определено двете направления – нуклеарна медицина и лъчелечение са с по-малък хорариум. Ако искаме да произвеждаме едни качествени специалисти, които да могат да се реализират в практиката, те трябва да имат достатъчна подготовка.

Надя Джанкова, председател на конгреса

Госпожо Джанкова, като председател на конгреса и модератор на някои от модулите на форума, бихте ли казали какво Ви направи най-силно впечатление в изнесените доклади?

В научната сесия днес бяха представени теми по образна диагностика, радиационна защита, лъчелечение и нуклеарна медицина. Темите засягат ключови въпроси, които касаят нас лаборантите като специалисти и пациентите. Конгресът беше предшестван от един уъркшоп, като там също бяха представени много ключови теми, касаещи радиационната защита на лаборантите, работещи в сферата на образната диагностика, лъчелечението и нуклеарната медицина, както и лъчезащитата на пациентите в тези направления.

Какво представиха чуждестранните гост-лектори като опит, знания?

Бяха представени новите европейски директиви относно дозата, която получават пациентите. Тези директиви предстои да влязат в сила и в България. Нашата страна, нашата асоциация и активността на всеки един лаборант и личната отговорност, която поема като професионалист, ще имат много ключова роля в спазването на тези директиви в радиационната защита както на персонала, така и на населението.

Една от лекциите беше за 3D имплантирането в България.

Да, то се практикува с много сериозни темпове. През последните години, както знаете денталната медицина се развива с много бързи темпове и рентгеновите лаборанти играят ключова роля в този процес, защото участват изцяло в иновативните методики. Без развитието и съдействието на рентгеновия лаборант тези новости в денталната медицина не могат да бъдат приложени.

Какви други новости се постарахте да засегнете като тематика по време на конгреса?

Те са в сферата на лъчелечението и нуклеарната медицина. Затова една от сесиите беше разширена, тъй като в последните две години в България се получи много нова апаратура по европейски проекти, касаеща лъчелечението и съответно активността на колегите в тези сфери също се засили.

Една от лекциите, която изнесе д-р Георгиева бе доста интересна – за комуникацията между лаборанта и пациента в лъчетерапевтичната практика при контролиране на дишането.

Това е една от иновативните методики при лъчелечението, използвани в последните години в България. За пациентите е много важна комуникацията между лекар, лаборант и пациент, относно контрола на дишането, защото по този начин се намалява много риска за пациента от облъчване на здравите тъкани, около облъчваната гърда.

Един от недостатъците в обучението на рентгеновите лаборанти са по-малкото часове обучение по лъчетерапия и съответно трудностите, които срещат лаборантите, когато започнат работа в едно такова отделение. Неслучайно, колегите засегнаха точно тези специфики. Темата е представена на базата на направени анкети между колеги-настоящи работещи в тази сфера и студенти, които се обучават в Медицинския колеж. Целта е да се подобри комуникацията и качеството на обучението.

.

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече