Д-р Гергов: "В България няма действаща адекватна скринингова програма."

На 2 и 3 ноември 2018г. в София се състоя Първа конференция на Българското дружество по образна диагностика на гърда (БДОДГ). БДОДГ е професионална организация, член на Българската асоциация по радиология (БАР). В събитието взеха участие над 120 лекари от различни специалности: рентгенолози, онколози, хирурзи. По програма, водещи специалисти от страната представиха опита си в областта на мамографията, ултразвуковата диагностика и приложението на магнитно-резонансната томография при ранното диагностициране на рака на гърдата. Доклади изнесоха и гост-лектори от Европейската асоциация по образна диагностика на гърда (EUSOBI). В рамките на Конференцията фармацевтични компании и фирми за медицинска апаратура, между които и фирма BRACCO, представиха съвременни методи за диагностициране на рака на гърдата, организирани в практически курс.


От ляво надясно: д-р Гергов и д-р Иванов

За проблемите в разчитането на образното изображение, критериите за провеждане на скрининг за рак на гърдата, за смисъла и целите на новоучреденото Дружество, Здравен навигатор разговаря с инициатора и председател на БДОДГ д-р Иво Гергов, началник Отделение по Образна диагностика в УСБАЛ по онкология и д-р Валентин Иванов, член на Националния експертен борд за поведение при простатен карцином и рак на млечната жлеза:

Д-р Гергов, кое наложи сформиране на Дружество по образна диагностика на гърдата и какви цели ще преследва то?

Преди 5 години, на ХV Конгрес на Българската асоциация по радиология (БАР), по идея на Инициативния комитет и 33-ма правоспособни рентгенолози, работещи активно в областта на образната диагностика на гърда, се взе решение за основаване на БДОДГ. Година по-късно Дружеството е прието за член на БАР.

Какви са целите, които си поставяте?

Целите на Дружеството са:

- въвеждане в клиничната практика на медицински стандарт по образна диагностика на гърда, адекватен на световната практика;
- разработване на програми и проекти за повишаване на професионалната квалификация на членовете на Дружеството, както и провеждане на квалификационни курсове и сертифициране за лекари и рентгенови лаборанти;
- разпространение на нови методи в областта на образната диагностика;
- сътрудничество на Дружеството и членовете му с EUSOBI;
- развиване на международна дейност и осъществяване на международни контакти с други организации в страната и чужбина;
- защита на интересите на членовете на сдружението и установяване на лоялни отношения между тях;
- повишаване авторитета на образната диагностика на гърдата.


Защо решихте да организирате подобно научно събитие? Коя беше таргетната Ви аудитория и какво е посланието Ви към нея?

Ракът на гърдата е най-честото онкологично заболяване при жените и ранното му откриване се осъществява чрез извършване на профилактични прегледи на жени без симптоми на заболяването. Организираната форма е национален скрининг, но до днес в България няма действаща адекватна скринингова програма. Основният приет, утвърден и прилаган скринингов метод е мамографията.

По данни на НЗОК в България има 170 регистрирани здравни заведения с мамографски апарати. Проблемът, с който се сблъскваме в ежедневната си практика е, че не малко от колегите рентгенолози нямат достатъчната професионална компетентност: извършват се мамографски изследвания с неправилно позициониране на гърдата; масово се прави само по една проекция на гърда, което намалява диагностичната стойност на изследването; твърде често описанията, и най-вече заключенията, са неясни, неточни и често - неверни. Тези факти показват, че е необходимо допълнително обучение и изработване на стандарт по образна диагностика на гърдата, в частност – на мамография, защото стандарт има и той се прилага в целия свят, просто у нас той не е задължителен, а само пожелателен. Поради тази причина инициирахме създаването на такава професионална организация, чиито членове да могат, да искат и да изпълняват при всяко изследване световния стандарт по мамография. Надяваме се след година-две по-голямата част от колегите, работещи мамография, да работят правилно и вярно. Едва, когато се постигне достатъчно висок брой обучени и сертифицирани рентгенолози по мамография и те работят в здравни заведения в страната, ще стане възможно разработването и осъществяването на националния скрининг за рак на гърдата в България.

Д-р Иванов, защо ракът на гърдата е толкова значимо заболяване?

Ракът на гърдата е едно от най-социално-значимите заболявания. По данни на EUROSTAT през 2015г. в Европа има близо милион смъртни случая от рак на гърдата, от които хиляда са мъже. В света смъртността от този рак спрямо останалите онкологични заболявания е 7,2%, а от общата женска онкологична смъртност – 15,6%. У нас за 2015г. са регистрирани 1343 смъртни случая от рак на гърдата, което е 3% от общата смъртност при жените. За същата година в ЕС е отчетена средна смъртност 32.7 на 100 000 жени като във възрастта над 65г тя е 67.4:100 000, а при млади – 7:100 000 жени. У нас цифрите са сходни.

Къде е България (спрямо другите Европейски държави) по отношение на скрининг, диагностика и лечение на рака на гърдата?

Високата смъртност от рак на гърдата може да бъде намалена с въвеждането на популационен скрининг. Дания, Португалия и Швеция имат много висок скринингов рейтинг – 80%, а у нас той е едва 20%. Обяснението се крие в липсата на държавна политика и наличието на отделни опити за скрининг на отделни групи жени и профилактични програми с недоказана ефективност. От друга страна, България е една от страните в ЕС с релативно най-много мамографски уредби на глава от населението, но съответно с много нисък скринингов рейтинг, което може да се свърже с остарелите мамографски уредби, нивото на подготовка на лекарите и лаборантите, и липсата на ефективни скринингови програми за популационен скрининг.

Диагностичните възможности на мамографските апаратите у нас не са на европейско ниво: на много места все още се използват остарялата филм-фолийна комбинация при мамографския преглед. В последните години обаче нараства броят на съвременните дигитални апарати, които могат да използват дигитална томосинтеза при възникнали диагностични трудности, както и контрастно усилена мамография. Допълнителна трудност е и ниското заплащане на мамографското изследване от НЗОК, което кара провеждащите изследването да редуцират броя на проекциите като така намаляват диагностичната стойност на мамографията. Последните години ръст бележи използването на ехографското и ЯМР изследване, но и тук стои проблемът със старите апарати.

В научната програма се разгледаха различни видове диагностични методи. Кой от тях е най-надежден?

Основният приет, утвърден и прилаган диагностичен метод си остава мамографията. На тази конференция се представиха възможностите на трите методики – мамография, ултразвук и ЯМР мамография. Също така бяха представени базовите принципи в използването на мамографията като основно диагностично средство, както и ЯМР мамографията при пациентки с висок риск за рак на гърдата. Бяха представени също две методики като естествено надграждане и технологично развитие на дигиталната мамография: дигиталната томосинтеза и контрастно усилената мамография. Те ще имат нарастващо значение в профилактиката и диагностиката на малигнените промени в гърдата. Имаше фирмени презентации на последни разработки на ехографски апарати за диагностика заболяванията на гърдата с възможности за еластография. Също така, представители на фармацевтични фирми изложиха различни съвременни продукти, свързани с диагностиката на рака на млечната жлеза.

Снимки: Здравен навигатор
Редактор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече