Може ли изложен на високи нива тестостерон фетус да развие СПЯ на по-късен етап от живота?

От 5 до 10% от жените в репродуктивна възраст страдат от синдром на поликистозните яйчници (СПЯ). Това сочат данни на СЗО. Тенденцията е тази цифра да се увеличава. Защо? Кои са факторите, определящи този синдром? Какви са симптомите му и може ли да говорим за профилактика и превенция? Предават ли се високите нива на тестостерон от майката на фетуса? На тези и още въпроси отговаря пред Здравен навигатор проф. д-р Рой Хомбург, консултант по репродуктивна медицина в Университетска болница „Хомъртън”, Лондон и професор в Медицинския университет в Тел Авив. Проф. Хомбург изнесе лекция на тема "Откъде се появи синдромът на поликистозните яйчници" по време на XII Софийски симпозиум с международно участие, организиран от Медицински комплекс „Д-р Щерев” и Институт по репродуктивно здраве, състоял се в началото на ноември 2018г.

Проф. Хомбург, каква е разликата между СПЯ и поликистозни яйчници?

Говорим за едно и също. Аз вярвам, че една жена може да има поликистозни яйчници, без да има симптомите. В тази връзка има три групи жени: без поликистоза, само с поликистозни яйчници и такива, които освен поликистозни яйчници имат и други съпътстващи симптоми. Проблемът с дефиницията идва от това, че някои професионалисти казват, че групата само с поликистозни яйчници е всъщност вариация на здравата група. Аз не съм особено съгласен с това. Смятам, че поликистозата е част от развитието на синдрома, и ако имаш поликистозни яйчници и някакви провокиращи фактори като обезитет или инсулинова резистентност, то те ще тласнат към възникването и на симптоми. Или ако лутеинизиращият хормон (LH) е висок, той ще доведе до симптоми на поликистозни яйчници. Така че моята концепция е, че изолираните поликистоза не е самостоятелен, нормален феномен, а стадий в развитието на СПЯ.

Какъв е тогава диагностичният алгоритъм на СПЯ?

Според Ротердамските критерии от общо три критерия трябва да има два налични, за да се определи диагнозата СПЯ. Единият е анамнеза за менструални нарушения – олиго- или ановулаторни цикли, или аменорея. Вторият е андрогенният статус, който може да е клиничен или биохимичен хиперандрогенизъм и се изразява в хирзутизъм, акне, андрогенна алопеция или повишени нива на тестостерон. Третият критерий е ехографската характеристика на яйчниците. В Америка не използват много ултразвук. Обикновено се придържат към първите два критерия и държат да има изявени клинични или лабораторни белези на хиперандрогенизъм плюс нередовна менструация.

Променят ли се симптомите с напредването на възрастта?

Ако имаш СПЯ, ти го имаш за цял живот. Симтомите могат да се влошават с времето, но могат и да се подобряват. Любопитно е, че след 40-годишна възраст, симптомите на жените със СПЯ често се подобряват. А това е така, защото смятам, че Анти-Мюлеровият хормон (AMH) е пряко замесен в патофизиологията, а жените със СПЯ губят фоликули със същата скорост, с която го правят всички жени над 37-годишна възраст. Така че при жените със СПЯ броят на фоликулите намалява, АМН намалява и често откриваме, че и симптомите намаляват и не е странно защо при някои жени над 40 години изведнъж менструацията започва да става редовна.

Колко е голяма разликата в тежестта и степента на СПЯ по отношение на симптомите?

СПЯ има много симптоми. Може да е само лека форма хирзутизъм дори с редовна менструация, а може и да са комбинирани аменорея, тежък хирзутизъм, обезитет, поликистозни яйчници. Така че, една жена със СПЯ може да се намира навсякъде сред тези симптоми и по тази причина казах, че всичко това е част от този синдром. Онези, които се опитват да ги разделят на това или онова, не смятам, че са на правилен път.

Има ли отношение и връзка СПЯ с кистите в млечните жлези?

Не. Абсолютно не. Няма доказателства. Както няма и доказателства за връзка между СПЯ и рака на гърдата.



Вие изнесохте данни от Ваше проучване, в което показвате, че тестостеронът не преминава през плацентата и фетуса не може да приеме високите му нива от майката. Но все пак не е и точно така, нали?

Това, което смятам, че се случва и е объркващо, е както Вие казахте, че тестостеронът, поради размера си и ароматазната активност в плацентата, не стига всъщност до фетуса, но в крайна сметка го прави по един или друг начин, което или означава, че той се метаболизира или, че плацентата на жени със СПЯ изработва повече тестостерон от тази на нормалните бременни. Аз смятам, че оттам идва този излишен тестостерон, както и че гените се модифицират в поведението, програмирано от излишния тестостерон.

Запазват ли се високите нива на тестостерона при бебето, след като се роди?

Не! Той изчезва. Нивата му са нормални, докато не стигне полово съзряване, в което се появява LH, евентуално обезитет, инсулинова резистентност и т.н., което ние наричам „андрогенен кръг”, публикуван от нас през 2009г.

Защо този синдром на поликистозни яйчници е толкова разпространен в съвремието. Има ли отношение с храната, с околната среда, стреса...?

За мен съществуват две причини: първата е, че синдромът днес е много по-изследван и познат и гинеколозите могат по-адекватно да го диагностицират; втората причина е епидемичното затлъстяване. Както споменах, можеш да имаш поликистозни яйчници без симптоми, но ако имаш обезитет, вероятно развиваш инсулинова резистентност, след което ще развиеш цялата картина на СПЯ. Така че епидемията от затлъстяване увеличава честотата на симптоми на СПЯ.

В такъв случай има ли място за превенция?

Рано е да се каже, но ако хипотезата ми излезе вярна, тогава най-добрата превенция би била да държим нивата на тестостерона в норма по време на бременността. Ние вече работим върху няколко изследвания как да постигнем това. Ако съм прав, може би ще успеем дори да заличим СПЯ и ще стана безработен. Но си заслужава риска.


От дясно наляво: проф. Хомбург и проф. Раул Орвието, който изнесе лекция на тема "Заслужава ли все още подкрепа хипотезата на PGS?"

Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече