Проф. Минчев: “Ние сме една окаяна територия от колониален тип, в която нещата се разпадат”


Проф. Петко Минчев е председател на Българската асоциация по детска пневмология и е създател на специалността Детска пневмология и фтизиатрия. На XIV Национален конгрес по педиатрия с международно участие той модерира първата сесия по пулмология и алергология заедно с колегите си проф. Переновска и проф. Бошева. За програмата на Конгреса и проблемите в специалността, Здравен навигатор разговаря с детския пулмолог.

Проф. Минчев, първата лекция бе представена от италианския Ви колега проф. G. Rossi и бе на тема персистиращи и рецидивиращи бронхити в детска възраст. Полезна ли беше за педиатрите тази лекция?

Проф. Rossi работи в Специализирана университетска клиника в Генуа, Италия. Лекцията му беше изключително интересна, защото в нея се посяга към тема, която е забравена. Диагнозата бронхит по начало вече не се поставя. Освен това, той разгледа много добре различните видове бактериални причинители на фона на отношението към това защо протрахира и на терапевтично поведение.

Защо да не се поставя диагноза бронхит?

Причината да няма диагноза бронхит, е изключително натрапчивото влияние на диагнозите на НЗОК, които са пътечни диагнози и не са клинична класификация с диагнози по Международна класификация на болестите (МКБ). Тоест, всеки хрип в белия дроб е еквивалент на пневмония. Край. И каква пневмония? Тя не се доказва, защото НЗОК има диагноза по МКБ „Бактериална пневмония с неуточнен причинител”. Чудесен коз! Проучих, че за последните 5 г. по данните на Национален белодробен център, заболеваемостта от белодробни заболявания при децата е 1800 на 100 000! От всички пневмонии 12% са вирусни, а всички останали – бактериални. А за бронхит изобщо не се говори. Нямаме класификация на бронхитите, а трябва да имаме, защото има катарален бронхит, гноен бронхит, деструктивен бронхит, хроничен бронхит, обструктивен бронхит. Не е едно и също. Може да има комбинация между гноен и обструктивен. Хроничен бронхит при деца е рядко изключение - само при муковисцидози, но муковисцидозата е генетично заболяване. Другото много важно при бронхитите е пасивното пушене при децата. Поражението върху бронхо-белодробната система е еквивалентно при пушача и при детето, а деструкцията по отношение лигавицата на бронхи и алвеоларния апарат, е абсолютно еднакво и е крайно – няма връщане назад, след като се похаби. Това са неща, за които си струва да се говори.

Дори да не се вписват като диагноза, бронхитите се лекуват. Как?

Те се лекуват в повечето случаи като пневмонии. Обикновено колегите в доболничната помощ казват, че детето има "хрипове” и с това се приключва. Какво значи хрип? Хрипът може да бъде израз на трахеит, на заден ринит, при който секретът дразни ларингса, да е израз на трахеобронхит. Може ли да има едностранен бронхит, макар и по-рядко? Може! Но при едностранните бронхити има някаква причина: или деформация, или чуждо тяло, което много често води до катарални проблеми. Така че това са детайли, които не се дискутират.

Какво е мястото на антибиотиците в тези заболявания?

Колегите напоследък са запознати само с бактериалния профил на антибиотиците. Трябва да се говори за фармакокинетиката: минимални инхибиращи концентрации, серумен полуживот, комбинация с други средства, проницаемост със здрави и поразени тъкани на белия дроб – колко е в слюнката, в бронхиалния секрет, в алвеолата, в главните бронхи, в бронхиолите, в поразената и здравата тъкан на белия дроб. И при проблем, трябва да се знае кой антибиотик има висока тъканна концентрация, защото там се касае за микроорганизми, които трябва да бъдат унищожени. И това е цяло изкуство.

А какво мислите за антибиотичната резистентност?

Съобразно данните на Националния център по заразни и паразитни заболявания и лично от катедрата на проф. Кантарджиев, не се отбелязва рязко нарастване на антибиотичната резистентност. Обяснението е, че напоследък под егидата на хомеопатия или фитотерапия не се започва веднага антибиотично лечение. От друга страна, колегите в последно време се стараят да изписват селективен антибиотик съобразно заболяването. Има страни, които са в много тежко състояние в тази връзка поради свръхупотреба на антибиотици – Франция, Италия, някои скандинавски страни. Но като цяло антибиотичната резистентност расте.



Високо разделителна компютърна томография на белия дроб в детска възраст – същност и възможности беше друга лекция от този панел.

Тази техника на високо разделителна компютърна томография (HRCT) е компютър, при който заради по-високата резолюция се виждат детайли в белодробния паренхим. Ако има интерстициум (опорната тъкан на белия дроб), често пъти вирусите се “завират” там и няма как да се видят на обикновена графия. Трябва висока резолюция, за да могат да се видят уплътнените интерстициални фибри, които определят интерстициална пневмония (вирусна пневмония), която е много неприятна.
Също се виждат микоплазмени тела, които са нещо между вирус и бактерии, или гъбични тела.

Друга тема: „Диагностични затруднения в общопедиатричната мрежа при деца болни от туберкулоза”

Тук беше поставен въпросът за късното поставяне на диагноза туберкулоза при типични морфологични изменения в белите дробове. Навремето на всяко дете, което постъпваше в детско заведение, му се правеше манту. Безвредно е.

Доскоро се ширеше мита, че туберкулоза вече няма. А и тубдиспансери май вече няма.

Тъжна е тази история, но ще ви я кажа: Има овластени структури, които убиха диспансерите, спряха финансирането, няма медикаменти – стрептомицин вече не може да се намери, държавата не се интересува, въпреки че може да го произвежда, и в момента няколко политически слугини предадоха туберкулозата на ОПЛ и с това се свърши. Само след 2-3 години ще стане страшно. Ние сме една окаяна територия от колониален тип, в която нещата се разпадат. Има две въпиющи неправди, с които не мога да се примиря: овластена простащина и дипломирана дебилност. Какъв просперитет може да очакваме тогава...

Проф. Минчев, да ви върна към науката. Вие сте организатор на Националния симпозиум на тема: “Възпалителни заболявания на дихателната система в детската възраст”, който се проведе в средата на ноември. По време на форума имаше лекция, която носеше провокативното заглавие: „Респираторни инфекции в детска възраст – има ли значение вирусът?” Това не е ли по-скоро риторичен въпрос?

Разбира се, че има значение вирусът. Презентацията беше хубава, защото в 90% от случаите хората говорят за грип. Дали това е риновирус, коксаки вирус или аденовирус – няма значение. За голямо съжаление, няма значение и за колегите.

Лекуват ли се вирусните инфекции или се повлияват само симптомите?

Някои вирусни инфекции, като грип например, се лекуват. Има препарати с доказан ефект срещу действието на грипа. Хубаво е да се дават средства срещу вируси максимум до 48 часа от началото, защото вирусната репликация след това става много бърза.

Какво разказа лекцията, посветена на изследването на серумни IgE към алергенни компоненти. Нов етап ли е това в алергологичната диагностика и лечение?

IgE антителата са отговорни единствено и само за алергичната реакция. Те са тези, които се свързват с рецепторите, върху които е „кацнал” даден алерген. Това беше хубава лекция, в която се показаха структурите на различните антигени – поленови, химични, хранителни и др. Беше показана много добре също така структурата и мястото на въздействие на отделните видове рецептори.

Последната лекция говореше за многото лица на бронхиалната обструкция в детска възраст.

Беше показано, че в общата представа за бронхиална астма като хронично алергично възпаление на бронхите може да има други заболявания, които да имитират бронхообструкция, без да са истинска астма: хроничен заден ринит, алергичен риносинуит, гастроезофагеален рефлукс, различни причини, които могат да доведат до бронхообструкция, оформяйки различната етиология и от там – различни лица. Диагностиката зависи от много правилната анамнеза и начин на изследване. Диференциалната диагноза е огромна, защото от групата на ранна детска възраст, при която децата често правят обструкции при всички вирусни заболявания (т.нар. „хъркащи” деца), 19 % стават астматици като пораснат.

Този конгрес представи теми, които изискват специално внимание, поради сериозността на своя характер, но в тях няма нещо отличително и ново. В застой ли е пневмологията?

За съжаление в последните години в пневмологията много иновации няма. Няма и нова молекула антибиотик. Моето желание е да има просвета върху фармакокинетиката на всички препарати, но най-вече на антибиотиците. Иначе, ако погледнем в патогенезата на белодробните заболявания, бъдещето е в генетиката и имунологията.

Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече