Д-р Николова: „Ако не спазваш баланс и равновесие, въпрос на време е да станеш нечий пациент”

Здравословният хранителен режим и физическата активност са най-често споменаваните промени, важни за първичната и вторична профилактика на сърдечносъдови заболявания, диабет, метаболитни и автоимунни нарушения. Ако физическата активност може да бъде прецизно измерена, то здравословният хранителен режим е по-скоро разтегливо понятие, което лесно улавя по пътя си спекуланти, прокламиращи диети с драстични резултати и още по-драстични обещания. Какво точно изключва и включва здравословното хранене, кои диети са приемливи, каква е целта – бързо или постепенно отслабване със задържане на резултата? Назначава ли се тази диета или пациентът сам търси отговорите? Какво освен диагноза стои зад наднорменото тегло?

Здравен навигатор потърси отговора на тези и още въпроси по време на XI Национален конгрес по ендокринология, проведен в средата на октомври м.г., в лицето на две млади жени, които имат отдадено професионално отношение към темата: д-р Росица Попова, д.м., гл. асистент в МФ на СУ „Св. Климент Охридски” и д-р Мария Николова, д.м., гл.асистент по Хигиена и Хранене в МУ-София.

Диетичен режим и физическа активност.

Промяната в начина на живот бе неотменно мото на всяка лекция и презентация в сесията за диабет и метаболитен синдром. Отношението към диетата и физическата активност е като към другата медицина - онази, която ще подобри резултатите от конвенционалната, и която ще отдалечи пациентите от кабинетите на специалистите. За хранителния режим се говори с респект и опование като за нещо, което има силата да променя диагнози и животи. И понеже е така, възниква един простичък въпрос с две неизвестни: какъв режим и кой го задава?


От ляво надясно: д-р Попова, д-р Николова

Д-р Попова: Общопрактикуващите лекари дават общи препоръки. Дори ендокринологът не се задълбава толкова много в самата диета – в изчисляването на калориите, какви са енергийните потребности на всеки, съобразени със заболяването и с двигателната му активност. Ако пациентът не е информиран, че има диетолог към когото да се обърне, той започва сам да се бори с този проблем и най-често прави грешки или се проваля.

Д-р Николова: Генетиката при тези заболявания е отговорна в едва 25-30%. Останалите проценти се запълват от факторите на околната среда, сред които са хранене, движение, стрес, липса на сън, който е важен за хиперинсулинемията. Като се говори за хранене и движение трябва да е ясно, че храненето е 80% от факторите на околната среда, така че няма как режимът да съставлява само спорт или само диета и той да доведе до задоволителни резултати. За лечението на диабет и метаболитни нарушения подходът трябва да е комплексен. Трябва да има лекар-диетолог. За нашата малка специалност това е голям проблем, защото наличието на всякакви псевдо диетолози, нутриционисти без медицинско образование, за съжаление, създават рискови състояния и вреди.

Яденето само хранене ли е?

Д-р Николова: Обикновено, когато се срещнем с пациент, зад лозунга „искам да отслабна” най-често стои друг скрит проблем. Голяма част от хората не желаят да признаят, лъжат, крият психологичния мотив, който е близо 30-40% от причината.

Д-р Попова: Когато не можем да контролираме някои процеси в личния си живот, много често се успокояваме с храната и от там идва и влошения енергоприем. Нашата работа е обвързана много и с психотерапевти.

Д-р Николова: Много се коментира емоционалното хранене, но то трябва да бъде абсолютно разграничено от хиперфагията (ядене в огромни количества до прехранване). Хиперфагията я обявиха за форма на хранително разстройство, подобно на анорексията и болимията. Трябва да се прави разлика между емоционалното хранене (някой те е ядосал и ти се наяждаш с ваглехидрат, защото това те успокоява) и хиперфагията, която е форма на нон-стоп преяждане с 5-6-8 000 калории. На повърхността тези хиперфагици се явяват с нарушен глюкозен толеранс, нарушена гликемия на гладно, дори захарен диабет. Ние обгрижваме техния метаболитен проблем, но един психотерапевт трябва да се занимае с психологичната причина зад това преяждане. Това е много важно да бъде разбрано от пациентите, защото ходенето на психотерапевт не може да бъде назначено.

И все пак, какво ДА и какво да НЕ ядем?

Д-р Николова: Не трябва да тласкаме хората към орторексия (вманиачаване в здравословно хранене), защото това е най-новото хранително разстройство. Храненето на човек със ЗДТ2, предиабет и инсулинова резистентност по нищо не трябва да се отличава от здравословното хранене. Проблемът е, че хората се хранят толкова нездравословно, че приемат препоръките изключително драматично. А те не са толкова сложни: да ядеш пресни плодове и зеленчуци при всяко хранене, да предпочиташ пълнозърнестите храни, да ядеш 3 пъти седмично месо, 2-3 пъти в седмицата риба, бобена храна, вечер да избягваш въглехидрати като тестени и захарни изделия, да пиеш много вода и да закусваш, да обядваш и да вечеряш. В това няма нищо сложно.

Има една немска теория, която обяснява, че за да си „почива” гастро-интестиналния тракт, зеленчуците вечер е добре да бъдат обработени – задушени, гриловани. Проблемът със стомашно-чревния тракт върви ръка за ръка обичайно с метаболитните проблеми. Прабаба ми казваше: „Болести се купуват на младини, а се носят на старини”. Човек на възраст между 30 и 40 г. вече си е навлякъл едно метаболитно, хормонално или автоимунно заболяване с едно продължаващо стомашно-чревно. Нашият стремеж е с един куршум да ударим 2 до 3 заека... поне.



Много спекулативни теории има по отношение на млечните продукти. Трябва ли или не трябва да се консумират, източник ли са на калций за организма или напротив – изсмукват калция? Каква да е маслеността на продуктите?

Д-р Попова: Теорията за млечните продукти, които изсмукват калция от организма, пропадна преди време. По отношение на енергоприема и изключването на някои видове храни или преминаването на по-ниско калорични такива (обезмаслени млека, нискомаслени сирена и др), не трябва да забравяме, че холестеролът е база на голяма част от хормоните. Млечните продукти са част от здравословната диета и не трябва да се изключват на общо основание без да има имунологична причина за това (напр. хранителен интолеранс).

Д-р Николова: Това демонизиране на мазнините е изключително вредно. Като обезмаслиш тотално един човек, особено на по-висока възраст, завишаваш риска от мозъчен инсулт и хеморагични инциденти. Мазнините, както спомена д-р Попова, участват в образуването на холестерол, а той е много важен и за синтеза на Вит D.

Трябва да се обясни на хората, че не е важно колко, а какви мазнини приемат. Акцентът трябва да бъде върху Омега – 3,6,9. Но ако трябва да бъдем честни, в съвременните препоръки за хранене млечните храни са малко изнесени встрани, като една добавка, защото в някои от тях има естествено съдържащи се трансмастни киселини и мастни киселини с проатерогенен потенциал, като миристиновата киселина.

Кои са хранителните режими, които са изключително вредни за пациетите, за които говорим?

Д-р Николова: Гладолечение и монодиетите. В тях се включва разделното хранене и така актуалната кетодиета. Ако не спазваш баланс и равновесие (20% белтъци, 50-60% въглехидрати и 20-30% мазнини), въпрос на време е да станеш нечий пациент.


Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече