Първи стъпки в новата наука, която търси път към прецизната медицина.


Различните видове секреция и влияние на стероидите могат да бъдат ендокринни, паракринни, автокринни и интракринни. Терминът и науката „Интракринология” са въведени от проф. F. Labrie и колектив през 1988г. и касаят синтеза на активни стероидни хормони в периферните тъкани на човешкия организъм. Ефектът на хормоните и синтезът им се случват в клетките на тъканта, без да се изолират в извънклетъчните пространства и в общата кръвна циркулация.

Андреа Романо е биолог във Факултета по медицина в Маастрихт, Холандия и координатор на изследователски екип, насочен към установяване на механизмите, ръководещи женската репродуктивна система и причиняващи нарушения като ендометриоза и рак на ендометриума. Основен фокус на екипа е ролята на стероидния хормон, механизмът на действие на естрогена и прогестерона, както и метаболизмът на стероидните хормони чрез интракринологията.

На състоялия се Симпозиум „АРТ, бременност и раждане”, Андреа Романо изнесе лекция на тема „Естрогените в ендометриалната патофизиология: интракринна перспектива” и предизвика интереса на аудиторията към тази непопулярна все още област на науката у нас. За Здравен навигатор той даде ексклузивно интервю като се опита да сведе твърде сложната (все още експериментална) материя до по-прагматична перспектива:



„За класическата ендокринологият знаем, че хормоните се секретират от жлезите в кръвта и през кръвта достигат до таргетните органи. Таргетните органи пасивно получават съдържимото от кръвта. Интракринологията добавя нещо повече: стероидите не само пасивно са поети от органите, но те се и метаболизират вътре в органа. Така че нивото на стероидна наличност в серума се модифицира вътре в клетката, за да отговори по най-добрия начин на нуждите на дадената специфична клетка, в дадения специфичен орган. Става дума за стероидно ниво, различно от циркулиращото ниво в кръвта. Също така има сигнали, които се улавят от рецепторите на класическите естрогени и други хормони. Цялата концепция е в това, че разрушеният ендокринологичен контрол не свършва в кръвта, а продължава вътре в клетката с модификация в крайното ниво на стероидите."

От кога датира тази концепция?

Доста стара е предвид скоростта, с която се развива съвременната медицина и биология. Тя датира от късните 80 на м.в. от проф. F. Labrie от Канада. Проблемът с напредъка на това познание е технически. А с такава техника (масспектрометър) разполагаме едва в последните 5-10г. Тя мери тъканната концентрация на стероидите, но допреди няколко години не беше налична заради недостатъчната му чувствителност и високата цена. Мога да кажа, че едва в последните 5 години истински сме се потопили в изследване на тази област.

Значи всички данни и свидетелства са съвсем отскоро, "поради технически причини"?

Да, наистина е така. Едва сега излязоха данни, показващи, че нивото на стероиди в тъканите и в кръвта при един човек и по едно и също време, е различна.

Как тези данни ще променят прагматично медицината?

Това е въпрос, на който е трудно да се отговори в момента. Намираме се в предклиничен етап. Отдавна знаем, че тестостеронът е хормон, образуван в тестисите, но вътре в тялото той се превръща в моноактивно съединение – дехидротестостерон. Това е класически пример за интракринология, познат от години. Има вече лекарства, които блокират ензимите, превръщащи тестостерона в дихидрокситестостерон и това се използва в клиничната практика. По отношение на естрогена нещата са относително нови, така че все още нямаме добри медикаменти. Първият от тях, възпрепятстващ един от метаболитите, които изучаваме, навлезе тази година в първото си клинично изпитване. Друго лекарство, подходящо за клинично проучване до този момент няма. Имаме идея да изследваме лекарства, като инхибитори на стероид-сулфатаза (STS), които са показали ефект върху рака на ендометриума, рака на гърдата и ендометриозата. Така че, ако искате клиничен сценарий, то в този момент е трудно да ви дам такъв, защото има само едно-две лекарства, които са в клинично изпитване, а и трябва да учим още много. Не можем да очакваме, че този род лекарства ще могат да се приложат на всички пациенти, както химиотерапията. Ние трябва да преселектираме пациентите, които отговарят и да приложим това, което се нарича „прецизна медицина”. Трябва да се водим от индикацията: дали лекарството, за което говоря, е било тествано върху ендометриоза, ендометриален рак и рак на гърдата. Ние знаем, че сходният интракринен дисбаланс играе роля в тези заболявания, така че индикацията може би ще бъде спрямо всички тези видове заболявания.


Смятате ли обаче, че науката, която стои зад интракринологията, ще доизясни някои скрити досега неща в медицината и ще даде чакани отговори?

Смятам, че предклинично имаме доста добри модели и не смятам, че ще променим радикално посоката на клиничната работа. Това, което правим предклинично е стандартизирано. Фармацевтичните компании и властите са доста консервативни. Трябва да се правят проучвания за токсичността. Линията ни на поведение е доста установена и е трудно да се промени. Смятам, че в предклиничен смисъл разполагаме с всички необходими инструменти. Проблемът е, че повечето добри предклинични резултати не повтарят изцяло резултата в клиничната работа. Просто ние работим върху животински модели, а биологията им е такава, че е различна от нашата.

Иначе смятам, че има много обещаващи данни и със сигурност тази наука има бъдеще, защото има ужасно много индикации, които смятаме, че могат да бъдат включени при дадено лекарство или интервенция. Вероятно няма да става дума само за лекарство, а за комбинирано лечение. Аз съм работил много в областта на онкологията, а там има ново ендокринно лечение. Специално при рака на ендометриума не работи много добре, но има възможност да сменяме различни ендокринни терапии и да предотвратим развитието на резистентност. Мисля, че бъдещето е в това: да следваме развитието на болестта и във всяко ниво да създадем и дадем на пациента правилната терапия. Това е в областта на онкологията. При ендометриозата, която е в другата огромна област, този тип лекарство може и да намери място. Ендометриозата е доста трудно заболяване и трябва да изчакаме резултатите от проучванията. Тогава ще говорим.



Имате ли послание?

Важно е да се отбележи, че все по-ръководеща и силна ще става връзката между лекари и биолози, за да се осъществи идеята за прецизна медицина. Може би бъдещето ще е в насока да не се гледа повече изолирано дадено заболяване, а да се анализират сигналите, които се намесват и факторите, които влошават това заболяване. Така можем да пристъпим към други заболявания, ползвайки един и същ подход. От клинична гл.т. това е трудно за изпълнение, защото ако подлежащият механизъм при рака на ендометриума и гърдата е същият като този, при ендометриозата, тогава трябва да прилагаме един и същ вид лечение. Подходът трябва определено да е мултидисциплинарен, за да обхванем цялото това разнообразие.


Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече