Технически аспекти на еволюцията, водачите и човешкия ум.


На проведения през 25-27 януари VIII Български курс по бифуркации и комплексни коронарни интервентции, участие взеха световни топ специалисти в инвазивната кардиология. Обучителните модули на курса и предаваните на живо интервенции провокираха дискусии сред младите специалисти, чийто интерес бе поддържан от високата експертиза на лекторите, новостите в областта на бифуркациите и високата успеваемост на перкутанните коронарни интервенции (PCI) при хронични тотални оклузии (СТО) – основни теми в тазгодишното издание на курса. И ако прохождащите в професията приемат споделения опит на ветераните като щафета, с която трябва да преминат до следващото ниво на познания и умения, то предалите щафетата не само че не излизат от пътеката за бягане, но не спират и след финала. Защото истински финал има само за пациента. Интервенционалният кардиолог учи и тогава, когато преподава. В това ни увери проф. д-р Георгиос Сианос, инвазивен кардиолог от световна величина, който допринася за това у нас да се интервенират пациенти със СТО посредством PCI на ниво над средното за Европа, обучавайки наши специалисти в техниката на ретроградния достъп.



„За пети път участвам на този курс и всеки път имам възможността да представя и приложа най-новото в областта на интервенционалната кардиология. Средата и условията тук, които са на най-високо професионално ниво, ми дават възможност да се срещна с други първокласни лекари и да работим върху случаите на живо. Тук също получавам нови за мен идеи, споделени чрез опита и презентациите на тези топ специалисти и едновременно с това, че обучавам, аз също уча, бидейки до хора от подобна величина.”


Първите две лекции, които проф. Сианос изнесе пред специализантите и младите специалисти бяха посветени на достъпа, избора на водещ катетър, основните материали при реканализацията на СТО, както и преглед на специално предназначените за СТО водачи. Ден по-късно той изнесе лекции за ретроградния подход при СТО PCI и за това как да се приложат познатите техники за успешна СТО реваскуларизация – лекция, преглеждаща наличието и недостига на специфичен инструментариум. От катетеризационната лаборатория той ръководи и асистира няколко случая на живо.


Технологичният напредък


Първият ден бе посветен изцяло на СТО, а водачите при СТО са като цяло в направлението на технологичните разработки. С радост мога да кажа, че интервенционалната кардиология и медицината като цяло се развиват в техническа насока и образни методи много добре. Говоря за нови апаратури в катетеризационните лаборатории, нови СТ скенери, нови ЯМР, нови водачи, нови стентове и много други приспособления, разработени специално за тази тясна специалност, които играят ролята на крайъгълен камък: без тях не е възможно да се еволюира в това направление.


Обратна връзка

Тези разработки се случват с наша намеса. Ние, като лекари, разбираме ограниченията на инструментите, обсъждаме ги с инженерите и с индустрията, която ги разработва, споделяйки им проблемите, които срещаме. Това обикновено е продиктувано от неудовлетворена нужда, но така тези хора разбират къде е проблемът, как да го решат и след време се появяват с новите подобрения.


Продължителността на живота като еволюционен технологичен фактор

Инструментите търпят ревизия и по друга линия: популацията се променя; хората живеят по-дълго. Проблемите, срещу които сега се изправяме, са по-сложни, отколкото преди 10, та дори и 5 години. Има други параметри, които също трябва да бъдат взети предвид: различно се лекува човек на 85 години от такъв на 45. Колкото по-комплициран става един пациент, толкова повече идеи за това от какво ние имаме нужда възникват. Ще ви дам пример: една от лекциите ми беше за водачите. Водачите еволюираха много, но те се нуждаят от поддръжката на микрокатетри, при които обаче няма такава еволюция. Ние даваме съвет на инженерите и обясняваме на производителите от какво имаме нужда, и те започват да работят по въпроса.


Ретроградната техника

Не е истина, че тя е по-сложна. Тя е част от континуума от техники на това, което наричаме СТО PCI. Разработена е доста скоро, така че е последната от еволюцията и със сигурност има нужда от опит и обучение. Като клиницист не мога да кажа, че е най-сложната, защото има много лесни ретроградни и много сложни антеградни процедури, както и обратното. При всички случаи важен е пациентът, не техниката. Той трябва да е във фокуса на нашето внимание.

Ретроградната техника не е конкурентна на останалите, а е допълваща. Прилага се тогава, когато останалите не сработят. Или когато имаме пациент с байпас, а трябва да му се направи PCI. По-вероятно е да се предприеме ретроградния подход, когато например съдовете са изцяло калцифицирали и въпреки това не може да се каже предварително, защото всичките тези техники – антеградна, ретроградна, dissection/re-entry – имат своето място, но трябва оператор с умения, който да прецени коя е необходима и да може да я приложи. Има хора като мен, които вършват това всеки ден по 3 и повече пъти и то в продължение на години. За нас това се превръща в рутина.


„Златните” ръце са всъщност „златен” ум

Със сигурност тази професия изисква сръчност, тъй като става дума за процедури, управлявани с ръце. Но подготовката за мен е най-важна и смятам, че работата на ръцете е 10%, докато умът заема 90%. Защо ли? Защото при тези интервенции, които продължават дълги часове, е най-важно да имаш силен ум, да си устойчив и да не се отказваш... и в житейски аспект. Но не ръцете, а умът и познанието са в основата.

Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече