Това коментира д-р Радослав Райчев, който участва в Националната среща за лечение на инсултите.

Д-р Райчев, бихте ли разказали какво представихте пред аудиторията?

Това, което представих е световният опит, като показах възможността за лечение на инсулта до 24-ия час. Основната цел на моята презентация бе, че инсултът може да се лекува до 24-ия час, при определени ресурси и критерии. За да се запълнят тези критерии трябва да се разполага с определени ресурси, за да се направи правилната диагностика. Това не е мой личен опит, а ситуации в рамките на световния опит, които установиха промяната в терапевтичния подход не само в Америка, но в световен мащаб.

Бихте ли разказали малко по-конкретно за методите за „разширяване на времевия прозорец“?

Това се базира на Образната диагностика на инсулта; визуализацията на коя част от мозъчната тъкан е спасяема и коя не е. Когато има наличие на спасяема тъкан, т.е. тъканта е все още жива, мозъкът все още работи и не се е стигнало до необратими промени, тогава реваскуларизацията, отварянето на мозъчния съд е индицирано. И по какъв начин това ще стане – в момента се прави ендоваскуларно, в бъдеще – може да бъде и фармакологично. Говорим за период от четири часа и половина до 24 часа.

Целта на презентацията бе да се покаже, че подходът към исхемичния инсулт трябва да е на базата на Образна диагностика и разбиране какво физиологично се случва в мозъка пациента, а не само на един „времеви прозорец“.

Разкажете за част от ценния Ви опит в Америка, който би могъл да се приложи и в България?

Аз самият представих лекция специално за моя опит в Америка. Опитът в Америка не е много по-различен от този път, по който се движи България.

Аз наследих дългогодишен опит от моите учители и хората, с които работя. Най-важното е, че при всеки един болен от инсулт трябва да се подходи по възможно най-задълбочения начин и да се направи всичко възможно този човек да бъде спасен. Това се отнася най-вече за тежките инсулти.

Моят опит и всичко това, което показах е всъщност следствие на опита, който съм придобил от учителите ми. Говорим не само за разбирането физиологията на инсулта, но и това как се организира работата по лечението му. Въпросът е пациентът да отиде на правилното място, където се намира правилният екип от хора, с правилното мислене и да се приложи подходящото лечение. Това, което аз мога да приложа в България е да покажа моя опит и да комуникирам директно с колегите, които работят в тази област и това го правя от известно време насам, а и ще продължавам да го правя с най-голямо удоволствие, защото тук съм учил Медицина, тук са моите родители; бих могъл дори евентуално да се върна да помогна по някакъв начин клинично.

Това, което виждам в България е, че се разбира за какво става въпрос. Всеки един от тези лекари е с висок ценз, умен, всички те знаят какво се случва по света и няма нищо ново, което да се учи. Според мен въпросът е тези хора да „седнат“ и да се организират. Ако всички тези хора, които са тук направят една обща Асоциация и кампания за борба с инсулта – как да го разпознае пациентът, да знае, че той е лечим и пр. Това става чрез социални медии, чрез съпорт-групи – хора, които са изкарали инсулт и се събират заедно да обсъждат проблемите, семейства на болни от инсулт да говорят помежду си и пр.; всеки един човек по някакъв директен или индиректен начин в България съм сигурен, че се е докоснал до инсулта. Въпросът е много добре да се популяризира факта, че всъщност инсултът е лечим; да знаят хората как да го разпознават, къде да отидат когато се случи и съответните лекари, сестри, медицински работници на всяко едно ниво – също да знаят тези неща. Т.е. една повсеместна популяризация. Освен това, трябва да се организира и кампания за правителството. Подобно нещо е било и в Америка преди 20 години. Моите учители са „тропали на вратата“ на политиците всеки ден, за да дадат пари, защото в противен случай не става. Има необходимост от лоби. За да се случи всичко това обаче според мен е най-важно хората, които се борят с инсулта, да се обединят – невролози, неврохирурзи, рентгенолози, всички да работят заедно, защото само по този начин могат да се постигнат нещата.

Кажете нещо за превенцията. Когато дойде човек в преходно исхемично състояние в Неврологичното отделение, прекара там четири дни и получи инсулт при изписване…

Превенцията е много важна, а в случая пациентът не е бил правилно диагностициран. Такива случаи има по цял свят, т.е. много е важно диагностицирането.

Работата по инсулта започва с това първо когато постъпи болният дали можем да го спасим; можем ли да възстановим това, което се случва в момента. Ако не можем, винаги правим диагностика, за да разберем как се е стигнало до инсулта и каква е причината. Най-често това е емболия.

Важна е както отбелязах и ранната превенция на инсулта – да се започне с лекарства още когато болният постъпи в отделението. Такива са стъпките в целия свят. Въпросът е също така и на ресурси. В Америка един инсултно болен, инсултната пътека, с тромбектомия е една от най-скъпите. 27 000 долара се дават за един такъв пациент. Всичко е въпрос на ресурси. Един български лекар като се бори за едно флаконче, не може да се работи така.

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече