Това коментира проф. Асен Дудов, председател на Българско онкологично научно дружеството.

Проф. д-р Асен Дудов, дм, Национален консултант по медицинска онкология, председател на Българско онкологично научно дружеството, началник на Клиника по Медицинска онкология към Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център

Националните данни, за жалост са „замръзнали“ преди около 6-7 години, като дори последният регистър, който мисля, че е от 2015 г., е съставен от данни от 2013 г., които от своя страна се базират на данни от 2010-2011 г. Не бих казал, че подобни данни в съвременния, почти ежедневно променящия се свят, биха могли да бъдат дори ориентировъчни. Надявам се това да се промени, защото то е важно в много аспекти. От една страна – да се ориентираме точно какво се случва в страната. От друга – да не се „хвърлят“ цифри в пространството, които стряскат хората или могат да постигнат обратното – прекалено да ги успокоят. Трябва да бъдем реалисти да използваме тези източници на информация, които са показали, че са достоверни.

По отношение на етапите, които са довели до развитието на съвременната онкология, тази повишена преживяемост и тези успехи, те са в няколко основни области. Разбира се, това е хирургията, която е метод, който и досега остава пръв и основен в лечението на рака. Трябва обаче да се има предвид, че дълго време освен оперативното лечение не съществуваше друго, което да помогне на пациентите да се потърси излекуване или удължаване на техния живот. Разбира се, по-късно в лечението на пациентите навлезе и лъчевата терапия и пр. За да се стига обаче до точната оценка на това докъде е стигнало дадено лечение, естествено диагностиката – както визуалната, така и нуклеарната медицина, помагат да се ориентираме по най-съвременни критерии за това откъде започва лечението на болния – т.нар. стадиране, какъв е терапевтичният ефект, който е постигнат и какво е нашето очакване за повлияването на тези пациенти.

По отношение на най-съвременните компоненти на диагностика и съответно лечение, търсим резултата от хистопатологичните изследвания, резултата от имунохистохимичните изследвания, резултати от други маркери – имунохистохимични, които в последно време дават или съответно не, включване на най-съвременни терапии като имуноонкологичното лечение.

Има най-различни специалисти, които ни помагат в най-авангардните, навлезли най-скоро във времето методи на лечение като прицелната, таргетната терапия и пр. Те ни помагат да разберем в генетичния субстрат на конкретния болен има ли тези „мишени“, тези таргети, за да използваме прицелна, таргетна терапия, която избирателно да повлиява туморните клетки. Това е осъществяването на практика на мечтата на Пол Ерлих за т.нар. „вълшебни куршуми“, които той очакваше преди повече от 100 години да се създадат в Медицината и избирателно да поразяват туморните клетки, което едва сега, благодарение на нашите съвместни усилия, стана възможно.

Съвременната медицинска онкология използва цялата гама от противотуморни лекарства – от всички фармакологични класове, както разбира се и тези класически цитостатични, цитотоксични лекарства; хормоналната терапия, тъй като има редица заболявания – най-вече като рака на млечната жлеза и рака на простатата, които се повлияват от тези класове лекарства, като ефектът е фантастичен, особено с най-новите ендокринни методи на лечение. Разбира се, стана въпрос за прицелната терапия, моноклоналните антитела, цялата палитра на съвременната биологична терапия, имуноонкологичното лечение, ако може да се използва.

Бих казал, че времето на „енциклопедистите“ за щастие отмина още в средата на миналия век. Няма как всеки от нас да познава всичко, тъй като познанието в областта на онкологията стана огромно. Именно това ни кара да работим в екип и само работата по този начин ни помага заедно, с обединени усилия да изработваме лечебната тактика при всеки отделен пациент.

Снимка: Здравен навигатор

Мария Радмилова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече