Светът отбеляза световния ден на епилепсията.

Доц. Димова, известно е, че различните епилепсии имат различни причини. Какви най-често са те и с какви симптоми се проявяват?

Различните епилепсии се проявяват с различни видове пристъпи и симптоми. Причините също са различни. Много често са генетични – напр. аномалии в оформянето на клетъчни структури, основни за функционирането на нервните клетки; или следствие от някакъв процес или вродено увреждане в главния мозък. Това са най-честите причини - както при възрастни, така и при деца.

Кога са пиковите моменти?

Пикове на начало са в ранна детска възраст от 0-3 години и при стари хора, където има връзка с мозъчно-съдовите (напр. исхемични) и дегенеративни нарушения на централната нервната система. Категорично епилепсиите започват най-често в детска възраст.

Какво сочи статистиката в световен и национален мащаб за заболелите?

Статистика в национален мащаб няма. Проучвания в световен мащаб показват, че в развитите държави (към които спада и България), епилепсиите засягат средно около 0,5-0,6% от населението. Поради това епилепсията (като цяло) е едно от най-честите неврологични заболявания. Разбира се, в по-слабо развитите държави има по-висока честота, която е свързана с типичните за тези страни инфекции, паразитози и др. Вероятно в България от епилепсия страдат около 40-50 000 души.

Каква част от малките пациенти с епилепсия са медикаментозно-резистентни?

Медикаментозно-резистентните пациенти по принцип са около 25-30% от всички болни с епилепсия. При децата техният дял също е в този диапазон. Именно в детска възраст започват най-често епилепсиите вследствие генетични промени, метаболитни нарушения и дължащите се на вродени аномалии, тумори на развитието, корови дисплазии, които могат да бъдат лекувани по алтернативен начин.

Какви са възможните терапевтични решения в тези случаи?

Възможните решения са няколко. Естествено, започва се с анти-епилептични медикаменти. От близо 10 години вече има утвърдени критерии и стандарти в световен мащаб, по които се работи и в тях е посочено, че след втория медикамент, ако пристъпите не се овладяват, трябва да се търсят алтернативни начини. На първо място това е епилептичната хирургия, а на второ - диетични терапии. Напоследък се изпитват и други вещества, като канабисовото олио, което се проучва при най-тежките случаи - най-вече при генетични епилептични синдроми.

Има епилепсии – по-често при възрастни, които се дължат на автоимунни процеси, и при много такива пациенти ранната имунотерапия води до пълно излекуване, докато при някои форми закъснението на диагнозата и лечението може дори да бъде фатално.

Оперативно лечение най-често се извършва, ако причината за епилептичните пристъпи е малка и ограничена патология. Ако тя бъде отстранена, пациентите могат да живеят един пълноценен и правилен живот, без страданието от пристъпите, без медикаменти, като децата се развиват напълно нормално.

В Европа съществува диагностика на пациенти с резистентна епилепсия чрез видео-ЕЕГ-телеметрия. В България тя не е рутинна практика. Бихте ли казали какво по-точно представлява метода е какво цели?

Доколкото знам, в България продължително видео-ЕЕГ мониториране се осъществява само в нашата болница (УМБАЛ „Св. Иван Рилски“). Това е изследване, при което се провежда дълга ЕЕГ успоредно със запис на видео. Изследването продължава обикновено над 24 часа. Изискват се доста ресурс. Ние разполагаме с три такива апарата, при които минимум три дни, при използване на залепени електроди, пациентите се следят непрекъснато с видеокамера, всичко се записва и архивира. Разбира се, има случаи, при които се налага по-дълго мониториране, за да се регистрират достатъчен брой пристъпи. При пациентите с имплантирани за известно време в мозъка електроди, се отделя и време за провеждане на електростимулация с цел картиране и съхраняване на нормалните мозъчни функции в дадената област, но и потвърждаване, че пристъпите са само от ограничена епилептогенна зона, установена чрез спонтанните пристъпи. При някои пациенти с такива „дълбоки вътремозъчни електроди“, особено през последните две години, прилагаме и една нова методика. Ние сме един от малкото центрове в света, които извършват радиочестотна термокоагулация на избрани електродни контакти, като така се постига много ограничено „изгаряне“ на малка област, предизвикваща епилептичните пристъпи, без да се налага по-голяма оперативна интервенция.

Какви са най-често срещаните проблеми при изследванията, които правите на деца с епилепсия?

За мен най-важният проблем, освен техническото изпълнение (тъй като малките деца трудно понасят продължителна ЕЕГ и престой в болницата), е липсата на съответно реимбурсиране на продължителната видео-ЕЕГ от системата на здравеопазването. Това е изследване, което не се поема от НЗОК, а изисква много време, ангажираност, внимание и обмисляне, не само преглеждане на ЕЕГ и записания видео-материал. Сложната видео-ЕЕГ-апаратура, вкл. за изследване на деца, беше осигурена от нашата болница „Св. Иван Рилски“ и с помощта на “Българската Коледа”. Дори да прозвучи нескромно, смея да кажа, че само в нашата болница ръководството отделя достатъчно внимание на лечението на тези пациенти и подпомага нашата дейност.

Друг съществен проблем в България е, че такива болни все още не са насочвани правилно. Деца и възрастни с резистентни епилепсии продължават да приемат без ефект много медикаменти или твърде късно биват изпращани при нас. Аз съм убедена, че има много хора с епилепсия, които могат да бъдат излекувани по оперативен начин и то много рано в хода на болестта.

Кога се прибягва към оперативно лечение на епилепсията?

Има много строги критерии: това е възможно, когато се докаже, че при т.нар. „огнищни“ епилепсии „огнището“ е много малка част от мозъка, предизвикваща свръхвъзбуда и проява на епилептични пристъпи и тя може да бъде отстранена без риск за нормалните мозъчни функции. Много пациенти имат такива малки „огнища“ в мозъка - хипокампална склероза, фокални кортикални дисплазии, вродени доброкачествени тумори на мозъка (напр. гангиоглиоми) – които се установяват само с ЯМР. За съжаление, все още много от тези болни нямат проведени такива изследвания; идват сами при нас след много години на тежка епилепсия, когато са опитвали неуспешно дори повече от 10 медикамента. В такива случаи задължително провеждаме видео-ЕЕГ мониториране и внимателно обсъждаме дали могат да бъдат оперирани успешно и без рискове, понякога и след други допълнителни и сложни изследвания. В нашия център резултатите при около 200 пациенти, от които около 100 са деца, са за пълно спиране на пристъпите при над 70%. Близо при половината можем да спрем и медикаментите, които - все пак - не са безвредни.

Има ли възрастово ограничение?

Най-общо - не. Разбира се, тежки епилепсии в кърмаческа възраст при големи мозъчни малформации не могат да бъдат оперирани в най-ранния период, просто защото е необходимо достигане на телесна маса на детето, която да е подходяща за анестезия и дълга оперативна интервенция. В крайна сметка говорим за мозъка, който е най-сложната структура в човешкия организъм! Все по-ниска става и възрастта, при която е възможно поставяне на мозъчни електроди - в нашия център най-малкото дете е тригодишно. Технологиите значително напреднаха и позволяват такива интервенции при все по-малки пациенти, които страдат от тежки и чести епилептични пристъпи. Естествено, при възрастни пациенти не рядко рисковете надхвърлят ползите, следователно и тези пациенти не са от най-удачните „кандидати“ за хирургия.

При каква част от медикаментозно резистентните пациенти е възможна операция?

Нека приемем, че 70% се влияят добре от лекарства и 30% са тези, които не се повлияват и могат да бъдат изследвани за обсъждане на оперативно лечение. При около 1/3 от тях лечението с хирургия е възможно и успешно. Т.е. от общата популация на страдащите от епилепсия, около 10% могат да бъдат оперирани и излекувани. При някои това е невъзможно заради оформянето на вторични огнища вследствие на голямата продължителност на епилепсията и засягането на съседни или отдалечени области на мозъка. Невъзможни са операциите и при генетичните епилепсии (свързани с мутации на определени гени), или пък метаболитно-свързаните епилепсии. Разбира се, такива желаещи има и понякога те настояват за изследване, но изрично им обясняваме, че това е невъзможно, защото генетичните и метаболитните дефекти засягат целия организъм, целия мозък.

Какви са вашите наблюдения за състоянието на пациентите, които сте оперирали към момента?

Споменах, че над 2/3 от нашите пациенти нямат повече пристъпи след операцията. За щастие, ние (все още) нямаме болни с трайни увреждания, дефицити или смърт след оперативна интервенция, което означава, че оперативните техники в нашия център са на много високо, световно ниво. Нямаме трайно влошени пациенти. Разбира се, има пациенти без промяна и подобрение (по-малко от 10%), което обикновено не е изненада за нас. Рисковете и шансовете от интервенцията винаги се обсъждат и разясняват внимателно, но никога не може да се даде гаранция за успех.

От какво значение е възрастта на пациентите, що се отнася до успеваемостта?

При децата успеваемостта категорично е по-голяма, много по-голяма! Това е абсолютно, безспорно доказано. Тенденцията в развитите държави е при деца, дори когато те се повлияват от медикаментозното лечение, но се установи, че има корова дисплазия или вроден доброкачествен тумор, предизвикващи епилептичните пристъпи, те да бъдат оперирани - дори преди включване на медикамент. При премахване на причината прогнозата е отлична.

Съществуват ли други методи за повлияване на състоянието, освен медикаментозното и оперативно лечения?

Да, приложението на кетогенна диета и нейните варианти е метод, който се възроди през 90-те години на миналия век. В момента по света има развитие на такива центрове за диетична терапия. Някои редки епилептични енцефалопатии трябва много рано да бъдат насочени за такова лечение, тъй като при тях то е единственото успешно. Диетата е алтернатива, която трябва да се има предвид, но само при внимателно подбрани, единични пациенти. Това е сложно, продължително лечение, променящо драматично човешкия метаболизъм и то особено в ранна детска възраст, което може да бъде опасно, ако не се провежда при строг контрол и от опитни специалисти.

Друга възможност напоследък – предимно за намаляване на епилептичните пристъпи - е използването на производни на канабисовото олио, също при някои редки, но много тежки епилептични синдроми. Споменах и за значението на ранната имунотерапия при автоимунни епилепсии във всяка възраст.

Алтернативи има, стига диагнозата да е правилна и възможно най-ранна, което изисква отделяне на доста време за обмисляне на всеки пациент. Всеки пациент е различен и заслужава достатъчно внимание.

Разбира се, има и нелечими болести, има и нелечими епилепсии, но нашата професия изисква да се опитаме да помогнем на възможно най-много хора да живеят нормално.

Доц. д-р Петя Димова е епилептолог, председател на Българското дружество против епилепсия.

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече