10-ти юбилеен Collegium Praxis Neurologicae се проведе в Шумен през уикенда.

Събитието, което събра над 120 невролози, неврохирурзи и кардиолози бе с основна тема: "Новите технологии и неврология". Форумът бе организиран от Българското дружество по неврология, Дружество на невролозите от шуменска област.

Сред интересните теми бяха новите възможности за лечението на множествена склероза, практика при оценка на епилептичните пристъпи, хирургично лечение на пациенти с фармакорезистентна епилепсия, минимално инвазивни подходи в лечението на гръбначните заболявания, дълбока мозъчна стимулация при пациенти с Паркинсонова болест, диагностични предизвикателства при болест на Помпе и Фарби и др.

Ето какво коментираха специалистите за Здравен навигатор:

Д-р Ивайло Петров, организатор:


Продължаваме една хубава традиция. Въпреки сложното име на форума, ние наричаме събитието "Шумен и приятели". То се превърна в национален форум. Избрахме интересна тема за новите технологии в неврологията, защото именно това е нещото, което движи практиката ни. Съзнателно избрахме да поканим и неврохирурзи, защото много от нашите заболявания имат такъв тип лечение. Колегите имат възможност да научат овече за интервенционално лечение на мозъчни инфаркти, за съвременното лечение на мозъчни аневризми, за нови лечебни техники при МС. Има много авторски доклади, напр. на доц. Марко Клисурски, на доц. Топалов, доц. Иво етров, д-р Соня Иванова, д-р Красимир Минкин...

Опитваме се да създадем на тези срещи не толкова академичен и сложен тон, колкото приятелска атмосфера и работна среда, и много се радвам, че с годините успяхме да съхраним това, говорейки си на малки имена. Така, че ще правим тези форуми, докато има интерес към тях.

Освен официалната програма, предвиждате ли практическа част?

Правили сме такава част, която сме нарекли "Д-р Хао/у/с Академи", но за съжаление, тази година стана много натоварена програмата и "жертвахме" тази част. Всеки, който е идвал тук, казва, че това е голямо шоу, защото екип от лекари представят свои случаи единствено чрез симптомите и целта е да се постави правилната диагноза чрез въпроси. Получава се много интересно, особено, когато става дума за редки случаи.


Чл. кор. проф. Иван Миланов:

Това е 10-ти юбилеен форум и за мен, може би, най-добрия, на който съм присъствал, тъй като д-р Петров успя да събере специалисти от много специалности да споделят вижданията си, които много често се различават, възникват спорове, което всъщност е интересното при подобни срещи. Любопитно е всяка гилдия да си каже мнението по някои общи въпроси. За мен е интересно да чуя мненията на кардиолозите и неврохирурзите. Много интересна беше лекцията за стентирането на каротидните стенози, дискусията за лечението на инсултите, за хирургичното лечение на епилепсията, за хирургичното лечение на Паркинсонова болест, за неутрализиращите антитела, което доказва, че ние трябва да контролираме лечението на МС, за консенсуса, че болката трябва да се лекува агресивно и много рано, за да може да не се превърне в хронична. Лечението на болката е нещо много важно и аз се радвам, че Министерството на здравеопазването вече го разбра. Ние изготвихме един стандарт за лечение на болката, който се надявам да бъде приет. В него сме заложили да бъдат създадени кабинети за болка, в който да работят екипи от специалисти, които да се занимават с лечение, особено на хроничните болки.


Доц. Пламен Цветанов:

Лекцията ми беше посветена на един важен въпрос, а именно за диагностиката на пациенти с епилепсия, които не се поддават на терапия с комбинирана антиепилептична терапия, чрез видео ЕЕГ телиметрия. В България това изследване се прави в отделни центрове, докато на Запад това е една рутинна практика. Тя, обаче, трябва да следва строго определени правила и показания. Цялото това изследване има едно, единствено значение. Ако се докаже епилепсия, ако се локализира огнището чрез тази методика, да може на следващ етап да се извърши правилно хирургично лечение, щадящо пациента.

Неврохиругия на епилеспиите, без клинична невро-физиология, без провеждане на видео ЕЕГ телеметрия, и то най-вече чрез вградени в мозъка електроди, е невъзможна.

Видео ЕЕГ означава заедно с ЕЕГ записа, да се проведе и видео наблюдение на пациента, като целта е, в момента, в който настъпи промяна в клиничното поведение, да се установят и промените в ЕЕГ-то, така че симултантно да се видят промените в клиничното поведение и да се направи т.нар. клинико електро-физиологична корелация.

Такива звена, където пациентът може да постъпи за няколко дни, да му се проведе постоянно видео-наблюдение, водят и до риск от внезапна, необоснована смърт, тъй като най-често се спират или намаляват медикаментите на болния. Освен това, по време на самите пристъпи, хипервентилацията провокира аритмии, което също води до увеличаване на смъртността. SUDEP е около 5.3%

Как може да се избегне това?

За да се избегне това, тези отделения трябва да бъдат много добре оборудвани, екипирани, и като персонал, и като наблюдение. Трябва да има 24-часово наблюдение, не само за регистриране на пристъпите, но и за бърза реакция, за да не загине пациента.

Вие работите в Англия, но казахте, че дори и там не са напълно спазени навсякъде тези условия?

Дори и в Англия не се покриват на 100% изискванията, затова, може би, първата крачка е да се прави амбулаторно ЕЕГ телеметрията.

Доц. Иво Петров:

Вие сте кардиолог и четете лекция на конгрес по неврология...

Трябва да подхождаме мултидисциплинарно, т.е. пациентът не трябва да се лекува на парче, защото много често се касае за комбинирана патология, която се лекува от различни специалисти. Поради тази причина трябва да бъдем заедно. Мултидисциплинарният подход трябва да бъде както в лечението, така и по време на подобни конференции, и както ние често каним колегите-невролози на нашите конгреси, така и ние сме гости на техните събития. Аз съм забелязал, че най-често, най-голям интерес от страна на аудиторията, има към мултидисциплинарните сесии.

Моята лекция засегна въпроса за високостепенна и сложна, не само като процент, но и анатомични данни, патология, при която се стесняват мозъчните артерии, като крайният резултат е неблагоприятен за пациента. Той получава или мозъчен инсулт , преходно нарушение на кръвоснабдяването или тежък когнитивен дефицит-т.е. намаляване на интелектуалния потенциал. При такава патология трябва да се действа по-радикално, тъй като, ако пациентът бъде оставен на естествената еволюция на заболяването, обикновено резултатите са лоши. Поради тази причина се възприемат някои от съвременните ревасуларизационни методики, т.е. методики, при които се възстановява кръвоснабдяването, за да не страда мозъка. Поради напредване на технологиите, ендоваскуларните методи са все по-приложими при все по-сложни случаи, което е по-добре за цялата система-пациентът има по-малко болничен престой, няма интубация, по-бързо е възстановяването, изобщо има много предимства.

Д-р Красимир Минкин:


Кога се прибягва към хирургия на епилепсията?

Идеята на хирургията на епилепсията е да помогне за лечението на тези 20-25% от пациентите, които не се влияят от антиепилептични медикаменти. За съжаление, много често, при тези пациенти се препоръчва т.нар. "рационална" политерапия. Т.е. опитване на медикаменти до безкрай, докато самите пациенти не се откажат от невролога си, защото виждат, че смяната на терапията не води до подобрение и то понякога с десетилетия.

Този процент за България означава приблизително около 240 пациенти годишно. При тях си струва да се прецени възможно ли е да се направи хирургия на епилепсията. При около половината е възможно. С екипа, който работим, през последните осем години сме се посветили да създадем възможно най-благоприятните условия за преценка на тези пациенти.

Кога е възможно и кога не е?

Възможно е, когато има една епилептогенна зона, т.е. когато пристъпите тръгват от едно място, а не отвсякъде. Има пристъпи, които тръгват от много места, от места, които не можем да оперираме. Когато пристъпите тръгват от едно място и разберем къде се крие това място в мозъчната повърхност, която е доста голяма-около четвърт квадратен метър, ако имаме няколко виновни квадратни сантиметра и е възможно да ги махнем, то ние можем да спрем пристъпите. Нашата цел е много често тези изследвания е да продължават много често дори и до една година, за да можем да разберем откъде идва проблема. Всички тези изследвания са безплатни за пациента. Правим магнитен резонанс, Видео ЕЕГ, правим 5скенер, СПЕКТ, инвазивно ЕЕГ. След това има различни типове интервенции, които помагат да се спре епилесията и в 70% след хирургичната намеса сераме напълно пристъпите.

Какво показват резултатите?

70% -пълен контрол, 20 на сто-подобрение и 10% , в които нямаме успех.

Как взимате решенията кои пациенти са подходящи? Кой персонално ги взима?

Важно е да се каже, че решенията не се взимат самостоятелно. Ние виждаме пациента, чуваме историята и казваме: "Ти си за изследвания"и след това екип от невролози, неврохирурзи, невропсихолози и радиолози, решаваме коя е зоната, виновна, и това се прави това навсякъде по света.

Колко пациенти сте оперирали досега?

144, а сме изследвали над 350 души.

Имаше въпроси от залата по какви протоколи работите?

Работим по протокол, който е създаден във Франция, в клиниката "Сейнт Ан" в Париж , създала хирургията на епилепсията и е грешно твърдението да има общонароден протокол, който решава тези неща. Всеки Център следва някакъв протокол, ние сме харесали този. Сега участваме в проект на ЕК, чиято мисия е да бъде създаден общ европейски протокол за фармакорезистентните епилепсии.

Всъщност подтекстът на въпроса от залата, беше, че трябва да има комисия, която да контролира работата на екипа.

Това може да означава също, че след като има една извършена работа, трябва да има и контрол над нея?

Отговорността е на екипа. Когато отивате на лекар, кой поема отговорността за терапията?! Лекарят. Ако аз допусна грешка, в съдебната зала ще отговорям аз самия. Разбира се, винаги е добре да има контрол и затова каним колегите да работим заедно, именно така ще могат и да осъществяват контрол над качеството на работата ни.

Виляна Колчева

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече