Това бяха главните теми на провелия се X-ти Национален конгрес по клинична лаборатория.

В периода 7 - 9 септември в Боровец най-добрите български и световни специалисти в областта на клиничната лаборатория представиха своите разработки пред многобройна аудитория. Ето какво разказаха за събитието бившият председател д-р Камен Николаев Цачев и главният секретар на Българско дружество по клинична лаборатория - доц.д-р Лиляна Ламбрева.




Проф. Цачев: "Основна задача на клиничната лаборатория е да гарантира безопасността на пациента"



Проф. Цачев, какво мислите за провелото се събитие и лекторите, които представиха своите разработки?
Конгресът е юбилеен. Постарахме се да поканим водещи специалисти от различни области. Проведен бе специален симпозиум относно диагностиката на ракови заболявания и лекарственото им мониториране.
Откриващата лекция на събитието бе на проф. Michael Oellerich, който е бивш президент на Световната асоциация по патология и лабораторна медицина и едно от водещите имена в света в областта на лекарствената терапия. По време на своята лекция той представи бъдещото развитие на туморните маркери и изследването на молекулярно-генетични маркери - т.нар. "течна биопсия". Проф. Oellerich очерта добре и бъдещото приложение на иновативните маркери, което трябва да остане в рамките на клиничната лаборатория. Това е така, тъй като по този така се затваря целият цикъл на диагностиката - клинично-биологична, чрез традиционните маркери и накрая чрез въпросните нови маркери.
Като продължение на лекцията на проф. Oellerich се яви презентацията на проф. Tomas Zima - председател на Чешкото дружество по лабораторна медицина и част от борда на Европейската федерация по лабораторна медицина. Той представи от практическа гледна точка използването на туморни маркери. Бе направен прекрасен обзор на използваните в момента маркери и къде е мястото на тяхното приложение. Много от опитните ни колеги разчитат на туморните маркери като метод за скрининг, диагноза и лечение, което е грешно. Мястото им е изцяло в мониторирането на провежданата терапия.
Доц. Бочева от Варна пък говори за конкретен туморен маркер - CA 15-3 при рак на гърдата. Тя има дисертация в тази област и много добре бе синтезирала както своите резултати, така и насоките от световните гайдлаини.
Проф. Eberhard Wieland от Щутгарт от своя страна представи най-новите виждания за атеросклерозата и холестерола, както и най-актуалните данни в световен мащаб.
Друга важна линия по време на конгреса беше осигуряването на качеството на лабораторните изследвания. През 1999 година бе проведено мащабно изследване от Institute of Medicine Committee on Quality of Health Care in America, наречено "To Err is Human" ("Човешко е да се греши"). Целта на проведеното проучване бе да се установи колко души годишно умират в американските болници поради неправилно поставена диагноза или неправилно проведено лечение, с други думи - поради лекарска грешка. Действително цифрата е повече от впечатляваща - 100 000 души годишно.
Предприеха се мерки в различни насоки. 10 години по-късно - през 2009 година, изследването се повтори и резултатът бе почти същият.
Подобни изследвания се проведоха и в други държави - Германия, Великобритания, Австралия. Ситуацията е най-добра в Австралия и това не е случайно. Това е страната, където за пръв път се осъществява акредитация на болниците, там се създават и диагностично-свързаните пътеки.
Поради всичко това към момента основна задача на клиничната лаборатория е да гарантира безопасността на пациента. Тоест, да дава верни, надеждни резултати. Един грешен резултат може да доведе до извършването на ненужни инвазивни изследвания, които само по себе си крият рискове - понякога летални.
Нужна е стандартизация на методите на изследване - това е гръбнакът на качеството.
При откриването на конгреса полската ни колега д-р Elzbieta Gainska, говори именно за тези съществени аспекти - стандартизация и проследимост на резултатите. Те трябва да се познават добре от колегите и да се реализират в практиката. Разбира се, реализирането на стандартизацията се осъществява съвместно между научната среда и индустрията, произвеждаща аналитичните апарати.
Докладът на доц. Лиляна Ламбрева бе относно Националната система за външна оценка на качеството (НСВОК), посочиха се проблемните показатели и методите за коригиране на слабите звена. Тя говори за въведения нов софтуер и правилното му използване. Досега лабораториите се оценяваха, групирайки се по използвания от тях метод. Определяна бе прицелна стойност за дадения метод, като полученият резултат се сравняваше с нея. Доказа се обаче, че един и същ показател може да се изследва чрез един и същ метод, но на два различни апарата, при което се получават различни резултати.
Именно затова новият софтуер сега групира лабораториите по използваните апарати и определя истинската прицелна стойност за групата, след което получените лабораторни резултати се сравняват с прицелната стойност.
Ако броят на участниците е малък и те не могат да бъдат оценени по апарат, те се сравняват чрез използвания метод, както бе досега.
Д-р Веселина Колева представи най-новите технологични достижения в сферата, както и доклад за външната оценка на качеството. Засега външната оценка на качеството е съсредоточена основно върху аналитичния етап. Затова бе интересна представената оценка на качеството в преданалитичния етап, където се допускат много грешки.
Новите проучвания показват, че реално най-много грешки се правят в следаналитичния етап - тоест, неправилна интерпретация на получен резултат.
Друг важен момент бе Общото събрание и изборът на ново ръководство. От 20 години съм председател на Българско дружество по клинична лаборатория и счетох, че е време да се оттегля и друг да поеме моята роля. Проф. Добрин Свинаров бе избран за председател на дружеството и съм щастлив, че има приемственост, тъй като аз ще остана в организацията и моят опит ще може да бъде използван пълноценно.






Доц. Ламбрева: "Използваме софтуер, отговарящ на два сериозни международни стандарта"



Доц. Ламбрева, кои бяха ключовите моменти по време на тазгодишната среща?
Ежегодно се провеждат национални конференции, а конгресите са на всеки 5 години - важен момент във функционирането на едно научно дружество. По време на тях се обсъждат важни административни аспекти от нашата дейност.
Традиционно нашето дружество кани водещи медицински специалисти от Европа и света. Лектори са признати имена в своята област и имат изключително богат опит.
Една от ключовите лекции бе на генетика проф. Michael Oellerich бе на тема "течна биопсия" - "течна" ДНК като маркер за туморна диагностика. Този метод все още не е развит в българската практика поради липсата за момента на достатъчно средства и обучени кадри. В развитите страни течната биопсия се прилага все по-широко, като се докладват обнадеждаващи резултати.
Иновативното в метода е отпадането на нуждата от биопсичен материал. Чрез кръвна проба се проследява наличието на "течна" туморна ДНК, което се използва за ранна диагноза, прогноза и проследяване на терапията.
Проф. Tomas Zima пък говори за практическото използване на туморните маркери, грешките, които се допускат в тази насока и заключенията на световните гайдлайни. Специалистът представи важни практически послания към аудиторията. Понастоящем ставаме свидетели на т.нар. "терор на туморните маркери" - използването на стойността им за диагноза. Туморните маркери в този вид не могат да бъдат използвани за поставяне на диагноза, а само за проследяване на резултатите от лечението. Нивото им се измерва преди и след терапевтичния метод, като по този начин се извършва мониторинг на терапията. Медицината е комплексна наука, като диагнозата се поставя на база на множество изследвания.
Проф. Eberhard Wieland представи новите показатели за риска от атеросклероза - полезна лекция, отразяваща най-новите практически насоки в областта.
Проф. Паскалева пък изнесе лекция за хемостазните тестове при антикоагулантна терапия, като подчерта важността на подходящо назначените тестове и правилно определените диапазони.
Д-р Мария Шипкова говори за LC-MS/MS анализа и невероятните възможности, които предоставя той.
Изнесоха се интересни фирмени презентации, които обогатиха знанията ни в различните сфери на клиничната лаборатория.
Трябва да отбележа и постерната сесия, състояща се от 38 постера на колективи. Ще бъдат отличени три колектива, които ще получат специални награди.
На конгреса се засяга и друга важна тема. От 20 години в България се провежда оценка на качеството в лабораториите. Понастоящем лабораториите в страната са 580, като проф. Цачев, аз и екип ежемесечно провеждаме контрол на 28 биохимични показателя, а два пъти годишно - на над 130 други показателя.
Ежегодно се изнася доклад, съдържащ резултатите от нашата дейност. Сравняват се резултатите на национално ниво - например за хемоглобин в кръвта.
Задачата на тази система за външна оценка е да установи показателите, които не са с добро качество, и да насърчи полагането на усилия за коригирането им. Санкции за лоши лабораторни резултати в България не се налагат. Нашата цел е да подобрим качеството чрез образование на лабораториите.
Наскоро използваният софтуер в сферата бе сменен, като вече отговаря на два сериозни международни стандарта за системи за външна оценка и за статистически инструментариум. Това за мен е истинска гордост.
Общото събрание е друг важен момент по време на всеки конгрес, като освен избор на ново ръководство, се приемат и различни промени в устава. Проф. Свинаров бе избран за председател на дружеството на този конгрес. За всички нас е изключително важно, че работим като екип и постигаме добри резултати.

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече