Нови изследвания добавят още едно парче в пъзела на заболяването.

Изследователи разкриват специфични имунни молекули, които биха могли да действат като биомаркери за по-тежки форми на множествена склероза (МС). Констатациите могат да помогнат за персонализиране на лечението на тези пациенти, които са най-рискови.

МС е хронично състояние, засягащо централната нервна система (ЦНС) чрез изменения в главния и гръбначния мозък. Точните причини за възникване на патологията са неизвестни и възможностите за лечение все още са ограничени.

Миелинът представлява покритие върху нервните влакна, което е от съществено значение за предаването на информация в ЦНС.

При МС това миелиново покритие се разгражда с течение на времето, което води до забавяне или пълно блокиране на сигналите, предавани между невроните. Всичко това води до мускулна слабост, проблеми с координацията и равновесието.

Симптомите варират значително при отделните индивиди, като обикновено включват трудности при ходене, проблеми със зрението, тремор, умора и депресия.

МС се смята за автоимунно заболяване, въпреки че причините, поради които имунната система разгражда миелина все още не са разбрани. Болестта е непредвидима, варираща от относително доброкачествена степен до пълна неспособнособност за водене на нормален живот.

Най-често срещаната форма на МС е рецидивиращо-ремитентната (RRMS) форма, при която от време на време се появяват атаки на клинична симптоматика или рецидиви. Между пристъпите може да се наблюдават месеци или години без никакви симптоми. При над половината от пациентите с RRMS в крайна сметка се развива прогресивна МС - форма, при която симптомите постепенно се влошават без фази на възстановяване.

В същото време някои пациенти не преминават през RRMS, а развиват директно прогресивна МС. Състоянието е познато като първична прогресивна множествена склероза.

Наскоро учените от Университета на Йейл в Ню Хейвън успяха да разберат по-добре молекулните механизми, участващи във възникването на МС и диктуващи дали болестта започва бавно или преминава бързо в по-тежката форма.

Техните констатации са публикувани в списание "PNAS".

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече