Това коментира Елисавета Котова, председател на Национална асоциация на децата с диабет.

От организацията за пореден път отбелязаха с ред инициативи Световния ден за борба с диабета - 14-ти ноември. Това става с подкрепата на дългогодишния им партньор – фармацевтична компания Servier.

Повече по темата – от Елисавета Котова:

Госпожо Котова, отбелязвате днешния Световен ден за борба с диабета с редица инициативи.

В 11 часа се проведе тържествен молебен в църквата „Седемте Седмочисленика“. Това е нещо, което правим за поредна година и с това стартирахме Деня на борбата с диабета. Аз избягвам да коментирам диабета като болест, защото това, което се опитваме да направим е да внушим на нашите деца да не се чувстват болни, а да се чувстват като всички останали, само с едно наум, че имат едно сериозно предизвикателство, с което трябва да се справим всички заедно.

Програмата ни след това продължи с посещение на Двореца на щастливите хора, където целия ден децата се забавляваха, имаше аниматори, а за родителите – лекция от Иво Петров, който представи проблемите от друга гледна точка, а именно, че проблемът не толкова голям проблем, ако ти сам не си внушиш, че е такъв.

Какво е важно да знаем за децата с диабет?

В последните седмици и месеци говоря едно и също, а именно, че трябва да имаме по-голям ангажимент към децата, защото те трябва да растат здрави. Въпреки всичко мога да кажа, че децата са по-добре обгрижени до момента, в който навършат 18 години. Дотогава те се лекуват по един начин, но когато навършат 18, нещата се променят тотално.

До 18-годишна възраст те получават 1100 тест-ленти, но след като станат пълнолетни, техният брой автоматично пада на 450. Освен това, когато навършат 18 години, посещението при лекуващия ендокринолог не е такова каквото е било до тогава – всеки месец.

Това, което не спирам да казвам е, че не може в България диабетът да се лекува по възраст. Не може ти да бъдеш ограничаван в консуматива, който ти е необходим, да проследява твоето състояние и да можеш да коригираш каквото е необходимо. Ограниченията обаче са ужасно много и това е вид дискриминация. НЗОК и МЗ веднага биха казали, че няма пари. Къде са парите тогава когато настъпят усложнения – нима тогава ще има пари да се плащат ампутации, лечение и всичко останало?! Никой от нас не иска да стига до това състояние, за да тежи на държавата. Напротив, ние искаме всеки един да получава това, което му е необходимо, така както е в нормалните европейски държави. Ако държавата опита и направи само в рамките на една година това, което ние искаме непрекъснато и предлагаме, ще види какъв е ефектът. Предлагаме също така да се освободи фиксираната дата за получаване на инсулин, защото и това е проблем. Най-добре е, когато на пациентът му е приключил инсулинът, тогава да отиде и да си набави такъв, а не на определените за това дати. Искаме и да се освободи това искане на рецепти, протоколи и пр., тъй като това е абсолютно губене на време както за пациентите, така и за лекарите. Нещата са доста и аз много се надявам най-накрая да има министър, който наистина да ни чуе и най-сетне да се направи нещо по въпроса. Не искаме нищо повече от това, което е необходимо и според мен държавните органи ще разберат един ден, че сме прави, защото при това положение държавата само би била на плюс, а не на минус.

Снимка: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече