Лекция по темата изнесе доц. Д. Василев.

Това се случи в рамките на форума по интервенционална кардиология, на иницииран от Bracco симпозиум.

Какво разказа повече специалистът пред Здравен навигатор:

Доц. Василев, бяхте лектор на изминалия симпозиум на Bracco. Представихте темата „Катетърен FFR – проучвания и клинично приложение“. Кои са основните акценти, които очертахте в лекцията?

Показахме принципите на измерване на коронарното налягане и оценка на относителния коронарен резерв с микро-катетър базирана технология, каквато е тази на Bracco. Това е система, която дава възможност за добра оценка на функционалната значимост на стенозата на коронарните артерии и съответно това е метод, който показва дали трябва или не дадена стеноза на коронарната артерия да подлежи на механична реваскуларизация – било то със стентиране или хирургична.

Това е изключително важно, тъй като на практика се оказва, че коронарните стеснения в междинния спектър със стенози между 40 и 70%, в много голяма част са функционално несигнификантни, макар че изглеждат географски сигнификантни и това означава, че практически интервенирането – било то със стент или байпас при един такъв пациент по никакъв начин няма да промени симптоматиката или прогнозата на пациента. Т.е. това е една технология, която трябва все повече и повече да се прилага. Тя е рутинна за нашата клиника, но се надявам да стане такава в цяла България и да получим най-сетне някаква реимбурсация за тази процедура, тъй като самото изследване е по-скъпо от една интервенция или е със същата стойност, но дългосрочният финансов резултат от непоставянето на стент е много по-добър. Т.е. предотвратяването на рисковете за пациента на практика води до намаляване на системния разход, говорейки за пари, на второ място – намалява рискът за живота на пациента.

В голяма част от страните от ЕС има стриктни индикации кога трябва да се прилага, за какво да се прилага и съответните финансови институции заплащат за това, защото в света финансовите институции си правят сметката кое е по-евтино на системно ниво, в края на процедурата. Едно изследване за момента може да е по-скъпо, но след 2 или 5 години, за съответния пациент, всъщност разходите да са по-ниски. Т.е. говорим за ползата за пациента, говорим за полза за здравната системата.

.

Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече