За утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“.

Причината за изготвянето й е отменения от ВАС предишен стандарт. В резултат, се посочва в мотивите към проектонаредбата, има необходимост от въвеждане на някои допълнения и изменения, които ще доведат до компенсиране на съществуваща непълнота в текста по отношение на определението за потенциално жизнеспособен плод. Очакванията от стандарта са и да повиши качеството на медицинската услуга и удовлетвореността на пациентите от това чрез прецизиране на изискванията към диагностичните възможности на различните нива на компетентност.
Основните му цели са създаване на мотивирана правна регламентация на принципите и критериите за извършване на медицинските дейности в обхвата на специалността „Акушерство и гинекология“, регламентиране на дейността на лечебните заведения и на медицинските специалисти, които работят в тях, в съответствие с утвърдените от медицинската наука и практика методи на работа и добрата медицинска практика, ясни критерии за качество на оказваната медицинска помощ, ефективен механизъм за оценяване, наблюдение и подобряване на АГ дейностите, както и гарантиране на достъп на пациентите до висококачествени медицински услуги, осъществявани в специалността.
Особено внимание в стандарта се обръща на дефинирането на понятията „аборт“ и „потенциална жизнеспособност на плода“ и аргументите за това, като се припомня, че второто понятие беше обект на съдебен спор и в резултат то беше отменено от Върховния административен съд.
По смисъла на наредбата като „аборт” се дефинира загубата или прекъсването на бременност, преди плодът да е станал потенциално жизнеспособен. Според предлагания стандарт, „потенциална жизнеспособност на плода” е термин, който се въвежда за плод от бременност, достигнала срок 25+0 гестационни седмици и/или при тегло на плода равно и над 700 грама и е налице потенциална възможност да приживее без интензивно дихателно подпомагане.“.
Определението за „потенциално жизнеспособен плод“ рефлектира непосредствено и върху понятието „родилна помощ”, което се дефинира като акушерска помощ, оказвана през втората половина на бременността (след навършване на 25 гестационни седмици) и по време на раждането”, гласят още мотивите.
Въведените терминологични поправки относно понятията „потенциална жизнеспособност на плода“ и „родилна помощ“ оказват влияние и върху съдържанието на понятието „следродов период”, който се определя като периодът след раждане, считано до 42-ия ден включително.

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече