20 години по-късно, учени актуализират данните.

Нови данни от Илинойския университет в Чикаго показват, че стандартите, ползвани за оценка на максималното кръвно налягане по време на кардиопулмонарен стрес тест, актуализирани последно през 1996г., трябва да бъдат ревизирани.

„Това е първото системно усилие за установяване на максималната норма при кръвно налягане от повече от 20 години,” казва Шан Филипс (Shane Phillips), професор и главен сътрудник по физическа терапия в UIC College of Applied Health Sciences (на малката снимка).
Кардиолозите ползват кардиопулмонарния стрес тест при данни за задух от неуточнен произход, а физическите терапевти – когато трябва да се измери капацитетът на тренираност при професионалните атлети.
Авторът на изследването Филипс, заедно със свои колеги, анализират резултати от кръвно налягане на 1605 здрави мъже и 1312 здрави жени на възраст 20 – 79 години, в събирана от над 30 години национална база данни. Изследователите определят персентил за максимално систолично и диастолично кръвно налягане при всяко възрастово десетилетие. Те откриват, че границите на максималното систолично налягане се повишават до 60-годишна възраст и при двата пола, след което се запазват. Учените установяват също, че нито една от групите не се доближава до настоящия максимален персентил за максимално кръвно налягане от 90-те, което трябва да счита риска от хипертония при стрес тест 210 при мъже и 190 при жени над 4-тото десетилетие.


„Анализираните от нас данни са малко по-ниски, отколкото показаните в по-старите изследвания,” казва Филипс. „Това означава, че имаме достатъчно аргументи за сваляне на прага, особено в по-млада възраст, като по този начин ще се прецизират хората с гранични резултати, за да се ползват от превантивно лечение.”
Изследването показва също, че мъжете и жените следват различни патерни по отношение на диастоличното кръвно налягане.
„Открихме, че с възрастта, траекторията на максималното диастолично кръвно налягане се различава при мъжете и жените,” допълва Филипс. „Жените показват непрекъснато покачване през целия си живот и не достигат ниво на задържане.” Според Филипс, тази вариация отразява различията в съдовата физиология, като влошаването на камерната диастолна релаксация, която при жените с възрастта се засилва повече, отколкото при мъжете.
Както при систоличното, пикът и на диастоличното кръвно е измерен по-ниско в настоящото изследване.
„За мен изводът е, че подходът с универсалната норма при кардиопулмонарния стрес тест не върши работа. Пикът на кръвното налягане с възрастта се променя и стандартите, оценяващи съдовия резултат при натоварване, трябва по-добре да отразяват нормите, както по възраст, така и по пол,” казва Филипс. Според него трябва да се направят още изследвания, преди данните от резултатите да се предоставят на широката общественост, тъй като 94% от субектите в това проучване са посочени от бялата раса и общият брой на тестваните в последната възрастова група – 70-79 години – е бил твърде малък.

Превод: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече