Много деца и юноши нямат надежда да преодолеят болестта си, защото са родени в България - казват от пациентски организации.

Маргарита Борисова от сдружението "Деца с онкохематологични заболявания" обясни пред БНР символа на златната панделка, показващ подкрепата на обществото към онкоболните деца.
„Преди много години се събират родители, за да изберат цвят на панделката и всъщност избират златното, защото златото е скъпоценен метал. За да бъде обработено златото, то трябва да мине през огън, а лечението на децата е все едно, че те минават през огън“, каза тя.
„Борбата, която се води както с институциите, така и с някои организации за подобряването на грижите, лечението и възстановяването за децата с онкологични заболявания, е непрестанна и има още доста какво да се желае“, коментираха Петя Александрова и Симона Караиванова – майки от сдружението „Деца с онкохематологични заболявания“.
Според тях институциите изразяват теоретично подкрепата си, но на практика няма воля за промяна на проблемните звена, свързани с лечението и възстановяването на децата.
„Много деца и юноши нямат надежда да преодолеят болестта си, защото са родени в България. Тук няма достатъчно лекарства, няма качествени лекарства, няма условия, каквито би ни се искало да има за лечението на нашите деца. Изключително тежко е родител да чуе диагнозата рак, а още по-ужасяващо е да знае, че някъде по света могат да помогнат на детето му, но той не може да си го позволи. Нашата организация се бори в тази насока – да се подобрят условията на лечение, защото имаме добри специалисти, но тук държавата е фактор да направи така, че да осигури лекарства, да осигури нужната среда, в която да се лекуват нашите деца“, посочи Петя Александрова.
Държавата трябва да се намеси, тъй като голяма част от онова, което е възложено да се поеме от Фонда за лечение на деца в чужбина, като лекарства например, трябва да се поемат от НЗОК или да се увеличи бюджетът на Фонда, за да може повече деца да получат шанс. От Сдружението считат, че са необходими и промени в законите.
„Дневният център в ИСУЛ на сдружението „Деца с онкохематологични заболявания“ е единствен по рода си. Това е едно пъстро кътче, където децата, които са на активна терапия или на поддържаща терапия, или пък са приключили лечение, могат да прекарат няколко часа в разговори с психолог и игри“, допълни Симона Караиванова.

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече