Се оказаха свързани със сериозни депресивни разстройства.

Това сочат резултатите от финландско изследване, цитирани от ЮПИ. Учени от университета на Източна Финландия и университетската болница в Куопио изследвали здравословното състояние на 90 души на възраст между 20 и 71 години, засегнати от сериозно депресивно разстройство, както и на 253-ма участници в контролна група, които не били депресирани.
Организмът използва аминокиселината аргинин, за да произведе азотен оксид, който е медиатор на нервната система и имунната защита, и играе роля за регулиране дейността на сърдечносъдовата система. Намалените нива на аргинин са рисков фактор за сърдечносъдови болести.
"Възможно е предизвиканите от депресията възпалителни реакции да понижат нивата на аргинин", заяви ръководителят на изследването Тони Али-Систо. "Това може да доведе до недостатъчно за нервната система и кръвообращението производство на азотен оксид. Все пак не знаем какви са причините за намалените нива на аргинин у хората с депресия", допълва специалистът.
Били проучени три аминокиселини - аргинин, цитрулин и орнитин, от кръвни проби за изследване на кръвната захар на участниците. Освен това, били измерени концентрациите симетричен и асиметричен диметиларгинин от серума. Тези данни били използвани, за да се изследва нивото на аргинин в кръвта. Не била открита значима разлика между концентрациите симетричен и асиметричен диметиларгинин в двете групи. Били изследвани също кръвни проби, взети 8 месеца по-късно. Антидепресантите и антипсихотиците не повлияли върху концентрациите. "Макар получените резултати да показват, че депресираните хора са с намалени нива на аргинин в кръвта си, това не означава, че приемането на добавки аргинин ще им осигури защита срещу депресия. Нужни са допълнителни изследвания", отбелязва Али-Систо.

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече