Това става ясно от изготвената областна здравна карта.

60% от работещите медицинските сестри, фелдшери и лаборанти са в предпенсионна или следпенсионна възраст, посочи д-р Матей Попниколов, зам. областен управител на Кюстендил и бивш управител на Районната здравна каса, предаде БНР.
„В първичната извънболнична медицинска помощ медицинските сестри са 40, акушерките са пет, фелдшерите са седем, рентгеновите лаборанти са двама, а клиничният лаборант - един. В специализираната броят на сестрите е 21, акушерките са три, фелдшери - един, рехабилитатори - трима, клинични лаборанти - 17“, изброи той. Общият брой на специалистите по здравни грижи в областта е 108, което прави средно 87 на 100 000 население.
Проблемът засяга и районната болница, където при 216 щатни места за медицински сестри заетите са 182. „Недостигът на медицинските сестри се задълбочава прогресивно в цялата страна, включително и при нас“, коментира директорът на лечебното заведение д-р Александър Величков. Като една от причините за проблема той посочи закриването на много медицински колежи, в които са се обучавали медицински сестри. На второ място според него е удължаването на обучението на сестрите. Причина е и реализацията на тези кадри в чужбина. „Принудени сме да работим в условия на дефицит както по отношение на лекарите, така и на сестрите. Специално за болниците това е проблем, защото ние имаме 24-часово покритие на дейността и е необходимо всички звена да бъдат покрити с такива кадри, за да може ефективно да се обслужват пациентите“, обясни той.
Д-р Величков отбеляза, че поради дефицита на средства възнагражденията на сестрите не могат да бъдат увеличени. Средната брутна работна заплата на сестра е 800 лева. „Желанието да им дадем повече средства е огромно, но нямаме такива“, каза още той.

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече