Стресът не само, че е заразен. Той променя мозъка на клетъчно ниво.

В ново проучване, публикувано в Nature Neuroscience, Джайдип Бийнс (Jaideep Bains) и екипът му от Cumming School of Medicine's Hotchkiss Brain Institute (HBI) на университета в Калгари, Канада, са открили, че предаденият от другите стрес, променя мозъка така, както и реалния стрес. Изследването върху мишки показва също, че ефектите от стреса върху мозъка са обратими при женските след социален контакт.

„Стресогенните мозъчни промени са в основата на много психични заболявания, включитело посттравматичен стрес (ПТС), тревожни разстройства и депресия,” твърди Бийнс, професор в Департамента по физиология и фармакология, както и член на HBI. „Последните изследвания показват, че стресът и емоциите могат да са „заразни”. Дали това оказва трайни последици на мозъка, не е ясно.”

Екипът от учени на Бийнс изследват ефектите на стреса върху двойки мъжки или женски мишки. Те отделят една мишка от всяка двойка и я излагат на лек стрес преди да я върнат на партньора й. После изследват при всяка мишка реакциите на определена популация от клетки, конкретно на невроните на кортикотропин-освобождаващият фактор (CRH), които контролират мозъчният отговор при стрес. Резултатът показва, че мозъчните мрежи, както на стресираната мишка, така и на партньора й, се променят по един и същи начин.

Водещият автор на изследването Тони – Лий Стерли (Toni-Lee Sterley), постдокторант в лабораторията на Бийнс, казва: "Забележителното в случая е, че CRH невроните от партньорите, които не са били пряко излагани на стрес, показват идентични промени с измерваните неврони на стресираните мишки. "

Проф. Джайдип Бийнс и Тони-Лий Стерли. Източник: Hotchkiss Brain Institute

При следващата стъпка, екипът ползва оптогенетични методи, за да създаде неврони, които могат да се включват и изключват посредством светлина. Когато учените заглушат невроните по време на стрес, те предотвратяват мозъчните промени, които нормално биха настъпили след стреса. Когато заглушат невроните при партньора по време на взаимодействието му със стресирания индивид, стресът не се прехвърля върху него. Забележителното е, че когато учените активират в едната мишка невроните светлинно, дори при липса на стрес, мозъкът на тази мишка, както и този на партньора й, се променят така, както след реален стрес.

Екипът открива, че активирането на тези CRH неврони водят до освобождаването на химичен сигнал, „алармиращ феромон”, от мишката, която предупреждава партньора си. Партньорът, който улавя сигнала може в замяна да предупреди допълнителни членове на групата. Това разпространяване на стресови сигнали разкрива ключов механизъм за предаването на информация, която може да е критична в създаването на социални мрежи при редица видове.

Друго предимство на социалните мрежи е способността им да намалява ефектите от неблагоприятни събития. Екипът на Бийнс открива също свидетелство за освобождаване от стреса, но той се оказва селективен. Те са забелязали, че при женските мишки, остатъчните ефекти от стреса върху CRH невроните намаляват наполовина след време, прекарано с нестресирани партньори. Но същото не било валидно за мъжките мишки.

Бийнс допуска, че тези констатации са валидни и при хората. „Ние лесно сподеялме стреса си с другите, понякога дори и без да го осъзнаваме. Това дори е свидетелство за това как някои симптоми на стреса се запазват при семейства и близки на хора, които страдат от ПТС. От друга страна обаче, способността да се усети емоционалното състояние на другия, е ключов момент в създаването и изграждането на социални връзки.”

Това изследване от лабораторията на Бийнс показва, че стресът и социалните взаимодействия са сложно свързани. Последиците от тези взаимодействия може да са дълготрайни и да повлияят по-късно на и на поведението.

Превод: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече