Битката между компенсаторни и невродегенеративни посттравматични промени.

Една травма на гръбначния мозък бързо води до прогресивна загуба на нервна тъкан. Това не засяга само наранената област, а с времето и други части на гръбначния мозък, дори главния. Тези невродегенеративни промени могат да бъдат изучавани в детайли, ползвайки магнитно-резонансно изображение. Международен екип от изследователи, водени от Патрик Фрьонд (Patrick Freund - на снимката от ляво) от Spinal Cord Injury Center на университета в Цюрих и Университетската болница, са първите, които изследват степента и прогресията на микроструктурните промени в първите две години след травма на гръбначния мозък.
Колкото по-малка е първоначалната нервна загуба, толкова по-добро е възстановяването в дългосрочен план.
В изследването си, учените подлагат на проучване 15 пациенти, страдащи от остри травматични наранявания на гръбначния мозък и 18 здрави участници в изследването след 2,6, 12 и 24 месеца. В глявният мозък, също както в гръбначния, те определят анатомичната степен на невродегенарация, загубата на миелин (изолационния слой около нервната клетка), както и натрупването на желязо в нервната тъкан като резултат от дегенерацията и възпалителния процес. Тогава става ясно, че има пряка връзка между нивата на възстановяване при пациенти след две години и степента на невродегенеративна промяна в първите шест месеца след нараняването. „Колкото е по-малка общата загуба на нервна тъкан през нервната ос в началото, толкова по-добро е дългосрочното клинично възстановяване,” обобщава Патрик Фрьонд.


Предсказване на дългосрочното възстановяване чрез измерване на ранните промени.
Това, което изследователите намират изненадващо, е факта, че възстановяването било най-рязко в първите шест месеца, но и невродегенеративните промени са най-големи в същия период, при това без следи от забавяне на скоростта на невродегенерация в гръбначния мозък и мозъка на главата през двете години. Това показва яростната надпревара между компенсаторните и невродегенеративните промени скоро след травмата. Във времето, битката изглежда загубена в полза на невродегенерацията. Въпреки това, степента на ранни микроструктурни промени е предсказуема при дългосрочно възстановяване на пациенти, страдащи от травми на гръбначния мозък. Изключително важният, неинвазивен, с висока резолюция невроимиджинг е инструмент за прогнозиране на възстановителните траектории и различия между невродегенерацията, причинена от самата травма на гръбначния мозък и благоприятните промени от терапията. „Сега имаме средство за надежно прогнозиране на възстановяването и определяне на ефектите от лечението и рехабилитацията за разлика от спонтанната невродегенерация,” добавя специалистът по невроимиджинг Фрьонд. „Клиничните проучвания в бъдеще могат да се извършват по-ефикасно и по-евтино.”
Клинични тествания върху влиянието на упражнения за крака и ръце
Пациентите, които участват в проучването, ще бъдат изследвани отново след пет години по същия метод. Учените искат да определят дали неврогенеративните промени ще са спрели дотогава или все още ще съществуват. Патрик Фрьонд и екипът му планират също тренировъчно проучване, което цели да покаже дали силно интензивните упражнения върху функциите на ръцете и краката ще помогнат за спиране или забавяне на загубата на нервна тъкан.

Превод: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече