Причината е, че още не може да се намери механизъм за намаляване на цената на медицинските изделия.

Това стана ясно от думите на директора на дирекция „Лекарствени продукти, медицински изделия и контрол по предписване и отпускане“ на НЗОК д-р Галя Кондева по време на презентацията й на семинара на Здравната каса „Новости в НРД 2018“.

По думите й има много различни системи за реимбурсиране на медицински изделия в Европа, които са предмет на национално законодателство. Освен това липсва европейска синхронизация по отношение на ценообразуване и реимбурсиране. „Това, което чакаме, е да влезе един регламент на ЕС, приет 2017 г., който се отнася за безопасността и качеството на медицинските изделия“, каза д-р Кондева. Тя подчерта, че регламентът, който влиза в сила от 2020 г., ще подобри пазарния надзор и проследимостта на продуктите в Европа.

Към момента НЗОК плаща за 3000 медицински изделия, от които тези за болнична помощ са разделени в 19 групи. „Основно те са прилагани в ортопедията, кардиологията и неврохирургията. Най-голямо е потреблението в областта на кардиологията - 52% от разходите за медицински изделия в болнична помощ. Те са и 100% заплащани от Касата. Спрямо 2017 г. има ръст с 4 млн. лв. в потреблението на стентовете. За разлика от регулацията на лекарствените продукти, ценообразуването и реимбурсирането, които са ясно регламентирани, при медицинските изделия нямаме тази система и това е сериозна пречка при процеса на договаряне, определяне и заплащане от страна на НЗОК“, подчерта д-р Кондева.

„Процесът протича по следния начин - заявителят, който може да бъде търговец на едро или производител на медицинско изделие, заявява към Касата една цена, която не е нормативно определена, след което е поканен да даде отстъпка - което не се случва в 99% от случаите, защото не е задължително - и на базата на тази цена ние трябва да определим какво ще заплатим. Когато в една група има повече изделия, може да се получи така, че да имаме изделия с ниска стойност, но когато няма, сме притеснени, защото бюджетът е 98 млн. лв.“, каза още д-р Кондева.

Тя допълни, че от страна на НЗОК ще бъдат направени предложения за нормативни промени в Закона за медицинските изделия, за да се регламентира някакъв тип рефериране. „В Европа има 500 000 медицински изделия. Ползва се единен код, но реално във всяка страна е различно. Търсим механизъм в посока рефериране на медицинските изделия, както за лекарствата. Много е трудно обаче да се вземе конкретен пример от други държави, тъй като някъде се ползват диагностично свързани групи, а другаде болниците правят консорциуми и провеждат общ търг за консорциума“, каза д-р Кондева.

„Ние прилагаме една система от индикатори, с които извършваме мониторинг и оценка на здравни резултати. Когато ни бъде предложено медицинско изделие за включване в нашия списък от национални консултанти или дружества, ние ги задължаваме да ни издадат и икономически оценки и най-вече да покажат ефективността от прилагането на това изделие както при подаването на заявленията, така и 1 година след прилагането му“, поясни още тя.

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече