Това отчита д-р Иво Гергов, специалист по образна диагностика в Специализираната болница за активно лечение по онкология.

Д-р Гергов, защо е толкова важно ракът на гърдата да бъде диагностициран възможно по-рано?
Ракът на гърдата е най-честото онкологично заболяване при жените и води до най- висока смъртност. По последни данни на Националния раков регистър на България за 2010 г., новооткритите случаи са 3655, а регистрираните смъртни случаи са 1106. Ракът на гърдата е един от малкото карциноми, който може да бъде открит в ранни, начални стадии, чрез надеждни и нескъпи профилактични прегледи. Ранното откриване води до по-успешно лечение.


Снимка: zdravennavigator.bg

Обикновено как се открива ракът на гърдата?
Ракът на гърдата се диагностицира чрез профилактични прегледи и при реализиране на национална скрининг програма. Основните диагностични способи за преглед на гърдата и откриване на карцинома са няколко. Най-елементарен и пръв преглед е самоизследването от жената. Всяка жена трябва да бъде обучена да може сама и без страх да преглежда веднъж месечно гърдите си и да търси съмнителната "бучка" (находка). По принцип, при всеки един преглед, без значение дали той е при гинеколога или при личния лекар, е редно на жената да й бъде обяснено как сама да преглежда гърдите си, на какво да обръща внимание, от какво да се страхува и от какво да не се страхува. В моята ежедневна практика това е част от комуникацията с всяка жена. Обяснявам как жената да прегледа сама гърдите си, как трябва да бъде притискана тъканта и на какво да обръща внимание. Например, най-честият симптом, който води жените при нас лекарите, е болка и напрежение. На практика болката и напрежението не са симптом за рак на гърдата, а са физиологична реакция в рамките на менструалния цикъл.

Вторият най-често прилаган преглед е клиничният. Той се извършва от лекар, от личния лекар или от специалист гинеколог, хирург или образен диагностик. Клиничният преглед трябва да бъде само ориентировъчен – каква е общата паренхимна плътност, има ли локална по- плътна зона или суспектна за лезия палпаторна находка. Негативният клиничен преглед не поставя диагнозата – няма тумор. Той трябва задължително да бъде последван от образен метод на изследване. И самоизследването и клиничният преглед не откриват рака на гърдата в ранен стадий.

Основните образни методи са – ултразвуков преглед на гърдите и мамография. Мамографията е световният стандарт за диагностика за рака на гърдата. Ултразвуковият метод е подходящ и с висока диагностична стойност при млади жени, при които е запазена жлезната тъкан. Този метод ясно и точно изобразява отделните структурни елементи на гландуларната тъкан и различните видове лезии в гърдата. Той е основният образен метод, който разграничава кистите от солидните лезии. Чрез него с достатъчно висока диагностична стойност се диференцират бенигнени от малигнени туморни формации.

Мамографията е златният стандарт за диагностика на рака на гърдата. Нейната висока диагностична стойност е при жени в по-напреднала възраст – над 45 години, когато инволуцията на паренхима е напреднала и в гърдата преобладава мастната тъкан. Мастната тъкан е рентген негативна, рентгеновият лъч преминава през нея и на образния екран или на рентгеновия филм може да се диагностицира малка рентген позитивна формация. При паренхимни гърди с високо рентгенова плътност твърде често сянката на началния карцином се припокрива и не може да се разграничи.

Какво е добре да знаят жените за профилактиката на рака на гърдата и за скрининга?
По принцип всяка жена трябва да посещава лекар-специалист по мамодиагностика за профилактични прегледи. В България тези лекари са известни като – мамолози, независимо дали само диагностицират заболявания на гърдата или извършват и хирургични интервенции. Жените трябва да посещават тези специалисти веднъж годишно или веднъж на две години, според съответната възрастова група.

Под думата скрининг се разбира организирано търсене на заболяване при безсимтомни жени, в определена възрастова група, с метод на изследване, който е евтин, с висока диагностична стойност и се приема лесно от подлежащите на скрининг лица. Както вече отбелязах, карциномът на гърдата е един от малкото тумори, при които скринингът има смисъл.

Възрастовите групи имат съответното значение и при провеждането на скрининг...
При скрининга за рак на гърдата, световната практика е доказала, че той е ефективен във възрастовата група между 50 и 69 години, поради две причини. Първата е, че в тази възрастова група заболяването е с най-висока честота в сравнение с останалите възрастови групи. Втората причина е, че само чрез едно изследване - мамография, задължително в две проекции за всяка гърда, може да бъде изобразен, намерен и диагностициран ранен, начален рак на гърдата, без да са необходими в повечето случаи допълнителни диагностични процедури. Доказано е, че в другите възрастови групи, най-вече при по-младите, процентът на категоричност е много по-малък, а това води до необходимост от допълнителни изследвания, които оскъпяват скрининга. За да бъде една скринингова програма успешна тя трябва да бъде балансирана между ефикасност и себестойност. Скрининг интервалът е през две години.

Важно условие за успеха на скрининга е масовото участие – не по-малко от 80% от възрастовата група. Тоест, когато говорим за рак на гърдата 80 на сто от популацията между 50 и 69 години трябва да бъде включена в програмата. По приблизителни данни в България, в тази възрастова група има около 700 000-800 000 жени. Това означава, че за да е успешна една скрининг програма в България, трябва да бъдат прегледани в рамките на две години и да бъдат преглеждани на всеки две години 550 000-600 000 жени. Скринингът е дългосрочна, многогодишна, постоянно действаща програма- без край, а не срочна кампания.

Все пак трябва да започнем отнякъде, каквато вероятно е целта на инициативата на МЗ "Спри и се прегледай", която върви в момента...
Действащата пилотна програма за скрининг в България, озаглавена "Спри и се прегледай!", е насочена към три локализации – карцином на дебело черво, карцином на маточна шийка и карцином на млечната жлеза. Това е първата организирана национална скрининг кампания. До момента в България всички профилактични кампании, които са били заложени като стратегия през годините, не са отговаряли на европейските и световни стандарти за скрининг. Затова би трябвало да се отдаде заслуженото на първата програма в България, да апелираме поканените мъже и жени да се включат в инициативата.

По последни данни на изпратените покани за прегледи на гърдите са се отзовалите около 10% от жените. Това е стряскащо. Има подсигурени 50 мамологични центъра в цяла България, работещи по програмата. Почти няма регион, необхванат от нея. Изследванията са абсолютно безплатни за жените, те са поканени да се включат в тези изследвания и смущаващото е, че не го правят.

Известно ли ви е колко покани са разпратени за прегледи на жени за рак на гърдата?
Аз участвам в проекта "Спри и се прегледай" като разчитащ мамографии лекар и мамографският център, в който работя е сключил договор по програмата. Доколкото зная са изпратени или се предвижда да бъдат изпратени 50 000 покани. Към края на месец август са се отзовали малко над 4000 жени в страната. За момента за мен това е най-смущаващият и притеснителен факт - жените в България не се отзовават на тези покани.

Има ли други смущаващи фактори?
Ако разгледаме програмата "Спри и се прегледай!" в нейните детайли, има много какво да се желае от организационно естество, относно критериите за включване на работещите лекари, на мамографските апарати, на информационната система, но в България един първи проект никога не може да бъде реализиран по всички европейски критерии и изисквания.

Казвате, че има още какво да се желае. Това не крие ли и други рискове за успеха на програмата?
За успеха на един скрининг Европейската комисия по здравеопазване и превенция на рака на гърдата е разработила конкретни критерии. Далечната перспектива на всяка една скринингова програма е намаляване на смъртността. В нашите условия по сега действащата програма "Спри и се прегледай!" ще бъде добре да разберем какъв процент от поканените жени са се включили, което е един от критериите за успешно реализиран скрининг. Друг критерий, който може да се изведен по-нататък във времето, след като приключи кампанията, е колко броя карциноми са открити спрямо броя на прегледаните. Следващ критерий, който може да ни даде информация за успеваемостта на програмата, е броят на откритите карциноми в първи стадий, с диаметър до и около 10 милиметра, спрямо общия брой. Критериите за ефективност на една скринингова програма са подробно ясно и точно зададени. Основното изискване е обаче жените да отидат на преглед.

Дали тази ниска посещаемост на прегледите не се дължи и на недостатъчното популяризиране на проекта "Спри и се прегледай!"?
За да се включат жените в подобна скринингова програма те трябва да бъдат убедени в полезността на това свое действие. Като недостатък на "Спри и се прегледай!" аз отчитам събирането в една скрининг програма на трите вида карцином. Ако програмите бяха самостоятелни от начало и рекламното насочване беше разделено, според мен успеваемостта на програмата щеше да бъде много по-голяма.

За сравнение бих посочил рекламните клипове по телевизията и радиото за цифровизацията на ефирния телевизионен сигнал в България. Ако сравним броя на излъчените клипове за цифровизацията и тези за скрининга, ще установим,че разликата е голяма. Моето мнение е, че ако интензивността на клиповете беше по-голяма и те бяха конкретно насочени към кампанията за рака на гърдата, процентът на явилите се за преглед жени нямаше да бъде толкова нисък.

Как са подбирани жените, които да се включат в програмата?
Организаторите на програмата са се съобразили с европейската и световната практика да изпращат писмени покани до жените. Предварително определеният брой за диагностика на рака на гърдата е 50 000. Покани са изпращани на жени на случаен принцип по региони. За да не се дублират изследвания, покани не са изпращани до изследвани жени през последната година по линия на доболничната медицинска помощ финансирана от НЗОК.

По какви критерии са подбирани изпълнителите по проекта за скрининг?
Доколкото аз съм запознат, всеки регистриран мамографски апарат с разрешителни от Агенцията за лъчезащита и радиобиология, както и всеки лекар рентгенолог, с призната специалност по образна диагностика, има право да сключи договор с координаторите на проекта "Спри и се прегледай!" и да извършва диагностична дейност по тази програма. В ЕС според последните изисквания има условие медицинският център, който ще извършва мамодиагностика да бъде лицензиран от координатора на програмата по определени критерии. Има изисквания за обучението и сертифицирането на лекаря, изисква се и много добре обучен лаборант. Освен това, мамографската апаратура трябва да подлежи на системен контрол и да отговаря на много по-високи изисквания, отколкото при стандартната работа.

Това, което можем да си пожелаем е в бъдеще в България да има национална скрининг програма; правителства, с политическа воля и желание да се реализира такава програма и да бъдат спазени и изпълнени всички европейски критерии и изисквания. Много по-целесъобразно е да бъдат инвестирани средства за профилактика на рака на гърдата, за откриване на карцинома в начален стадий, отколкото след това да се заплаща за скъпо струващото лечение при напреднали стадии и при поява на метастази.

Може ли да се каже, че тези 19 млн. лева са добре разходвани за тази програма?
Като лекар-изпълнител по програмата нямам информация как са разходвани отпуснатите средства. Една груба сметка-50 000 жени по определената стойност от 25 лв., показва, че за мамодиагностика са отделени 1,250 млн. лв. за изпълнителите по проекта. Сумата от 25 лв. включва четири мамографии, труд на рентгенов лаборант, труд на рентгенолог, описващ изследването, труд на технически лица и неясно защо и преглед от хирург. Ние лекарите нямаме информация каква конкретна сума е отделена за медицинската дейност и колко средства са изразходвани за немедицински дейности.

Какъв извод можем да направим от всичко, казано дотук?
Като обобщение ще кажа, че скринингът е единственият начин ракът на гърдата да бъде открит в начален прогностично добър стадий. В България, според статистиката на Националния раков регистър, 22-23% от новооткритите карциноми са в напреднал трети и четвърти стадий. Това води след себе си до много скъпо лечение и до лечение с недобър край.

Виляна Павлова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече