Това коментира С. Бичев, след форум на фармацевтична компания Amgen.

На провела се по инициатива на фармацевтична компания Amgen среща в Хисар (18.02. 2017 г.) се дискутираха новости в областта на лечението на пациенти с колоректален карцином. Във форума взеха участие водещи онколози специалисти, които представиха различни клинични случаи на пациенти с колоректален карцином. Акцентът падна върху персонализирания подход и предварителен генетичен анализ, с цел селектиране на тези пациенти, които биха имали най-голяма полза от лечението.

Една от темите, която предизвика бурна дискусия бе мястото на течните биопсии в онкологията и в частност в таргетната терапия.

Повече по темата – от специалиста в областта на медицинската генетика – Стоян Бичев:

Течните биопсии отварят нови възможности за ранна диагностика и прецизиране на терапията на онкоболни пациенти

Какво представлява течната биопсия в контекста на генетичните изследвания?

Както всички знаем, стандартна биопсия е процедура, при която се взима малко парченце тъкан от даден орган. Така взетият биопсичен материал се анализира от лекар патолог и след това се предава за генетичен анализ от генетици или молекулярни биолози. Тази процедура е инвазивна и в някои случаи невъзможна. С развитието на технологиите в областта на молекулярната биология вече е възможно извършването на тези генетични анализи от периферна кръв. Вземането на периферна кръв е стандартна и неинвазивна процедура. Именно това разбираме под течна биопсия - анализ на соматични туморни мутации от периферна кръв. Като цяло течните биопсии могат да се разделят на две големи групи: циркулиращи туморни клетки и циркулиращи туморни ДНК молекули във периферната кръв. Вече е добре известен фактът, че малки парченца туморна ДНК могат да се отделят в кръвният поток. Това става чрез процесите на некроза, апоптоза или директна секреция от туморните клетки. Именно в този случай говорим за циркулиращите туморни ДНК. От друга страна, първичните тумори и метастазите имат свойството да отделят в кръвния поток и цели туморни клетки, тогава говорим за циркулиращи туморни клетки. Всяка една от двете групи има своите предимства и недостатъци в диагностиката, прогнозата и проследяването на различни онкологични заболявания.

Какво е мястото й в бъдещето на онкологичната терапия?

Ранна диагностика и скрининг

С развитието на технологиите, приложението на течните бопсии намира все по-голямо приложение в клиничната практика. Едно потенциално приложение на течните биопсии е за скрининг и ранна диагностика на рак. Ранното диагностициране би позволило по-ранна интервенция и следователно по-добра прогноза за пациентите. Има редица проучвания, при които мутации свързани с ракообразуването са открити до 2 години преди клиничната проява на самото заболяване. Такъв е примерът с бременни жени, при които е правен неинвазивен тест за синдром на Даун. Тестът е базиран на анализ на свободни циркулиращи ДНК на плода, но методът успоредно с това е установил и ракови заболявания в много ранен етап при изследваните жени. Подобен скрининг би бил полезен при популаци с по- висок риск за развитие на рак.

Молекулно профилиране

Туморните образувания се характеризират с висока хетерогенност, т.е. една част от тумора носи различни мутации от друга съседна област или казано по друг начин, може да се наблюдава различен генетичният профил на тумора в зависимост от областта, от която е направена биопсията. Тази хетерогенност винаги е стояла като сериозен проблем при анализа и изследването на различни злокачествени образувания. Течните биопсии предлагат решение на този проблем, тъй като се предполага, че всички туморни клонове ще бъдат представени в периферната кръв. По този начин ще имаме по-точна представа за генотипа на съответният тумор. Имайки тази цялостна информация за мутационния профил, ще е много по-лесно да се намери верният подход за лечение при различните пациенти. По-пълният и подробен мутационен спектър от друга страна би ни позволил по-бързо да разберем процесите на туморообразуване, както и по-добре да типизираме различните видове тумори. За съжаление на този етап все още нямаме.

Може ли да се използва течната биопсия за проследяване ефекта от лечението при онкологично болните пациенти?

Като че ли най-силно приложение в клиниката, течните биопсии ще имат за мониторинг на онкологичните заболявания. Циркулиращите туморни клетки, както и свободните циркулиращи туморни ДНК имат голям потенцииал да се използват като биологичен маркер за проследяване ефекта от терапия при онкологично болни пациенти.

Вече е добре известен фактът, че броят на циркулиращите туморни клетки е в пряка зависимост от стадия на заболяването и от размера на туморите. В практиката вече навлизат методи позволяващи точното преброяване на циркулиращите туморни клетки в периферната кръв. На теория, а и на практика, ако дадена терапия има ефект, то броят на туморните клетки трябва да намалява. Ако броят им се увеличава то терапията вече не е ефективна и би било удачно да се мисли в посока за смяна на лечението. За целта на проследяването е необходимо да се прави преброяване на 4, 8 и 12 седмици. По този начин се придобива картина в реално време за прогресията/регресията на заболяването. Доказана зависимост от броя на туморните клетки е доказана при пациенти с рак на млечната жлеза, простатата, пациенти с меланом, като и при пациенти с колоректален карцином. Предимство на този метод е фактът, че не е необходимо да се знае мутационният статус на пациента, за да се проследяава. Въпреки добрите научни данни свързващи увеличаването броя на туморните клетки с прогресия на заболяването, методът не винаги се възприема добре, поради ниската си чувствителност: 75- 85%. Това означава, че при до 25% от пациентите може да се получи фалшиво-негативен резултат, т.е. да се допусне, че няма прогресия, при наличието на такава.

Циркулиращите туморни ДНК също имат потенциал да бъдат използвани като биомаркери за проследяване ефекта от дадена терапия. Подобно на циркулиращите туморни клетки и тук е установена връзка между стадия на заболяването и големината на тумора с количеството на мутиралите туморни ДНКи в периферната кръв. Средната продължителност на живот на тези ДНК е от 16 мин. до 2 часа и половина и следователно при анализа им се добива точна представа за тумора към съответния момент. Като цяло и тук би било удачно да се направи анализ на 4, 8 и 12 седмици, като по този начин се получава информация за ефекта от терапията в реално време и евентуална прогресия ще бъде установена значително по-рано в сравнение с методите на образната диагностика. Голямото предимство на този подход е, че е докладвана по-голяма зависимост от количеството на туморните ДНК молекули с прогресията, спрямо циркулиращите туморни клетки. Тук чувствителността достига до 97%. Като основен недостатък на метода се изтъква необходимостта от предварителна информация за мутационния профил на пациента, а това оскъпява многократно цената на мониторинга. Този подход би бил много успешен при пациент с колоректален карцином, недребноклетъчен рак на белия дроб, пациенти с меланом и други, при които туморното генотипиране с оглед прецизиране на таргетна терапия е практика. Освен за мониторинг, циркулиращите туморни ДНКи могат да се използват и за доказване на придобита резистентност в хода на гореспоменатата прицелна терапия. Такъв е примерът с недребноклетъчения рак на белия дроб. Най-честата причина за прогресия на заболяването е придобиване на специфична мутация (Т790М) от туморните клетки, в резултат на която прицелната терапия спира да действа. Тъй като тази мутация е причина за придобита резистентност при около 50% от пациентите, тя е подходящ биомаркер за доказване на прогресията и смяна на терапията. Именно в такива случаи течните биопсии на базата на анализ на циркулиращи туморни ДНКи биха имали най-голяма полза. Високата чувствителност и специфичност прави течните биопсии най-подходящият избор в тези ситуации. Така в кратки срокове ще може да се предложи най-доброто решение за избор на най-правилната терапия за пациента.

Течните биопсии отварят много нови възможности за ранна диагностика и прецизиране на терапията на онкоболни пациенти. На този етап обаче тази технология има редица несъвършенства, които са причина за по-бавното й навлизане в клиниката. На този етап течните биопсии са от помощ в редица случаи, но за сега „златният стандарт” за работа си остават биопсичните материали от солидните тумори. С подобряването на молекулярно-биологичните техники навлизането на течните биопси в клиниката ще намира все повече приложения. Бъдещето ще покаже.

.

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече