се появявят най-често в три възрастови пика, коментира проф. Борис Богов, началник Клиника по нефрология, Александровска болница.

Проф. Богов, кои хора са застрашени от инфекции на уринарния тракт и кой са най-честите причини за този вид заболяване?

Проблемът с ифекциите на пикочните пътища малко изпреварва другата голяма група инфекции –тази на дихателните пътища. Статистиката сочи, че преди да заработи новата здравна система, инфекциите на пикочните пътища заемаха второ място по честота. Подчертвам това, защото принудата е всеки един, който не се вписва в някоя от шестте клинични пътеки, с които работи нефролога, да се пише хроничен обострен пилонефрит, за да може да бъде хоспитализиран, най-малкото за диагностично откриване на проблема.
Така че, не мога да твърдя, че данните не са изключително точни поради тази причина. Мисля, че са доста преиначени, доста повишени като процент, но така или иначе инфекциите на пикочните пътища заемат второ място по честота. Основната група заболявания в нефрологията са инфекциите, като условно ги делим на две големи групи – остри и хронични. По морфологичен субстрат ги делим още на повърхностни и на дълбоки, а чисто анатомично на горни и на дистални или долни инфекции на пикочните пътища. Могат да се отбележат три възрастови пика. Единият е детска възраст, като изявата е от раждането до към трета, четвърта година, като там еднакво често боледуват и момчетата и момичетата. Вторият пик е между 18 и 28 годишните, където приоритетно боледуват момичетата или жените и това е заради анатомичните особености- по-късата уретра при жената. Стартът на сексуалния живот при жената, бременности и раждания, са допълнителен фактор за повече инфекции на пикочните пътища в тази възраст. Последният, трети пик, това е третата декада от живота на човека - 55-60 годишна възраст. В тази възрастова група приоритетно по-често боледуват мъжете и то е, заради хипертрофия или хиперплазия на простатната жлеза и последващата задръжка или така наречената ретенция на урина. В тази възраст жените боледуват по-рядко, при тях проблемът също е анатомичната особеност на възрастта-скрелоза на мехурната шийка или десенс на влагалището, което също обуславя задръжка на урина и предразполага към инфекции.
Бих казал, че една истинска или остра инфекция на бъбрек е драматична, защото всичките елементи на остро възпаление са съпроводени със силна болка в областта на бъбрека и лумбалната област, с много мъчителни и чести ходения по малка нужда, често невъзможност за ходене, парене. Всичко това е една драма за пациента.
Най-честа причина за остри и за рецидивиращи инфекциите са Еscherichia coli или най-просто казано грам негативен причинител. Тук влизат с най-голям дял-75% Еscherichia coli и с по-малък процент резистентните и придобити инфекции след урологични или гинекологични манипулации.

Кои инфекции са усложнени?

Усложнени наричаме тези уроинфекции, при които има данни за анатомични или функционални дефекти на уринарния тракт, конкременти, преживяна урологична или друга инвазивна манипулация, както и инфекции, регистрирани по време на бременност. Тук основните причинители са E. сoli, Proteus mir., Pseudomonas sp., Klebsiella sp. и St. аureus. Този тип инфекции представляват терапевтичен проблем заради мултирезистентните щамове, които ги причиняват.

Кога рецидивират уроинфекциите?

Проблемът за рецидивиращи инфекции е много широк, много общ, причините могат да бъдат много, като различните анатомични и физикологични особености на урогениталната система, като разположението на бъбреците... Най-често причинител е рефлукса, който може да бъде на различни нива. Друга често срещана причина е вмешателство на колеги уролози и гинеколози. И не на последно място неправилна и ненавременна лекувана първична инфекция. Неправилно дозиране на медикаментите, недостатъчен проведен курс на лечение. Една инфекция би трябвало да се лекува от порядъка на 10-15 дни, но по така наречените клинични пътеки минималният престой е 5 дни. В някои болници пациентите биват изписвани на 5-тия ден, недоизлекувани. Липсата на средства също е проблем, защото хората нямат пари и не си купуват необходимите лекарства за средболничното лечение. Недобрата личната хигиена и самолечението също са проблем.

Какво лечение трябва да се прилага в такива случаи и каква е необходимата профилактика?

Лечението на инфекциите е изключително и само с антибиотични средства, не със хомеопатия или с фитотерапия. Те могат да бъдат като съпътстваща терапия, като добавка, както е по закон към сериозното антибиотично лечение. Те са подходящи и за профилактика.
Групите антибиотици, които използваме в нашата област за грамнегатовна флора, най-често са: цефлоспорините и то от последна генерация 3-та, 4-та, новото поколения 4- хинулони. Иначе групата е много отдавна - още от 1953-та година, в по малка степен полусинтетичните пеницелини. Тук е мястото да се спомене и групата на аминоглюкозидите, които имат най-добро тъканно проникване за дълбоки тъканни инфекции. Най-рядко използван, като препарат мога да цитирам Гентамицин, например, който със страх се използва от колегите в периферията, заради битуване на проблема за нефротоксичност, тоест увреда на бъбрека от препарата или за получаване на глухота. Има го този момент разбира се, но само когато препаратът е предозиран, или с по-продължителен прием. Иначе върши чудесна работа. Трябва да се има предвид при назначаване на тези антибиотични средства, на какъв терен се започва лечението, дали бъбречната функция е запазена, съхранена или е увредена е, защото това предполага при една бъбречна недостатъчност в съответна степен, редуциране на дозировката.
Няколко са формите на профилактика при рецидивиращи уроинфекции. С помощта на ваксини (ваксинотерапия) или т.нар. имуномодулация или с ниски дози химиотерапевтици. Ваксините повишават естествената резистентност на организма и специфичния имунитет към различни инфекции на урогениталния тракт чрез стимулиране на хуморалните и клетъчни фактори на имунната система. Активира системния и локален имунитет. Ваксините са предназначени за перорална имунотерапия и имунопрофилактика на остри, рецидивиращи или хронични неспецифични заболявания на урогениталния тракт при деца и възрастни. Особено препоръчително е приложението им при цистити, приелопефрити, уретрити, простатити, безсимптомна бактериурия и др. При необходимост се прилага с антибиотична терапия.

Клиниката по нефрология в Университетска болница "Александровска" е най-голямата в страната.

Клиниката по нефрология е структурна единица от Университетската болница "Александровска" и е с възможности за извършване на всички известни образни изследвания и за диагностициране на различни бъбречни заболявания. Някои от тях се извършват единствено и само в нашата клиника: "Обзорна рентгенография на БУМ (бъбреци, уретер и мехур), "ВУГ-или венозна екскреторна урография"; КАТ и МРТ - компютъна аксиална томография и магнитно-резонансна томография. Прави се "Гама-камерна сцинтиграфия", "Контраст-усилена ехография на отделителната система", както и "Виртуална 3D ехография на пикочен мехур".
Клиниката по нефрология е център за обучение на специализанти за I-во и II-ро ниво, по абдоминална ехография, както и център за обучение и по "Високо-специализирани дейности в нефрологията-"Бъбречна биопсия".

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече