Събитието бе част от годишната национална научно-практическа конференция на НСОПЛБ, която се състоя от 14 до 17 ноември в Пловдив.
В рамките на организиран сателитен симпозиум от фармацевтичната компания Merck, общопрактикуващите лекари имаха възможност да се запознаят с актуални теми. Презентации представиха кардиолозите доц. Елина Трендафилова и доц. Борислав Георгиев, както и специалистът по ендокринология – доц. Владимир Христов. Коментираха се темите – Симпатикус и бета-блокери: има ли таргетна сърдечна честота!; Комбинирана антихипертензивна терапия според препоръките на ESH/ESC от 2013 г. Контрол на хипертонията при пациенти с коронарна болест на сърцето; Инсулинова резистентност – същност и изводи за практиката.
Още по темата от лекторите:
Доц. Елина Трендафилова
Доц. Трендафилова, кои бяха основните моменти в доклада, който изнесохте по време на сателитния симпозиум на Merck?
Сърдечната честота в последните години се явява прогностичен фактор за лош сърдечно-съдов изход при голяма популация пациенти. Високата сърдечна честота, особено когато тя е над 80, увеличава общата смъртност, сърдечно-съдовата смъртност, риска от инсулт, а понякога и риска от инфаркт. Както много ниските сърдечни честоти (под 50), така и много високите (над 80), водят до неблагоприятен изход за пациентите с коронарна болест.
Трябва да се знае, че този рисков фактор – сърдечната честота, е израз на повишен симпатикусов тонус. От тази гледна точка, на първо място в коригирането на този рисков фактор изпъкват бета блокерите, тъй като те блокират ефектите на симпатикуса. На второ място са калциевите антагонисти. Неслучайно акцентирахме на бета блокерите и по-специално на високоселективните бета блокери, които се явяват златен стандарт в лечението в кардиологията, с цялата гама от индикации. Засегнахме и малко по-дискутабилната тема за бета блокерите при артериална хипертония, които в Европейското ръководство остават като основен клас антихипертензивни медикаменти при пациенти със съпътстващи заболявания.
Доц. Борислав Георгиев
Най-новите препоръки за лечение на артериалната хипертония бяха оповестени веднага след Европейския конгрес по хипертония. Те стъпват на предишните, които бяха публикувани през 2007 г. и коригирани до известна степен през 2009 г. При най-новите препоръки има няколко нови постановки, като най-важната от тях е промяната в прицелните стойности. Докато преди се казваше, че при неусложнена хипертония, кръвното трябва да е под 140/90, а при усложнената хипертония, при пациенти със захарен диабет, с бъбречни заболявания – под 130/80, то сега общото становище е, че при всички пациенти трябва поддържаме кръвно налягане под 140 за систолата, като при почти всички трябва да бъде под 90 долната граница, а само при диабетиците – може да бъде под 85. Идеята е да не се понижава много кръвното налягане, като особено диастолното да не пада под 70-65, защото има тенденция към увеличаване на смъртността.
Други промени, които са направени, са свързани с кръвното налягане и прицелните стойности при пациенти в старческа възраст, над 80 години. Там също има малка корекция с поддържане на налягането малко по-високо – между 140 и 150 систолно.
По отношение на избора на медикаменти, тенденцията при основните пет класа се запази. Подчертава се необходимостта от изясняване на страничните ефекти при една комбинация. Тоест, забранява се комбинация между АС-инхибитори и ангиотензин рецепторен блокер.
Друг нов момент е, че се обърна голямо внимание на нощното кръвно налягане и измерванията чрез 24-часов запис на домашното артериално налягане. Има и някои други особености, свързани с лечение на хипертонията при съпътстващи заболявания, но те са малко по-различни.
Ангиотензин рецепторните блокери са може би най-масовият и най-бързоразвиващият се клас медикаменти като индикации и приложение, тъй като те са относително нови. Вече има доказателства за тяхното приложение при състояния след миокарден инфаркт, при сърдечна недостатъчност, но що се касае до хипертонията те влизат почти навсякъде като медикаменти – клас на избор при съпътстващи състояния. Освен това, това са медикаментите, спрямо които пациентите имат най-добра съпричастност. Тоест, най-дълго време поддържат терапията си, без да я намаляват или променят, поради минималните странични ефекти. И тъй като съвременният подход е да понижим въобще кръвното налягане, може би в избора е необходимо да знаем кои са най-мощните лекарства от отделните класове, с които може да се постигне най-добър ефект.
Доц. Владимир Христов
През тази година Световната диабетна федерация с изненада отбеляза в годишния си доклад, че честотата на диабета вече е 385 млн., при предвидени 350 млн. за 2025 г. Смятайте каква тежка пандемия започва.
Трябва да има много точна преценка за давността на заболяването, защото има разлика в подхода. От съществено значение е също така да отчитат възрастта на пациента, защото при по-възрастните хора съществуват т. нар. коморбидни състояния, които представляват комбинация от няколко болестни процеси. Когато те се намесят модифицират въздействието на лекарствата, дори може някои медикаменти да се окажат рискови. И не на последно място бих казал, че трябва да се обръща внимание на стартовата стойност на гликирания хемоглобин, който е показател за дълготрайния контрол на диабета. Колкото е по-висок той при първа среща, толкова диабетът е с по-голяма давност или е неправилно лекуван. Това съответно намалява шансовете за взимане на терапевтично решение само с един препарат и е необходимо да се прави комбинация, за да се получи бърз и добър ефект.
.
Модераторите на симпозиума – д-р Карагьозова и д-р Колев.
Снимки: Zdravennavigator
