Доц. Надя Димитрова, изследовател от Joint Research Center, EU, европейски експерт по епидемиология на рака и популационни ракови регистри, проведе в България виртуален обучителен семинар за TNM стадиране в клиничната онкология.
Това се случи на 8 май 2021 г., когато се проведе виртуален обучителен семинар по програма на UICC: Приложение на TNM-класификацията в клиничната онкология. Семинарът бе предназначен за всички специалности на клиничната онкология при възрастни и деца.
Инициатор на форума бяха Българско онкологично научно дружество, Българско медицинско сдружение по хематология и СБАЛОЗ Д-р Марко Марков – Варна. Организатор на събитието бе Фондация МОРЕ–Дарзалас, а организационният комитет се представлява от доц. д-р Димитър Калев – председател, проф. д-р Георги Кобаков, проф. д-р Асен Дудов, проф. д-р Маргарита Генова и проф. д-р Валерия Калева.
Доц. Димитрова, бяхте лектор на виртуалния обучителен семинар по програма на UICC: Приложение на TNM-класификацията в клиничната онкология. Как според Вас протече събитието?
Събитието е първото по рода си в България и провеждането му онлайн даде възможност на колеги от различни точки на страната да се включат, не само като слушатели, но и като участници на живо – с коментари и въпроси. По предварителни данни, около 95 участници са се включили в отделните модули. Всеки модул съдържаше теоретична част, тест от 10 въпроса по темата и време за диалог с участниците. Между 70 и 90% от участниците даваха верни отговори на повечето от въпросите от теста, което говори за сравнително добра усвояемост на материала. Запис на модулите ще бъде свободно достъпен и след семинара, което дава възможност за самостоятелно обучение.
Първият Ви доклад бе на тема „Въведение в TNM класификация на злокачествените тумори“. Кои са акцентите, които бихте искали да останат/да се запомнят от специалистите?
TNM класификацията трябва да се прилага като се спазват основните й правила. Затова те трябва да се познават добре от специалистите, в допълнение към особеностите, специфични за отделните локализации на тумора. Лицензираният превод на класификацията на български се разпространява безплатно и е в джобен формат, за да е удобен за бързи справки от специалистите в ежедневната им работа. Не е важно да се учи класификацията наизуст, а да се познава структурата и съдържанието й, така че да се знае къде да се намери нужната информация.
Спряхте се на няколко определени локализации като рак на бял дроб, гърда, дебело и право черво, както и Торонто ръководството за стадиране на детски злокачествени тумори. Защо точно на тях?
Обучението се провежда въз основа на споразумение за сътрудничество между Фондация „МОРЕ-Дарзалас“ и създателите на TNM класификацията – UICC (Съюз за международен контрол на рака). В рамките на това споразумение ни бяха представени материалите за обучителните модули, които да се включат в програмата, които ние подготвихме във форма, подходяща за българската аудитория.
Локализациите бял дроб, гърда, дебело и право черво бяха избрани поради това, че пациентите със злокачествени тумори на тези органи са най-много и медицинските специалисти се срещат най-често с тях. Торонто ръководството за стадиране на детски злокачествени тумори беше представено, защото е въведено отскоро и е все още непознато за българските специалисти.
Как бихте оценили нивото на българската онкология?
Не съм в позиция да правя такава оценка, но това, което прави впечатление в сравнение с други европейски държави е, че се обръща сравнително малко внимание на дейностите за профилактика и ранна диагностика, включително скрининг. Доказано е, че при приложение на съвременните методи за профилактика и скрининг могат да се предотвратят от 30 до 40% от новите случаи на злокачествени тумори и в България има много голям неизползван потенциал в тази област.
Мария Радмилова
