Д-р Валери Гелев: „Бъдещето на инвазивната кардиология – методиките ни дават ясни индикации за интервенциите и ни помагат да ги извършим по най-добрия начин“

В периода 26-27 юни се проведе IX Български курс по коронарна физиология в хибриден формат. Основната тема на курса бе: „Образната диагностика в изследването на органната исхемия“ със случаи на живо.

Основен оператор на един от случаите на живо с подкрепата на Брако, бе д-р Валери Гелев, Началник на клиника по Кардиология на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. Той даде специално интервю, в което сподели повече информация за случая, методите за оценка и тяхното приложение.

Д-р Гелев, Вие бяхте основният оператор по време на живото предаване в курса по КФ. Кажете ни, защо избрахте да покажете този случай?

Това е един по-комплексен случай с няколко лезии, които трябваше най-малкото да бъдат оценени и третирани. Пациент с триклонова болест, със засягане на бифуркационна лезия  на ЛАД с голям диагонален клон, който изисква терапия, както и значима лезия на циркумфлекса, както и кранично-сигнификантна лезия на ствола на ЛКА. Във функционалната оценка включихме както FFR (оценка на функционалните лезии), така и образна диагностика, за да можем да вземем оптимално решение. Получи се един не лош случай, при който третирахме лезиите на ствола с provisional стратегия и третирахме лезията на LАD диагоналния клон с двустентова техника, защото след като стентирахме, установихме, че има голяма лезия в този диагонален клон, която не можа да се повлияе оптимално от балонната ангиопластика и се наложи да поставим още един стент.

Случаят наистина беше интересен, демонстративен, и показа възможностите на инвазивната кардиология, като се съчетаха както функционална оценка на лезиите, оценка с интраваскуларен ултразвук, така и различни техники за третиране на бифуркационни лезии.

Бяха показани доста интервенционални методи за оценка степента на стенозите. Защо се наложи това при този конкретен пациент?

За да бъдем успешни инвазивните кардиолози в третирането на пациентите, използването на  функционалната оценка е доказано като начин, който е силно препоръчителен, ако не и задължителен. Именно така ние преценяваме дали една лезия е значима, или не. Това, което направихме всъщност, е да оценим лезиите дали са значими, което ни дава и индикациите за третирането им.

Другата оценка, която направихме след интервенцията, IVUS (вътресъдов ултразвук), ни дава ясна представа дали сме постигнали оптимален финален резултат, защото именно интраваскуларна образна методика показва дали сме си свършили както трябва работата. Това се свързва непосредствено с прогнозата на болния, включително и смъртността. Няколко проучвания показват, че използването на този тип методика при оценката на резултата след интервенция, е свързано с подобряване преживяемостта на болния. Затова се препоръчва както в Европейските препоръки, така и в тези отвъд океана.

Те ли помогнаха да определите стратегията за лечение?

Ние приложихме два от основните методи – функционалната оценка, която се извършва с FFR, която вече е доста по-облекчена с наличието на новата система, позволяваща ни да извършваме оценка на лезиите без да се прави вазодилатация, свързана с известни неприятни усещания за болния. Прави изследването доста по-елегантно и по-бързо.

Използвахме и вътресъдови образни методики, които ни помагат да изградим стратегия си по отношение на третирането – дали определени лезии трябва да ги третираме, ако трябва да ги третираме, въз основа на тази оценка, оценяваме размер и дължина на стентовете, които да използваме. Пак с нея оценяваме и крайния резултат – дали сме постигнали оптимален резултат, или трябва да вървим в посока на оптимизиране поставените вече стентове за постигане на необходимите показатели, които ни гарантират липсата на усложнения – както ранни, така и късни.

Какви са Вашите впечатления от тазгодишното издание на курса по КФ?

Този курс продължава да съществува и в моите очи – да се развива. В условията, в които се намираме, не можем да кажем, че е широко посетен, но това е обяснимо в контекста на пандемията. Предишното издание беше направено само виртуално, и въпреки това имаше сериозен интерес. При този курс беше използван хибриден вариант – имаше и участници, като се предаваше и на живо. Вероятно това ще бъде и начинът за в бъдеще, по който трябва да се провеждат повечето мероприятия, но се надявам организацията и ръководството на проф. Гацов да продължи да привлича все повече хора, защото това е бъдещето на инвазивната кардиология – всички тези методики ни дават ясни индикации за интервенциите, освен това ни помагат да ги извършим по най-добрия начин, което всъщност е целта ни.