IX Български курс по коронарна физиология в хибриден формат се проведе в периода 26-27 юни. Основната тема на курса бе: „Образната диагностика в изследването на органната исхемия“ със случаи на живо.
Предаването на случаи на живо бе осъществено от болница Аджъбадем Сити Клиник, Болница Токуда, София с подкрепата на Брако, а модератор на сесията беше Началникът на Клиниката по кардиология в УМБАЛ “Александровска” проф. Добрин Василев. Той даде специално интервю, в което сподели повече информация за сесията и методите за оценка степента на степента на стенозите.
Проф. Василев, модерирахте сесията с живото предаване по време на курса по КФ, какъв е Вашият коментар по отношение на методите за оценка степента на стенозите?
По време на живото предаване д-р Валери Гелев и екипът му представиха изключително интересен случай на многоклонов пациент със засягане на практически всички епикардни съдове на сърцето. Пациентът беше предпочел алтернативното лечение с перкутанна ангиопластика вместо стандартното хирургично лечение в подобни случаи. Такива пациенти не са рядкост в ежедневната ни практика, особено по време на все още продължаващата ковид криза.
Поради засягането на всички епикардни съдове беше изключително важно да се отдиференцират физиологично сигнификатните стенози от несигнификантните, но ангиографски значими стенози. Това е много важно, тъй като поставянето на стент във функционално несигнификантна стеноза не променя по никакъв начин нито прогнозата на пациента, нито неговата симптоматика, но за сметка на това се излага пациентът на риск от кървене поради необходимост от интензивна антиагрегантна терапия за различно дълъг период от време.
При пациента, чиято интервенция наблюдавахме и коментирахме, беше важно да се разграничат стенозите, които трябва да се стентират поради функционална значимост от тези, за които не е необходим стент. Това е особено важно при подобни болни, тъй като работим с ограничен брой стентове (четири), които имаме право да поставяме на пациент в рамките на 1 година. Всеки стент над тази бройка трябва да се заплати изцяло от пациента. По този начин функционалното изследване спестява ненужни разходи.
Интервенцията беше извършена по перфектен начин и благодарение на използването на вътресъдов ултразвук, който позволява да се прецени оптималният размер на необходимите за имплантация стентове и да се контролира доколко добре те са разгънати в съда. Доказано е, че това подобрява непосредствения резултат от процедурата.
Същевременно това е един от малкото методи, които доказано водят до редукция на смъртността при интервенционално третираните болни. Накратко казано, с методите, които бяха използвани, се показаха максималните възможности на съвременната интервенционална кардиология – прицелно поставяне на стентове, където реално е необходимо, по начин, гарантиращ най-добрия резултат за лекувания човек.
Тези методики не са реимбурсирани в България. Защо се получава така, че у нас нивото на интервенционалната кардиология е съизмеримо с това в западноевропейските страни, а същевременно няма реално заплащане на използваните методи?
За съжаление в последните години у нас се гони основно финансова ефективност, а медицинската ефективност остава на втори план. Трябва да е обратното, но това е действителността, в която живеем. По принцип би трябвало да се търси постигане на даден медицински ефект с минимален разход.
При нас е фиксиран даден разход и оттам насетне всичко е оставено на съвестта на лекарите и финансовите възможности на пациента. Дали нивото на нашата инвазивна кардиология е на нивото на останалите страни от ЕС, започва да става доста спорно с оглед на това, което казах. Когато си ограничен в методологията, която трябва да прилагаш, си на нейното ниво. Няма как да излетиш в космоса със самолет от селскостопанската авиация. Дружеството по интервенционална кардиология нееднократно е искало тези методи да се реимбурсират от НЗОК, но засега няма позитивен отговор.
И това донякъде е разбираемо – след като в продължение на много години, включително и в момента се тръби навсякъде колко са надценени кардиологичните инвазивни пътеки, едва ли ще се намери администратор, който ще се престраши да отдели допълнителни средства за заплащане на материалите за извършване на тези изследвания. За съжаление доводите, че това ще намали смъртността и в крайна сметка на системно ниво ще спести пари, не влизат в съображение.
За чия сметка остават използваните консумативи?
За сметка на лечебните заведения. Вероятно на някои места се доплащат от пациентите.
Какви стъпки е предприело Дружеството по интервенционална кардиология по отношението на реимбурсацията им?
И тази година за пореден път дружеството изпрати писмо с искане за реимбурсация на материалите, използвани за осъществяване на функционалните и образни инвазивни изследвания. Мотивирахме се, че се касае за методи, които са с най-висока степен на доказателственост за полза за пациента (в европейските и американските препоръки са клас IА – най-високият възможен, със значение „трябва да се приложи“).
