В периода10-12 септември, водещи лекари от 5 контитента се събраха в София по време на Балкански ендоваскуларен конгрес (Balkan Endovascular Course), за да представят новите тенденции в интервенционалното лечение на различните съдови заболявания.
Проф. Иво Петров, председател на Българското дружество по ендоваскуларна терапия, сподели за читателите на Здравен навигатор повече информация относно курса, темите и бъдещите активности на Дружеството:
Проф. Петров, заедно с проф. Червенков и доц. Велчев бяхте домакини на поредния Balkan Endovascular Course (BEC 2021). Можете ли да ни разкажете малко повече за основните теми, засегнати по време на курса?
Курсът е бих казал традиционен, въпреки че сега покрай COVID-19 пандемията имаше известно забавяне с това издание. Ако броим първото издание, което беше един едноваскуларен симпозиум, проведен преди повече от 15 години заедно с колегите от Биотроник, и ние го броим за начало на едноваскуларните събития, реално сега беше десетото издание.
Темите бяха класически – от главата до краката – ендоваскуларни интервенции. Мисля, че е абсолютно логично да се говори за всички съдови територии на такива събития, тъй като ендоваскуларните методики вече са приложими буквално във всички сегменти на съдовата система. Поради тази причина ние продължаваме тази традиция – обръщаме внимание на всички сегменти на съдовата система и следователно – привличаме вниманието и интереса на колеги от различни специалности.
В събитието взеха участие като слушатели и лектори, колеги от седем специалности – невролози, нервохирурзи, кардиолози, кардиохирурзи, ангиолози, съдови хирурзи и рентгенолози. Говореше се за разнообразна съдова патология, която може да бъде лекувана ендоваскуларно, започвайки от мозъчни аневризми и мозъчен инсулт, минавайки през аортна дисекация и аортни аневризми, обръщайки внимание на белодробната циркулация с нови методи на лечение на тромботична и стенотична патология и стигайки до сложна съдова патология в областта на периферната циркулация, тоест под бифуркацията на аортата – феморални и подколенни артерии. Засегнати са всички тематики в областта на съдовата медицина.
Направи впечатление присъствието на много международните лектори, които бяха част както от лекционна част, така и от живите предавания. Бихте ли ни разказал малко повече за тях?
Имахме лектори от държави от петте континента – Япония, Аржентина, САЩ, Австрия, Германия, Швейцария, Гърция, Турция, Сърбия, Румъния. Спазвахме всички противоепидемични мерки, установени от здравната система – 30% използваемост на залата, задължително носене на маска, силно желателно наличие на ваксинационен сертификат или бърз антигенен тест, който беше осигурен на място – имахме пункт, където се правеха тестовете. Интересът беше много голям – дори присъственият при спазване на тези условия, беше по-голям, отколкото аз очаквах, а в онлайн платформата на моменти забелязвахме по повече от 100 наблюдатели.
Обединяваха се колегите от околните държави – неслучайно това е платформата за среща и обмяна на опит и научна информация на всички колеги от балканските страни и поради тази причина имаше не само участници, но и в онлайн платформата наблюдатели от всички страни на Балканския полуостров.
По време на курса бяха направени 11 случая на живо – бяха третирани реални пациенти в реално време. Въпреки че бяха изключително сложни случаи, всички завършиха чудесно с абсолютна успеваемост без нито едно голямо усложнение, което се случва рядко.
Изнесохте презентация за значението на вътресъдовия ултразвук при лечението на периферна артериална болест (ПАБ). Защо тази методика е важна при тези пациенти?
Тази методика е изключително важна, тъй като носи много допълнителна информация в сравнение с класическата ангиография. Ангиографията е, да кажем, луменография – сянка на лумена, който е изпълнен с контраст. Поради тази причина ние получаваме известна информация само за състоянието на лумена, т.е. за отвора на съдовете, но нямаме никаква информация от гледна точка на това дали конкретните стенози съдържат тромб, калций, какво е състоянието на стената на артерията, имаме ли дисекация или друго нарушение, след като се прави балонна дилатация. Именно в тези случаи е много полезен ултразвукът, който дава изключително детайлна информация и специално тази технология, която ние използваме – тя е технология с много висока резолюция, т.нар. High definition ултразвук. Това е едно прекрасно средство за уточняване на детайли – както диагностични, така и в контекста на интервенцията.
Какви са бъдещите активности, които планирате?
За бъдещи дати за курса е много трудно да се говори, тъй като все още сме в сложна епидемична обстановка. Курсът почти традиционно е организиран да бъде биенале – да се провежда на всеки 2 години. Следващата стъпка, която предстои от гледна точка на организационния живот на ендоваскуларните специалисти, е да направим Общо събрание на местния клон на International society of Endovascular specialists (ISEVS). Този клон трябва да затвърди своя организационен живот, планирайки следващи събития, които да не са толкова големи, а конкретни симпозиуми на конкретна тематика. Това ще бъде най-вероятно следващата стъпка края на октомври – началото на ноември месец. Заедно с проф. Червенков и доц. Велчев, с които ние сме както инициатори на Дружеството, така и инициатори на Конгреса, се надявам в скоро време да имаме среща и да вземем решение за предстоящите дати.
