Това коментира доц. д-р Мери Ганчева.
Фамилните лекари и педиатрите са много добре запознати с проявите на атопичния дерматит, но все пак заболяването си остава в спектъра на дерматологията, смята още доц. Ганчева.
Какво представлява атопичният дерматит и кога най-често се проявява, доц. Ганчева?
Атопичният дерматит е хронично рецидивираща дерматоза, която през последните години се среща все по-често, приоритетно в развитите страни. Другите наименования на болестта са атопична екзема, ендогенна екзема, конституционална екзема, невродермит или лихен симплекс на Видал, когато се наблюдава при възрастни. Атопичният дерматит е част от атопичния симптомокомплекс, в който се включват сенна хрема, бронхиалната астма, и гасроинтестинални алергии. Кожната симптоматика на атопията се характеризира със суха кожа, сърбеж и обриви. Най-често заболяването започва в детска възраст, обикновено до първата година, и при почти 80% се подобрява или спонтанно изчезва до пубертета. В по-малък процент – 15 – 20, може да се запази и да премине във възрастов стадий.
Каква е патогенезата на това заболяване?
Основните фактори са генетични, имунологични и фармакологични разстройства в комбинация с индивидуални особености. Основна роля играе променената епидермалната кожна бариера, при която липсва или е намален синтезът на специфичен белтък - филагрин. Той участва в изграждането на най- повърхностния слой на кожата – str. corneum и е съставна част на естествения овлажняващ фактор. Увредената водно-липидна мантия на кожата при болните с атопичен дерматит е податлива на увреждания от околната среда и проникване на алергени. Кожната хидратация също е нарушена, като трансепидермалната загуба на вода е увеличена четирикратно в сравнение със здравата кожа.
Липсват и антимикробни пептиди, които участват в защитата срещу бактерии, вируси и гъби. По-голямата част от пациентите с атопичен дерматит са колонизирани със Staphylococcus aureus, като повече от половината от тези случаи изработват имуноглобулини Е, насочени срещу токсини, които се произвеждат от S. аureus, известни като суперантигени. Тези именно суперантигени се обвиняват и за индуцирането на резистентност към кортикостероидите, което затруднява лечението.
В имунологично отношение е налице първичен Т-клетъчен имунодефицит, повишаващ концентрацията на серумното ниво на IgE, медииращо алергичните реакции. Това поставя въпроса защо атопията - прототип на имунен отговор от бърз тип - е хронична дерматоза.
Броят на цитокините и имунните медиатори на възпалението постоянно нараства, като освен добре познатите ни IL-1, Il-4 и IL-5 основна роля има и новооткрития IL-35, което обяснява защо пациентите не се повлиява достатъчно добре от лечение с антихистамини.
В кожата на болните с атопичен дерматит се установяват качествени и количествени аномалии при синтеза на липиди и церамиди, както и намалени нива на витамин D.
Клиничната картина се дефинира според локализацията и възрастта в три стадия, които са добре известни. Единият стадий е бебешкият, който започва през 3 до 6-и месец. Интересното е, че заболяването стартира с локализация по бузките на детето. При засилване на лезиите, при неповлияване и неправилно лечение те могат да се развият и по цялата кожа. Вторият стадий е детската фаза – 3 до 10-годишна възраст: заболяването може да се появи тогава, но може и да е продължение на това от кърмаческата възраст. Тук е много характерно не дифузното разпространение на лезиите, а ограничаването им в съответни области, които най-често са кубиталните и поплитеалните гънки, гърба на дланите, клепачи и шията, като сърбежът е много силно изразен. Във връзка с него се получава уплътняване на кожната структура с последваща депигментация и поява на първи белези на лихенификация. В този възрастов стадий е типична характеропатията – децата са по-неспокойни, по-плачливи и своенравни. Третият стадий се развива след пубертета и при възрастни. Този стадий може да бъде естествено продължение на предходните, но е възможно и да възникне за първи път, т.нар. adult-onset atopic dermatitis или “АД с късно начало".
До какви усложнения води заболяването?
Заболяването може да има редица усложнения като еритродермия със засягане на обширни участъци от кожата, инфектиране с ваксинални или херпетични вируси или вторични стафилококови инфекции.
Какви са съвременните методи за лечение?
Лечението зависи от възрастта на пациента и типа кожни прояви. Комплекса от мероприятия включва: хигиенни грижи, режим, диета и битови навици. Трябва да бъдат елиминирани т. нар. тригер-фактори: аероалергени, хранителни алергени, иританти и стрес. Локалното лечение е изключително съществено и трябва да се започне с него, преди да се започне системна терапия, като е необходимо непрестанно да се използват емолиенти. Директното им прилагане върху силно възпалени лезии обаче може силно да влоши кожния статус.
Локалното лечение включва компреси в острата фаза, индиферентни линименти и емулсии с противовъзпалително действие, антихистамини, кортикостероиди. Средство на избор в терапията на АД са локалните кортикостероиди, които обаче трябва да бъдат съобразени с потентността на препарата, продължителността на прилагане и множеството нежелани ефекти, до които те могат да доведат. Локалните калциневринови инхибитори се използват успешно в терапията на АД, но не и при инфектирани лезии. Те блокират фосфатазната активност на ензима калциневрин, като по този начин възпрепятстват дефосфорилацията и транслокацията на нуклеарен фактор за активиране на Т- лимфоцитите.
Системната терапия включва: антихистамини, антибиотици, кортикостероиди и циклоспорин А, аzathioprine, mycophenolate mofetil, metothrexate, IFN-gamma, интравенозен gamma- глобулин, биологични агенти. Десенсибилизацията, провеждаща се със стандартизирано-дозирани имуногенни препарати е с противоречиви резултати. Алтернативната терапия, която напоследък придобива популярност, включва есенциални мастни киселини, които се съдържат в маслото от иглика и рибеното масло, локален гамаглобулин, антиоксиданти, витамини, пробиотици... Приоритет на българската школа е високопланинското климатолечение с надморска височина над 1500 м, където болните подобряват своето състояние и достигат до дълги ремисии. Подобряването на статуса на пациентите и постигането на дългогодишни ремисии се дължи на хипосенсибилизиращото действие на климатолечебните фактори - извеждане на болните от заобикалящата ги среда, стимулиране дейността на надбъбречните жлези и повишаване нивото на плазмения кортизол, повишаване фагоцитарната и пероксидазната активност на левкоцитите.
Фамилните лекари и педиатрите са много добре запознати с проявите на атопичния дерматит, но все пак заболяването си остава в спектъра на дерматологията. Специалистите в областта следят в детайли новостите за лечение на това заболяване. Хубаво е колегите да насочват болния към дерматолог, за да могат да се положат специфични грижи, тъй като има много тънкости и само кожният лекар може да намери индивидуален подход към всеки пациент.
Петър Колчев, издател
*Доц. Ганчева е специалист дерматолог, Завеждащ сектор Дерматология и венерология в City Clinic, София, член на Управителния съвет на Българското дерматологично дружество и доцент към Института по експериментална морфология и патология към БАН.
Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече