Оптимистичната равносметка след един успешен за българската психология конгрес.


Д-р Ирина Лазарова е учредител и председател на Българската Асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия и председател на Организационния комитет на ЕАВСТ 2018 (European Association for Behavioural and Cognitive Therapies). На Годишната конференция на българската психиатрична асоциация, д-р Лазарова изнесе една от ключовите лекции, посветена на XXXVIII Европейски конгрес по когнитивно-поведенческа терапия, проведен в началото на септември в София.

Д-р Лазарова, върху какво акцентирахте във Вашата лекция? Каква е равносметката от изминалия Eвропейски конгрес по когнитивно-поведенческа психотерапия?

Моята основна цел бе да направя по-сензитивна като цяло психиатричната общност в България към подходи, които са много пряко свързани с психиатрията и биха могли много да облекчат работата и добруването на нашите пациенти. Имахме голямата привилегия да домакинстваме 48-ия Европейски конгрес по когнитивно-поведенческа терапия и този факт мисля, че действа като катализатор за развитието на тези подходи в България, както и за това, да се намалят предразсъдъците към тях, защото когнитивно-поведенческата терапия в момента е най-разпространената и най-популярна психотерапия в световен мащаб. Основната причина това да е така е, че тя е проблем-центрирана и е базирана на доказателства, тоест, единствената психотерапевтична школа, която може да бъде използвана в рамките на клинични проучвания и да се съпоставя ефекта от когнитивната терапия с ефекта от различни медикаменти на приемане. Това всъщност е бъдещето.

Едно от нещата, които представям на този конгрес, е вълнуващата емоционална част около видео посланието на създателя на когнитивната терапия Арън Бек, който на 97 години, специално за конгреса в България направи този запис. Това е историческо събитие! Представям и 23-мата ключови лектори на Европейския конгрес. Програмата беше организирана с научна и обучителна част. Имахме 13 предконгресни и 23 вътреконгресни workshop-a, а целият конгрес се проведе в 14 паралелни събития. Индивидуалните доклади бяха 70, 20 – мастър класовете, имаше около 80 симпозиума на различни теми, които вървяха паралелно. Цялата програма беше организирана в 5 потока: обща психопатология; поведенческа медицина и здраве; общи психологични процеси и невронаука; поток, свързан с работата с деца и младежи; и отделен поток за психози, защото психозите са съвременното предизвикателство в областта на всички както медикаментозни, така и психологични подходи.
Тъй като този европейски конгрес е най-голямото събитие в областта на психотерапията и психиатрията не само в България, на него присъстваха 850 делегати от 55 страни. Българите бяха 120 и изнесоха 15 презентации, което лично аз намирам за голям успех и като председател на Организационния комитети мога да заявя, че този конгрес надмина моите очаквания.



Как България е позиционирана на международната психологична карта спрямо останалия свят?

Оказа се, че сме добре позиционирани, зависи обаче в каква посока. Тази година Асоциацията по когнитивна терапия в България празнува своя 20-и юбилей. Малко след създаването си тя стана член на Европейската асоциация по когнитивна терапия и приехме нейните обучителните стандарти. От тогава тази наука се развива в България. Тя е много по-популярна сред психолозите, отколкото сред психиатрите, а когнитивната терапия е много полезна затова да може да даде бързи иструменти за подкрепа и помощ на пациентите, а психиатрите, които имат не повече от 20-30 минути с един пациент, биха могли да приложат неща, които да са от полза. Иначе, както каза на закриването на конгреса председателят на Научния комитет проф. Пол Салковскис, най-големият специалист по обсесивно-компулсивно разстройство в света: „След този конгрес, малка България стана гигант в полето на когнитивната терапия”.

Снимки: Здравен навигатор
Редактор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече