Проф. Кюркчиев: „Когато човек дойде при нас и каже, че го болят ставите, това е въпрос, а не отговор.”

„Артритът не е едно заболяване, а цяла група, която можем да разделим грубо на две: дегенеративни остеоартрити (остеоартрози) и автоимунни артрити.” Това каза за Здравен навигатор началникът на лаборатория по Клинична имунология (ЛКИ) към УМБАЛ „Св. Иван Рилски” проф. д-р Доброслав Кюркчиев, д.м.н. „Клиничната имунология се занимава с автоимунните артрити, които също могат да бъдат разделени на две: ревматоиден артрит, за който има имунологични методи за изследване (anti-CCP, anti-MCV, RF по класове, ANA и др.) и спондилоартропатии. Спондилоартропатиите са също група заболявания. Класически представител при тях е болестта на Бехтерев. В тази група са също псориатричният артрит и артритът, свързан с възпалителните болести на червата IBD (болест на Крон, улцерозен колит). Тази група е свързана с носителство на антигена HLA - B27, който също се изследва имунологично.”



Темата за системните ревматични заболявания е все по-актуална поради увеличаващия се брой пациенти и поради фармакологичните пробиви с новите биологични средства, повлияващи определени фактори на имунното възпаление – цитокини, сигнални пътища, В лимфоцити. И докато лечението е до някаква степен предвидимо, следващо определен алгоритъм на поведение, то затрудненията в диференциалната диагноза остават предизвикателство за повечето ревматолози. Особено за онези, които нямат достъп до адекватни имунологични лабораторни резултати.

От октомври 2018г. Лаборатория по клинична имунология (ЛКИ) на УМБАЛ „Св. Иван Рилски” провежда лабораторни тестове за антитела срещу хламидия трахоматис. Тези изследвания ще работят в полза на Клиниката по Ревматология на болницата, както и на всички ревматологични центрове и специалисти, като диагностичен маркер за едно друго заболяване от групата на спондилоартропатиите – реактивен артрит.

Какво се има предвид под реактивен артрит, проф. Кюркчиев, и каква е връзката му с хламидията?

Става дума за инфекция, която не уврежда пряко ставите, а създава такива условия, че имунната система се обръща срещу ставни структури. Механизмът е свързан с т.нар. молекулярна мимикрия – за да се скрие от имунната система, микроорганизмът имитира собствени структури. Когато обаче имунната система не се заблуди, а реагира срещу него, цената на това е кръстосана реактивност, при която освен срещу структурата на микроорганизма, имунната система реагира и срещу собствени структури, намиращи се най-често в ставите.

Един от най-честите причинители на реактивния артрит е хламидия трахоматис, която е най-честата венерологична инфекция в Европа и Северна Америка. Над 70% от инфектираните нямат оплаквания, но в определени ситуации, най-често при генетична предиспозиция (свързана с носителство на HLA-B27), механизмът на кръстосана реактивност се активира и се провокира реактивен артрит. Веднъж стартирал, този процес трудно може да бъде прекратен единствено чрез елиминиране на хламидиалната инфенкция, но тя дефинитивно трябва да се лекува самостоятелно или успоредно с реактивния артрит.

Изследването за хламидия ще ни помогне в диференциално-диагностичен план, защото когато човек дойде при колегите ревматолози, а понякога и първо при нас и каже, че го болят ставите, това е въпрос, а не е отговор. И евентуалният отговор на този въпрос включва множество заболявания, защото ставният синдром е нещо доста неспецифично и това е една от насоките, с които ще подпомогнем колегите от ревматологията в търсенето за какъв тип артритни поражени става дума и съответно какви мерки могат да се вземат.



Как се доказват имунологично артритните заболявания?

По отношение на ставния синдром имаме възможно най-пълните имунологични изследвания. За групата на спондилоартропатиите изследваме HLA-B27, който е общ антиген асоцииран с болестта на Бехтерев, псориатричния артрит, IBD и реактивните артрити. За допълване диагностиката при реактивните артрити, изследваме антитела срещу хламидия. Тези антитела биват три класа: IgA, IgM и IgG. Това са маркери за: прекарана или текуща инфекция; прясна инфекция; и остра и масирана моментна инфекция. По отношение на ревматоидния артрит изследваме антитела срещу CCP, MCV, ревма-фактори по класове и антинуклеарни автоантитела.

Когато има налице генетична предиспозиция и инфекция с хламидия, колко време е нужно до проявата на първите симптоми на реактивния артрит?

Обикновено няколко седмици. Изследването на антитела срещу хламидия ни помага да изясним дали определени симптоми се дължат на реактивен артрит. Генетичната предиспозиция е друг рисков фактор. Около 8% от българската популация са здрави носители на HLA-B27, докато при спондилоартропатиите процентът носители на HLA-B27 е от 40 до 90% за различните видове спондилоартропатии.

Има ли регистър колко процента от хората с реактивен артрит имат хламидия?

Не мисля, че има такъв регистър или може да се направи, защото темата е деликатна. Хламидията не е единствената причина за проявата на реактивен артрит; хеликобактер пилори, различни други не-венорологични бактерии също, но категорично хламидията е най-честият причинител по нашите географски ширини.



Лабораторията по Клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски” е част от Катедра по Клинична лаборатория и Клинична имунология към МУ – София. Освен практическата Ви работа, Вие преподавате на специализанти и студенти по медицина. Занимавате се предимно с диагностика на автоимунни заболявания, свързани най-вече с ревматологична и гастроентерологична патология. Към какво са насочени усилията Ви?

Ние се занимаваме и с много научна дейност, имаме проекти и публикации в много и престижни чужди издания. Научните ни интереси освен сферата на автоимунитета засягат и мезенхимните и невралните стволови клетки, както и туморната имунология. Старанието ни е свързано с това да не сме просто лаборатория, обработваща анонимни данни, а да имаме контакт с хората, да мислим заедно с колегите от клиниките и да сме в постоянна комуникация с тях, защото един резултат не е просто резултат, а част от процес, който трябва да се мисли не само от клинична, но и от лабораторно-имунологична гледна точка. Затова при нас освен лаборанти, работят четирима лекари и един биолог.


Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече