Проф. Орвието: „Лекарите трябва да мислят за пациените си, не само за джоба си”


Предимплантационният генетичен скрининг (PGS) е тест, който чрез биопсия изследва клетки от бъдещата плацента на замразен ембрион за анеуплоиди (увеличен или намален брой хромозоми). Хромозомната абнормалност е отговорна за синдроми като Даун и Едуардс, както и за 60% от спонтанните аборти. Тестът PGS може да засече също транслокации – дефект, причинен от преподреждане на хромозомите.

Заслужава ли все още подкрепа хипотезата на PGS? Отговорът НЕ! дойде от проф. Раул Орвието, директор на Отделение по репродуктивна ендокринология и безплодие към Медицински център Шеба (небезизвестният Тел-Хашомер) в Израел и ръководител на Камарата Тарнесби-Тарновски за регулации по семейно планиране и фертилитет. Той бе гост-лектор на XII Софийски симпозиум с международно участие „АРТ, бременност, раждане”, иницииран от Медицински комплекс „Д-р Щерев” и Институт по репродуктивно здраве в началото на ноември м.г.



Доколко това изказване е скандално, е въпрос на преценка, твърди проф. Орвието. Според него ембрионалните клетки имат способността (условно казано) да се „самопочистват” като изхвърлят далеч от центъра си клетки, които са „дефектни”. Попаднали под обсега на това, което предстои да бъде плацента, вероятността тези клетки да попаднат в тестовата проба от биопсията е изключително висока и това създава риск за фалшиво негативни резултати. Още повече, когато това изследване се прави върху всичките ембриони, рисковете те да се редуцират като анеуплоиди са доста големи.

Защо тогава съществува този тест, ако не е така надежден?

Защото концепцията е много логична: трансферирането на еуплоиден ембрион увеличава шансовете за забременяване и намалява тези, за аборт. Проблемът е, че биопсията се взема от място, което ще се превърне в плацента, а не отразява ембриона. Това е като да гледаш луната и да си мислиш за слънцето.



Проф. Орвието обясни също спекулациите с процентите резултати, които се предлагат на бъдещите родители. „Няма място за PGS, защото този тест не подобрява шансовете за забременяване. Даже всъщност вреди на забременяването.”

В проучване с 190 тествани пациентки, само при 60 се предприема трансфер на униплоидни бластоцисти. 40 от жените зачеват. Спекулацията идва от погрешното анализиране на процентите: резултатите се публикуват като 60% успеваемост заради погрешната трактовка 40 от 60, а не 40 от 190, което прави едва 20%. "От там започват да говорят как 40 от 60 са заченалите, което обаче не е 60, а 20%. А и тези 20% са половината от възможността да трансферираш бластоцисти без PGS. Защо тогава пациентът трябва да плаща за нещо, което ще намали шансът му да зачене?”

Това не се ли знае от специалистите, които предлагат тази процедура?

Знаесе, но това е доста скъпо изследване и лекарите трябва да са верни на пациента си, а не само на джоба си! Просто тестът не е коректен. Дава много висок фалшив както позитивен, така и негативен резултат.

В Израел не се прави PGS, освен в някои частни клиники, но това е за пари. В България ми се ще да вярвам, че никой не прави PGS.


проф. Орвието и проф. Хомбург

Снимки: Здравен навигатор
Автор: Анелия Николова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече