Лечебното заведение чества 50 години.

С официално юбилейно тържество в НДК, УМБАЛ „Александровска“ отбеляза 50-години от първата бъбречна трансплантация в България, осъществена успешно от екип на болницата на 1.02.1969 г. По време на събитието проф. Петър Панчев получи Почетен знак за цялостен принос, а за основоположници на трансплантационната дейност в България бяха наградени проф. Христо Куманов, д-р Колю Николов и доц. Георги Тенев.

Проф. Панчев (вдясно)

Проф. Петър Панчев понастоящем завежда направлението по „Онкоурология“ и е ръководил Клиниката по урология на УМБАЛ „Александровска“ в годините 1993-1995, 1999-2006. Специализирал е многократно ендоурология в Германия, интервенционална ехография в Дания и онкоурология - в Германия, Англия и Холандия. В Белгия е провел няколко месечна специализация по бъбречна трансплантация. В Израел и Англия е специализирал по проблемите на инконтиненцията. Има над 300 публикации. Почетен председател е на Българското урологично дружество.

Проф. Куманов (вдясно)

Проф. Христо Куманов е изтъкнат български учен-уролог, завеждал Клиниката по урология на УМБАЛ „Александровска“ в периода 1982-1989, 1995-1999г. Автор е на десетки монографии и над 320 научни труда. Представител е на България в Световната урологична асоциация, бил е член на Изпълнителното бюро на Европейската урологична асоциация. Той е един от първите организатори на бъбречната трансплантация в България. Един от основателите на онкоурологията в УМБАЛ „Александровска“.

Д-р Николов

Д-р Колю Николов е от първите в българската трансплантология, с голям опит в експерименталната й част с кучета.

Доц. Георги Тенев е един от най-добрите ни анестезиолози, участвал е в първата бъбречна трансплантация в Александровска болница.

Александровска болница е водещ национален университетски и лечебен център и трансплантационната дейност се е развивала приоритетно в лечебното заведение. От голямо значение е фактът, че част от структурите на болницата са с уникални функции за страната. Такива са Клиниката по нефрология и трансплантация за подготовка на двойки за жива родствена трансплантация, регистър, наблюдение и лечение на бъбречнотрансплантираните; Клиниката по клинична имунология с банка за стволови клетки; Лабораторията по терапевтичен лекарствен мониторинг и клинична фармакология и др. В едно с клиниките по Урология, Диализно лечение и Анестезиология и интензивно лечение, болницата се превърна и в най-добрия бъбречен център в България. Специалистите, участващи в бъбречнотрансплантационната дейност, са ръководители на катедри към Медицинския университет – София, на научни дружества и асоциации и са национални консултанти по отделните клинични дисциплини. Всичко това ни дава самочувствие и основание да твърдим, че в УМБАЛ „Александровска“ има изградена стройна организация за извършване на органна и в частност на бъбречна трансплантация, съответстваща на европейските и световните стандарти.

От 1969г. до сега в лечебното заведение са трансплантирани 1500 български граждани в съотношение 35% от жив и 65% от трупен донор. Към момента в листата на чакащи бъбречна трансплантация са близо 1100 души, но истинският им брой е много по-голям. На диализно лечение в България се водят 4000 души и още толкова се лекуват в различна степен на бъбречна увреда.

Към момента в Клиниката по нефрология и трансплантация на Александровска болница се наблюдават 670 бъбречнотрансплантирани пациенти. Най-дългата преживяемост на бъбречен трансплантат у нас е 32 години. Изключително значимо постижение е раждането на деца от 21 бъбречнотрансплантирани жени, някои от тях имат по 2 раждания. Над 65% от бъбречнотрансплантираните пациенти работят и упражняват различни професии, други са учащи, студенти или вече пенсионери.

Петдесет години след старта на бъбречните трансплантации в България са постигнати значителни успехи, благодарение на съвместните усилия на нефролози, имунолози, уролози, съдови хирурзи, анестезиолози и реаниматори. Имуносупресивното лечение се осигурява безплатно и се предписва по линия на НЗОК. Използват се всички имуносупресори, както в напредналите европейски страни, в различни комбинации. Амбулаторното наблюдение, клиничните, микробиологични и вирусологични изследвания, както и лечението на усложненията след бъбречна трансплантция са безплатни за пациентите. Големият проблем остава липсата на достатъчно донори, въпреки усилията на Изпълнителната агенция по трансплантация и на екипите на лицензираните донорски бази у нас.

Трансплантацията остава най-добрия терапевтичен метод, познат досега, и е с най-добър финансов ефект при лечението на хроничното бъбречно заболяване в последен стадий. Поради големия брой чакащи бъбречна трансплантация в България, за следващите години е необходимо държавните институции, НПО, медиите и обществото като цяло да обединят усилия в подкрепа на донорството и развитието на бъбречната трансплантология в България, чрез въвеждането на програми и законови промени.

Доц. Буланов

Доц. Георгиев

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече