„До преди 35 години пациентите с диабет не подлежаха на диализа“.

Тази година се отбелязват 35 години откакто в България беше въведено диализно лечение за пациентите със захарен диабет. Преди това се е смятало, че тези хора не подлежат на заместително хемодиализно лечение. Повече от три десетилетия по-късно медицината е извървяла дълъг път в лечението на този тип пациенти. Въпреки това, хемодиализата за хора с диабет продължава да бъде предизвикателство. Едно от местата в България със специализация в тази област е Центърът за хемодиализа на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. За особеностите при лечението на този тип пациенти разговаряме с доц. Ненчо Ненчев, началник на отделението.

Доц. Ненчев, тази година се навършват 35 години от началото на диализното лечение за диабетно болни. Как са били лекувани тези пациенти преди това?

Преди 1984 г. в България хората с диабет не са подлежали на включване на диализа. В света е имало известен опит в тази област, но и там заместителното лечение не е масово. Преживяемостта е била изключително ниска. По световни статистики около 90% от диабетно болните не са дочаквали края на годината от започването на своето лечение. От тогава доста неща се промениха. Натрупа се клиничен опит и вече пациентите с диабет се радват на продължителност на живота като на останалите, които нямат това заболяване.

С какво диализното лечение при хора с диабет е по-специфично?

Предизвикателството при тези пациенти е, че те са достигнали до бъбречната недостатъчност след дългогодишен диабет, който е направил всички възможни усложнения, засегнати са сърдечносъдовата система, зрението, централна и периферна нервна система.
Особеностите при тяхното лечение са много: диализните концентрати, които използваме, темпът на провеждане на диализата, необходимостта едновременно да се провежда и инсулиново лечение. През 90-те години, когато навлезе перитонеалната диализа при тези пациенти, за тях тя беше едно средство на отчаянието, защото при част от случаите, вследствие на диабета, беше невъзможно изграждане на съдов достъп – артерио-венозна фистула. Сега перитонеалната диализа е първи метод на избор за лечение на терминалната бъбречна недостатъчност, дори и при диабетно болни.
До ден днешен частните диализни центрове избягват да приемат и лекуват такива пациенти. Ние обаче никога не сме ги връщали и бих казал, че сме водещи при лечението на този тип пациенти вече повече от 30 години.

Колко души се диализират в момента във вашия център? Каква част от тях са с диабет?

Между 70 и 100 души на месец се лекуват в нашия център. Повече от половината са пациенти с дългогодишен диабет. Затова често се налага да използваме консултации с ендокринолог от болницата, или на диабетната клиника от Университетската болница по ендокринология.

След като е по-специфично, вероятно диализното лечение за пациентите със захарен диабет е и по-скъпо?

Да, по-скъпо е. Изисква повече медикаменти, повече усилия и квалификация от страна на персонала. Здравната каса обаче не прави разлика между едните и другите пациенти и заплащането, което получаваме оттам, е едно и също.

С цел по-ефективно лечение на нашите пациенти, от 2014 г. започнахме първи да предлагаме в рутинната клинична практика хемодиафилтрация – доста по-сложна модификация на конвенционалната диализа, която изисква повече консумативи, допълнително оборудване, но дава отлични резултати, особено при пациентите с дългогодишна хемодиализа. Всичките ни опити да получим допълнително финансиране за този, бих казал доста по-съвременен и ефективен метод, пропаднаха и сега той се заплаща на същите цени, както конвенционалната диализа. Това е основната причина този метод да не навлиза в клиничната практика.

С колко диализни поста разполагате?

В момента диализните постове са 20, но те са недостатъчни, тъй като броят на хората, които имат нужда от такъв тип лечение, особено на тези с диабет, непрекъснато расте. По статистика болните с диабет тип 2 са между 8 и 12% от населението. С нарастването на възрастта, този процент скача до 30%.

Колко дълго може човек да бъде подложен на хемодиализа без това да представлява риск за здравето му и да се наложи трансплантация на бъбрек?

В момента в нашия център има жена, която е на диализно лечение от 26 години и друга – от 28 години. Съвременната диализа е нещо, което удължава живота, а не го скъсява.

Кой е най-възрастният Ви пациент?

Имали сме пациенти на над 90 години. В момента мисля, че най-възрастният е 86-годишен господин, който идва сам, може да се обслужва.

Какви други усложнения, освен тeзи вследствие на диабет, се лекуват във вашия център?

За разлика от другите центрове ние извършваме планово ултрафилтрация на болни с асцит при чернодробна недостатъчност.
Друго, иновативно лечение, което използваме в центъра, е лечението с диализни разтвори, които съдържат натриев тиосулфат. Това е българско нововъведение, доколкото знам е патентовано, макар и по-скъпо, то е единствената възможност за извличане на съдовите калцификати (отлагане на калциево-фосфорни съединения по стените на кръвоносните съдове) при пациенти на дългогодишна хемодиализа. При тях, в резултат на бъбречната недостатъчност, има нарушение в калциево-фосфорната обмяна. Този процес е изключително ускорен при пациенти с диабет и използването на този специален разтвор е много важно.

Разполагаме и с апарат за биоимпедансно изследване на телесния състав на пациентите – съдържанието на вода и мазнини и в организма. Определя се и мускулната маса, нейният белтъчен състав, което е много важно при съставянето на режима на хранене на нашите пациенти, които са застрашени от отслабване и разграждане на собствените белтъци. Този процес се наблюдава при всички диализно болни, но при тези от тях, които са с диабет, е много по-ускорен. Затова е важно да им се назначи специален хранителен режим и подходяща диализна програма. Бъбречната недостатъчност е едно катаболно състояние, което води до системно разграждане на организма. Такова състояние е и захарният диабет. Когато се съберат заедно, ефектът се увеличава. Затова при нашите болни полагаме много грижи за подобряване на храненето им, изчисляват се внимателно техните менюта. Особено важен е контролът върху водното съдържание на организма, разпределението на телесната вода вътре- и извънклетъчно, наличието на отоци.

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече