Коментира пред нас проф. Васил Димитров, Национален консултант по алергология, който доскоро ръководеше Катедрата и Клиниката по алергология в „Александровска“.

Проф. Димитров, Вие сте дългогодишен специалист, стоял начело на единствената в страната Клиника и Катедра по алергология, в която все още работите и преподавате на студенти. Разкажете ни какво точно се случи в единствената в страната Клиника и Катедра по алергология? Имахте сериозен инцидент с паднал таван в един от кабинетите.

На 18-ти август, в неделя, настъпва „катастрофа“ в една от стаите и тази стая се намира точно до моя кабинет. Това е кабинет на две лекарки, макар че бройката няма значение. Слава Богу, няма никой в помещението, защото както отбелязах това се случва в неделя следобед. Пада една огромна греда и настъпва нещо, което мога да го оприлича на паднала бомба в Ливан, или Сирия. Интересното е, че това е била своеобразна „умна бомба“ – паднала е само там и съседните стаи не са засегнати. Виждате, че в моята стая няма каквито и да е повреди, а както отбелязах – той се намира точно до въпросния кабинет.

Оттам насетне УМБАЛ „Александровска“ предприема единствената правилна постъпка – затваря сградата, изписват се болните и обявява, че тук е опасно и за персонал, и за болни. Оттам насетне очакваме някой да се погрижи за решаването на проблема.

Само че аз съм привърженик на тактиката на Илф и Петров, който описва в един от двата си знаменити романа, а именно, че „делото на давещите се е в ръцете на самите давещи се“. Затова реших, оглавявайки това сдружение (Сдружение на лекарите-алерголози и медицински персонал за спасяване на сградата на Клиниката по Клинична алергология - бел. ред.) да изготвим това писмо и да го пуснем до различни институции, включително и до Министерството на здравеопазването.

Оттук нататък полагаме всички усилия проблемът да стане ясен на всички и да подчертаем, че това е единствената Клиника в цялата страната и в петте университета, и квалифицираната помощ на болните, обучението на студенти, лекари и научно-изследователската работа в нашата област, се провеждат само тук. Така че ние сме Алма матер на алергологията в България.

Ако ме питате колко е стара сградата, ще кажа „да“ – стара е. Тя е строена през 1898 г., обаче това строителство е било доста по-качествено от сегашното. Виждате какви са високи таваните, гредите са масивни и пр. Аз съм тук повече от 40 години и досега не е имало такъв инцидент, освен някои пукнатини по стените. И пак – реверанс към болницата – миналата година направиха едно укрепване на основите на сградата.

Зданието е масивно, с каменна зидария; направи се едно укрепване на основите, които бяха „оголени“, впоследствие бе налят бетон, бе сложена изолация и момента има дренаж. И мога да кажа, че това бе успешно решение, защото последният ремонт е правен през 1986 г. Все пак, колкото и да е стабилна една сграда, тя трябва и да се поддържа. Иначе самата сграда има историческа стойност и аз това съм го описал. Преди да стане Алергология, тук се е помещавала Клиниката УНГ, Очна клиника, а впоследствие и Биохимия, в която аз съм учил. И когато е била Очна клиника, тук е лежал знаменитият поет Пейо Яворов, който прави неуспешен опит за самоубийство – на втория етаж на Клиниката. Т.е.,това е един символ, от каквато и страна да го разглеждаме.

(Лекарският кабинет, в който падна таванът)

Та, накратко – това са събитията около това, което се случи при нас.

Къде работят Вашите специалисти сега, които доколкото разбираме от изказванията им, държат да се възстанови сградата и да се върнат на обичайните си работни места в Клиниката по алергология?

Заповедта за запечатването на сградата предвижда в тримесечен срок да се преместим в друго здание, което обаче не е празно. Това е Кожна клиника. И тук възникват следните проблеми: първо, територията, която ще ни се отстъпи там е значително по-малка от тази, с която разполагаме тук; това ще се отрази и на броя на болните, които ще лежат, както и на неспирния поток на пациентите, които търсят отделни специалисти; ще се влошат и икономическите параметри на Клиниката и то рязко, а трябва да мислим и за това.

Ние не можем да не изпълним заповедта на директора на Александровска болница, но се надяваме проблемът да продължи максимално кратко време; за няколко месеца, за се започне тук един бърз ремонт, да се възстанови Клиниката и да се върнем на работните си места. Още повече – остане ли тази сграда без надзор и без хора – тя ще бъде разграбена.

Що се отнася до това къде сега работят специалистите, трябва да кажа, че повечето от тях са в принудителен отпуск. Лежащо болни няма, но потокът от амбулаторни болни е нестихващ; т.е. те идват непрекъснато, лекарите работят, макар и с риск за собствената си сигурност и тази на пациентите. Въпросът е, че ние не можем да откажем помощта, която е нужна. Това са хирургични кабинети и клиники, от които имат необходимост болни в предоперативна подготовка. Това са хора, на които им предстоят рентгеноконтрастни изследвания. Това са пациенти, които имат бронхиална астма; хора, които имат оплаквания от горните дихателни пътища; болни с хранителна алергия и пр. Така че ние поемаме този риск за нас, защото трябва да бъдем в услуга на пациентите. Т.е. преди всичко, акцентът на това, което коментирам е грижата за болните.

И в случая е много важно да кажем какво е значението на алергологията. В момента по международни данни, около 30-33% от цялото население, са болни от някаква алергия. Бронхиалната астма – в световен мащаб има 350 млн. болни от нея. Това е едно социално-значимо заболяване, което разходва много средства. Алергичният ринит – в България е около 20%, т.е. двойно повече от астмата, а в световен мащаб – пациентите с подобен проблем са около 600 млн. души. Следователно, в България този дял е около 1,2 млн. И тъй като алергичният ринит е предшественик на астмата, ако не се лекува правилно той прераства в астма. Какво се оказва?! 1,2 млн., плюс 700 000 – излиза, че около 2 млн. от населението в България има респираторна алергия. А какво да кажем за животозастрашаващите ситуации като анафилаксията, анафилактичния шок, лекарствената алергия и пр. Т.е. трябва да има територия и обучен персонал, който да поеме този поток. Такъв кадрови състав беше обезпечен. Докато бях ръководител на Клиниката, имаше 12 специализанти. Сега са около 10. Голяма част от тези специализанти получиха специалност и започнаха да работят. Освен това, имаме трима редовни докторанти и още трима свободни докторанти, т.е. около 6 души, които се занимават освен с лечебна работа и с наука. При липса на този поток и лежащо-болни обаче, на редовните докторанти просто им се „отрязват ръцете“. Няма болничен материал, с който те да продължат да правят своите проучвания и изследвания. Т.е. недостигът е страхотен. По отношение на студентите също може да се каже нещо подобно. Преди дни имах лекции, продължавам да имам и през следващата седмица такива, като ги водим тук, със същия риск и за мен, и за тях. Те обаче трябва да слушат лекции; упражненията се провеждат също тук.

Ще Ви върна отново към проблемите с рушащото се здание. Сградата е Паметник на културата. Не сте ли мислили да кандидатствате за обновяването й по линия на различни европейски програми или фондове?

Правили сме подобни опити в миналото, когато още не бяхме стигнали до тази критична обстановка, но не успяхме. Не успяхме и разбрах, че този подход е доста сложен и труден.

Добре, какво е според Вас разковничето за решаването на проблема?

Разковничето е да се намери източник на средства. Аз съм лекар, не съм инженер, но доколкото ми е известно, при един основен ремонт, архитектурните и проектно-сметните изчисления са около 2 млн. лв. за основен ремонт.

Има мнения на архитекти, мои приятели, които казват, че могат да се разходват много по-малко средства, ако дойде специалист, огледа отделните греди, които крепят сградата и замени тези греди, които са изгнили или непълноценни, а в пострадалата стая да се възстанови падналата греда и да се изчистят всички неща. Естествено, това е палеатив. И тук трябва да си отговорим на въпроса колко къщи в България и постройки, строени преди 1960-те години, когато се въведе поставянето на плочи, продължават да съществуват. Така че има един вариант за основен ремонт с полагане на плочи, който за мен не е особено реалистичен, макар че ще устои дълго време. Другият вариант е възстановяване на този строеж с греди, като се отстранят непълноценните и се поставят нови по съответния начин. Той според мен е по-реалистичен и ще бъде под тази сума, за която споменах.

Трябва да отбележа, че със случая е ангажиран и ректорът на Университета, директорът на УМБАЛ „Александровска“, който внимателно следи процеса и отговаря за тези проблеми. Освен това, трябва да има съгласие и с този Алианс, в това число и от здравния министър, а защо не и на държавата като цяло, в лицето на министър-председателя.

Ако трябва да говорим малко приповдигнато, то бих казал, че националната сигурност зависи от качественото обслужване по Клинична алергология.

Споменахте, че „Сдружение на лекари-алерголози и медицински персонал за спасяване на сградата на Клиника по Клинична алергология“ вече е предвидило за ремонта макар и скромните 30 000 лв. Как според Вас биха могли да се осигурят други източници за финансиране, в това число спонсори?

Ние сме процес на откриване на набирателна сметка от страна на Дружеството по Алергология. Очакваме, че такава ще бъде открита и от болницата. Наши спонсори обаче биха могли да бъдат богати пациенти, фармацевтични компании, с които имаме добри контакти и пациентски организации. Може да бъде и цялата общественост; форми, които виждаме при набиране на средства за определени пациенти, имащи необходимост от скъпо лечение, с помощта на медиите.

Важно е да се отбележи, че сега от алергии страда всеки трети човек, но прогнозите са, че през 2025 г. с проблема ще се сблъсква всеки втори. Именно поради тази причина нашата дейност и нормален начин на работа са толкова съществени.

Въпреки, че сградата като цяло е затворена, има пациенти, които се нуждаят от неотложна помощ.

Катедрата по алергология в Александровска болница е единствената в страната.

Сградата, която се руши е Паметник на културата.

Позицията на „Сдружение на лекари-алерголози и медицински персонал за спасяване на сградата на Клиника по Клинична алергология“.

Снимки: Здравен навигатор

Мария Радмилова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече