Национален конгрес по нефрология, трансплантации и болест на Фабри, облечени в много морал.


VІІІ Национален конгрес по нефрология, състоял се в периода 26-29 септември, премина при рекордна посещаемост, която изненада в сутрешните часове на петъчния ден председателя на Българското дружество по нефрология (БДН) проф. д-р Емил Паскалев. Местата в залата бяха недостатъчни за присъстващите на ранното откриване. Изключителна дисциплина в спазване времето на поднасянето на научната информация, съчетани с провокативни и смислени дискусии, нерядко с прокраднато чувство за хумор, бяха само част от достойнствата на националния форум.



Проф. Паскалев, прави впечатление, че презентациите са по 12 минути. Има ли практическо обяснение?

Бяха постъпили абстракти от най-голям брой желаещи за презентации и нямаше как да ги съберем в рамките на два дни. Направихме ги вместо по 15 – по 12 минути, за да може да се презентира повече. Разликата с 10-минутната презентация е в около 3 слайда, които могат да обогатят една презентация много повече.

Колко са оригиналните научни съобщения, представени на този конгрес?

Всичките!

Петте научни сесии: Нефрология І и ІІ, Детска нефрология, Детска нефрология и диализно лечение и Бъбречна трансплантация отразиха общо над 30 научни доклада. 15 сателитни симпозиума на водещи фармацевтични компания бяха също в центъра на събитието, между които фирма Takeda с дебют в областта на нефрологията.

Колко съсловни събития се случват на година?

Като председател на Българското нефрологично дружество започнах през 2012г. Тогава имаше един конгрес на 4 години. След това направихме когрес на 4 години, а в останалите години – конференции. После конгресът стана на 3 години, а в един следващ конференциите започнахме да ги правим есента, а същата година пролетно време направихме Училище, в последствие – Академия нефрология. И сега е по този начин, което е една доста наситена програма на събития.



Сега колегите ме увещават да правим по-малки събития на проблемни теми от порядъка на 4 часа презентационно време и да предстваляват орални изяви. Идеята е да има повече нови познания в рамките на нефрологичната ангажираност, да имат характер на мини-лекции с практическа насоченост по темата „Бременност и нефрологични проблеми”: нормална бременност и нейните усложнения; бременност при диабетички и жени, които са с първично нарушена бъбречна функция. Това са много сериозни теми и смятам, че за да бъдат представени оптимално, трябва да има минимум 3 презентации от по 30-40 минути.

Говорите за мултидисциплинарна конференция?

Разбира се! След като говорим за бременност, няма как да пренебрегнем колегите – гинеколози. Те ще говорят за нормалната бременност и техните виждания към нефрологичните проблеми на бременността, защото при наличие на такива проблеми, те правят консултацията с нефролог. Така че в тези случаи нашето участие е много по-активно от тяхното.

Една от големите теми на Конгреса беше трансплантацията. Проблемът „донорство” среща ли обществено разбиране?

Има малък напредък в тази сфера. Вече по-често се среща съпричастност към този проблем, но въпреки това броят на трансплантациите, направени за една година, си остава проблематично нисък. Това е нещо, което не опира само до желанието на хората и тяхната готовност да дарят, когато настъпи такъв момент: трансплантацията е скъпоструващо нещо. Кое му е характеристиката на скъпоструващо? Тя трябва да се направи сега, заради което трябва да се даде огромен финансов ресурс и с течение на времето, когато този пациент живее дълъг живот, той връща в пъти повече, отколкото държавата е похарчила. Но държавата трябва да даде парите в началото, когато е най-скъпо. Но държавата не възстановява финансовите разходи. Това възпрепятства болниците, а една болница като няма пари, прави дългове и от там се появяват и други негативни последствия, които касаят и останалите й дейности: страдат всички отделения и болестите, които се лекуват в тези отделения.

Значи Държавата не възстановява тези средства?

Не! Или ако възстанови нещо, то е недостатъчно...

Какви други предизвикателства има в тази област, срямо които предстои в близко бъдеще нещо да се случи?

Може би има едно предвижване напред по отношение на трансплантациите, което ще се усети догодина. Трябва да дойдат с новия бюджет, с новия Рамков договор – няма как промените да станат магически за месец-два. Наравени са първите стъпки и вярвам, че това ще стане. Но съм далеч от съзнанието, че за една година ще се сравняваме с другите страни. Въпросът е да тръгнем напред и да направим доста неща, заради които да влезем в стандарта на Европейската характеристика на трансплантациите за Европа.



Проф. Паскалев е Началник на Националния референтен център по Болест на Фабри – рядко генетично системно заболяване, което в най-общи линии се характеризира с нарушена обмяна на сфинголипидите. В отделението се лекуват активно над 25 пациента, а други още около 35 – се проследяват.

Проф. Паскалев, как се насочихте към болестта на Фабри?

Тази рядка болест ми я представи една колега, която е педиатричен нефролог и за мен е в категория „учители”. Една фармацевтична компания с продукта за тази болест в последствие стъпи на пазара и тя реши, че в извън педиатричната възраст някой трябва да поеме пациентите. С проф. Делийска отидохме на едно обучение в Германия и там всеки прецени за себе си дали да работи тази болест. Добре, че не съм знаел какво ме чака, иначе нямаше да се съглася.

Това, че имате първа специалност Вътрешни болести помага ли при това системно заболяване?

Много. За всеки нефролог е огромно предимство да има преди това специалност Вътрешни болести.

Защо казвате, че не бихте се захванали, ако знаехте какво Ви чака? Не сте ли доволен?

Много съм доволен! Но тази работа е страшно много. Един паралел: Клиниката по Нефрология, която ръководя, се занимава с нефрология на високо ниво, както другите 10 клиники. Но тази клиника е и Експертен референтен център за болест на Фабри за България със заповед на Министъра на здравеопазването. Всички пациенти са при нас. И ние сме натоварени допълнително. Ако аз работя чиста нефрология като другите колеги, сигурно ще имам поне с 1/3 повече свободно време и може би щях да съм по-продуктивен в нефрологията. Да не говоря, че Клиниката е с натовареност бъбречни трансплантации. Тя е основният двигател на процеса в нефрологичен аспект за трансплантациите. В същото време работя със същия брой легла и лекари като в другите клиники. Младите колеги, които виждате тук, работят като пружинки и не ги разпускам.



Разговорът ми с проф. Паскалев продължи в посока присъствието на три фармацевтични компании в терапията на Болестта на Фабри, сложните отношения между Индустрията, пациента и лекаря, както и персоналната му роля на човек, от чието решение зависи качеството на живот и живота въобще на хора, имали редкия малшанс да боледуват от нещо толкова рядко, чието лечение се определя като едно от най-скъпоструващите терапии в България. Роля, която е преди всичко отговорност. Разположена между икономическия интерес на фармацевтичните компании и интереса на пациента да бъде.... ако може по-добре. Между чука и наковалнята, както самият проф. Паскалев се определи.

Колко струва Вашият морал?

Много негативи...

???

Тези негативи обаче сега са такива. След години нещата се преобръщат.

Какво ги преобръща?

Най-често това е естественото развитие на живота. Той има природни закони, които нито аз мога да променя, нито другите, които имат това желание. Аз не се боря срещу тях. Те са винаги в правилната насока, когато са естествени. Всичко е въпрос на търпение и нерви.

Имате ли съмишленици?

Всички около мен. Обучавам ги на такова мислене. Те са млади и прихващат.



Анелия Николова
Снимки: Здравен навигатор

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече