С тази препоръка се обърна към по-младите хематолози проф. д-р Добрин Константинов.

Професорът е Главен координатор на експертния съвет по детска хематология и онкология; председател на Българско научно дружество по детска хематология и онкология; Началник Клиника по детска клинична хематология и онкология, УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“

Проф. Константинов, бихте ли очертали по-интересните за Вас моменти и акценти от конгреса по хематология и Балканските дни, които се проведоха в РИУ Правец?

Много аспекти бяха интересни, като разбира се най-интересното бе нововъведението в програмата на този конгрес – има една инициатива, която се изпълнява по предварителен план, а именно – включването на цял учебен ден с гостуване на изключително компетентни и известни лектори, по линия на ЕХА (Европейската хематологична асоциация – бел. ред.) и учебната програма на Европейската асоциация по хематология. Това се прави за първи път, като се декларира готовност и занапред да се организират подобни инициативи и това много ни радва, защото при нас идват специалисти от най-високо ниво; обменяме информация и се запознаваме със свои колеги.

Разбира се, на по-малко важното е, че българските лекции и резултати, които се обявиха са също много разнопосочни и са от всякакви направления на хематологията, така че ние сме в течение на всичко, което се случва в България, а виждаме, че се случва най-доброто. Включват се нови лекарства, трупа се опит с тях.

Известно е, че хематологията, в частност – онкохематологията, е една от иновативните специалности. Какви са последните новости, които коментираха специалистите?

В първия ден на конгреса действително много се говореше за иновативните лекарства, които в момента влизат в областта. Аз, разбира се, бих коментирал малко повече това, което касае детската хематология и онкохематология.

Специално в областта на хемофилията се демонстрираха някои от най-новите лекарства, които за щастие много бързо се регистрират в България и съответно вече трупаме опит с тях. Така че, страната ни е изключително „в крак“ с това, което се прави в Европа. Това е едно от нещата – специално хемофилията, там където децата са основен обект, и при които трябва да започне качествено лечение възможно най-рано, да се поддържа добър резултат, за да можем ние да им осигурим един нормален живот и като възрастни да нямат вече тези усложнения, които в миналото ги инвалидизираха.

Нещо друго – много сме щастливи, че един от основните медикаменти – аспарагиназа – най-после, след дълги години разполагаме с една от най-новите й форми. Тя вече е в Позитивния лекарствен списък и това предполага, че много по-лесно ще имаме достъп до нея, а това е неотменна част от нашето лечение.

Така че дори само тези споменати няколко препарата и направления, показват, че ние „крачим“ успоредно с най-добрите.

Част от колегите Ви казват, че може да се говори за известен „прилив“ от млади кадри към специалността Ви. Така ли е според Вас?

Не мога да кажа, че непременно виждам някаква подобна ясна тенденция. Във всеки случай, не е загубен интересът към тази специалност.

Действително, радващо е, че вече имаме доста нови кадри, но мисля, че по-скоро можем да говорим за един постоянен интерес. Това е област, в която най-най-новото малко се забавя, заради регулаторните механизми и забавянето на внедряването на най-новите лекарства, но от друга страна – стабилните резултати, които са постигнати при децата, са една изключителна мотивация за всеки, който работи в тази област. Т.е. перспективите като цяло са много добри.

Какво е посланието или препоръката, които бихте отправили към колегите си и в частност към по-младите от тях?

Препоръката ми е класическа. Всеки се опитва на младите да внуши непрекъснат, неотслабващ интерес към най-новото; винаги упорито да работят върху собствената си квалификация. Но аз, вече вероятно и от годините, които съм натрупал и от опита, който малко или повече притежавам, искам да ги приканя да бъдат „трезви“. Действително е много бурен пътят на развитие на много от лекарствата, направленията, методите, но човек трябва да бъде реалист, защото не всичко може веднага и непременно да бъде използвано. Все още сме в много експериментален етап на немалко от направленията и трябва и малко търпение.

Снимки: Здравен навигатор

Мария Радмилова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече