Съобщи пред нас проф. д-р Галина Чакалова, председател на Българска Асоциация по Онкогинекология.

Проф. Чакалова, в качеството Ви на председател на Българска Асоциация по Онкогинекология, инициирахте провеждането на XXII-ра Национална конференция по онкогинекология (24-27 октомври 2019 г., Хисаря). Каква е равносметката Ви в края на форума?

Както винаги и тази година конференцията по онкогинекология беше много полезна за акушер- гинеколозите и тези, работещи в областта на онкогинекологията. На форума присъстваха 120 лекари от цялата страна от различни специалности. Научната програма включваше 50 доклади, като 15 от тях бяха пленарните лекции, изнесени от водещи онкогинеколози от страната, 26 авторски доклади и 9 доклади на фармацевтични фирми.

Кои теми и лекции бихте отличили като по-интересни и иновативни в рамките на събитието, които лично на Вас Ви направиха по-сериозно впечатление?

Медицината като цяло и онкогинекологията в частност за развиват с бързи темпове и точно на такива научни форуми като нашата конференция специалисти от различните области на онкологията запознават аудиторията с последните новости. Така в областта на образната диагностика бяха представени предимствата на ядрено-магнитния резонанс при болни с онкогинекологични заболявания, както и появилият се у нас хибриден ПЕТ скенер. Патолозите представиха последните промени в хистологичната класификация на рака на яйчника и на тялото на матката. Лъчетерапевтите представиха новият алгоритъм за лечелечение на онкогинекологични заболявания и възможностите на България за лечение с кибер нож на гинекологичен рак. Химиотерапевтите представиха най-новия препарат за лечение на рак на яйчника. Беше представена и най-новата имунотерапия за малигнен меланом. Онкогинеколозите запознаха аудиторията с нови хирургични техники и по-добри лечебни резултати.

Самата Вие изнесохте един от авторските доклади, който бе на тема „Кохортно мултицентрово проучване SUCCOR STUDY – предварителни резултати". Доколкото разбрахме тази лекция ще бъде изнесена на 2 ноември 2019 в Атина, където ще се състои XXI-вия конгрес на ESGOEвропейската асоциация по онкогинекология, и където от България ще бъде представена само Клиниката по гинекология на УСБАЛО-София. Бихте ли ни разказали малко повече за това проучване?

Проучването беше определено от организаторите на конгреса като най-добрата презентация за рак на маточната шийка. Това проучване включва 89 клиники, в това число и нашата клиника от 23 европейски страни и представя лечебните резултати при 582 болни с рак на маточната шийка в начален стадий, лекувани в две поредни години. Целта на проучването беше да се сравнят усложненията и преживяемостта на болните, оперирани по два начина – с отворена операция или миниинвазивна хирургия – МИХ, т.нар. безкръвен метод с лапароскоп или робот. Горда съм да споделя, че нашите болни, оперирани с отворен метод имат най-добрата преживяемост спрямо останалите болни от проучването, като 5-годишната преживяемост на нашите болни е 96%, при 89% за всички болни от проучването. Установи се, че при болните оперирани с МИХ са по-чести усложненията и рецидивите. Но при анализ защо са по-лоши резултатите, се установи, че повечето от онкогинеколозите със стаж над 10 години са предпочели отворената хирургия, докато по-малко опитните и най-вече обикновените акушер-гинеколози са предпочели МИХ. При отворените операции в по-голям процент е прилагана по-радикален вид хистеректомия, докато при МИХ поради технически причини е извършена по-малко радикална операция и е използван маточен манипулатор, който допълнително е влошил крайния резултат. Трябва да се спомене, че само 23% от болните, оперирани с МИХ са оперирани с робот. Така в бъдеще най-вероятно ще се докаже, че по-лошите резултати се дължат на операциите с лапароскоп. В заключение, преживяемостта на болните с рак на маточната шийка зависи кой и как е извършил операцията. Проучването продължава и в края на годината ще се публикуват официално данните за лечението на над 1000 болни от 110 центъра от 28 страни.

По време на срещата Ви в Хисаря, бяха обсъдени и различни клинични случаи. Има ли такива от тях, които Ви впечатлиха по-сериозно и защо?

Нашата клиника, както и други колеги представиха няколко случая на напълно погрешно лекувани болни, къде от на знание, къде от неопитност, къде от тотално безхаберие на лекари. За съжаление, точно тези лекари никога не са присъствали на наши конференции, те не са онкогинеколози, нямат понятие как се лекуват болни с рак, но непонятно за мен се ангажират да лекуват такива болни, като си мислят, че всичко знаят и всичко могат. Тези лекари нямат обратна връзка и дори не подозират какви бели са направили, и за съжаление най-вероятно ще продължат да ги правят. Няма механизъм да бъдат спрени, тъй като органите, които трябва да осъществяват контрол, реагират само при жалба от страна на пациентката. За съжаление, това е най-страшното в нашата специалност, беше позволено на всички да лекуват всичко, без осъществяване на контрол. Неслучайно 5-годишната преживяемост на болните с рак на маточната шийка в България (болните от всички лечебни заведения в България ) за всички стадии е 54,8%, което е с 10,6% по-ниска от средната за Европа (болните от всички лечебни заведения в Европа), където е 65,4%, докато болните лекувани в нашата болница имат 96% 5-годишна преживяемост при началния рак и 85% при по-напредналия, където е прилагана и лъчетерапия. Тези данни също бяха представени на нашата конференция.

Ако трябва да отправите послание към колегите Ви, участвали във форума, а и към колегите Ви като цяло – какво би било то?

По време на форума ние коментирахме с колегите, че за съжаление на такива конференции присъстват едни и същи лекари. Тези, които присъстват са наясно с онкогинекологията и нямам послание към тях, освен да им благодаря, че продължават самоотвержено да лекуват болните от рак. Тъжното е, че на такива конференции виждаме все по-рядко млади лекари. Нашата специалност е изключително тежка, много лошо заплатена и неатрактивна за младите лекари. След 10 години ще настъпи истинска катастрофа, когато ние, работещите около 20 онкогинеколози престанем да работим и няма да има кой да поеме щафетата. Преценете сами, в България има около 1400 акушер-гинеколози и само 20 реално работят по тази специалност.

Мария Радмилова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече