Коментира д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на Български алианс за прецизирана и персонализирана медицина (БАППМ).

(От ляво на дясно - Карина Ангелиева, зам.-министър на образованието и науката и д-р Жасмина Коева-Балабанова)

Д-р Жасмина Коева-Балабанова, проведохте II-та Балканска конференция (24-25 октомври 2019 г., София) - форум за споделяне на добри практики в персонализираната медицина. Кои бяха най-ажните теми и акценти, които обсъдихте по време на срещата?

Втората Балканска конференция по персонализирана медицина беше организирана от Българския Алианс за Прецизирана и Персонализирана Медицина-БАППМ, в сътрудничество с Европейския Алианс за Персонализирана Медицина-ЕАПМ и в партньорство с Медицински Университет-Плевен и Българското научно дружество по геномика и генетика на човека.

Една от основните ни цели винаги е било стимулирането на сътрудничество между страните-членки, в общността на заинтересованите от здравеопазването страни и разбира се, тези, които са в центъра на системата – европейските пациенти.

Тази ключова конференция „Заедно напред в ерата на персонализираната медицина“ показа още веднъж голямото значение на персонализираната медицина, която има потенциала да създаде пова парадигма в здравеопазването.

Преди две години, на Първата Балканска конференция по персонализирана медицина, ние с г-н Денис Хорган – изпълнителен директор на ЕАПМ, обявихме началото на създаване на Балканска мрежа за персонализирана медицина. Тогава в конференцията участваха България, Румъния и Северна Македония. Сега, на Втората Балканска конференция, за всички нас беше особено удовлетворение, че към нас се присъединиха и представители от Словения, Кипър, Република Хърватска, САЩ, Полша, Люксембург, Европейската комисия и Финландското председателство на Европейския съвет, а специален гост беше Европейският комисар по цифрова икономика и общество – г-жа Мария Габриел.

През двата дни на конференцията ние имахме привилегията да чуем много експерти, законодатели, пациенти, клиницисти, учени, представители на индустрията и други заинтересовани страни, всички заедно, решени да подобрят лечението на много пациенти с по-широко прилагане на персонализирана медицина.

Една от ключовите ни цели беше да намерим най-прекия път към интеграцията на персонализираната медицина в здравните системи на Европейския съюз, да ускорим въвеждането на иновативните лекарства и диагностични методи и да зададем необходимата правна и регулаторна рамка.

Познаваме добре, проблемите, които трябва да решим. Едно от тесните места за персонализираната медицина, очевидно е цената. Лекарствата за редки болести обикновено са ефективни само при малък брой пациенти. Затова, за възвръщането на инвестициите в наука и развитие, фармацевтичните компании определят по-висока цена, отколкото на останалите лекарства. Това, обаче, е непосилно за пациентите и натоварва финансово здравните системи.Този въпрос, би могъл да бъде решен на ниво Европейски съюз, във време, когато правилата за лекарствата-сираци бъдат преосмислени.

Освен в онкологията и хематологията, вече се нуждаем от изчерпателно геномно профилиране, нова класификация, биомаркери и лечение според персоналния биомаркерен профил и за някои неврологични заболявания, както и в психиатрията, а и при други групи заболявания.
Освен всичко това, не може да бъде отминато все по-широкото навлизане на изкуствения интелект в персонализираната медицина, но и тук ключът е в приложението му.

Пределно ясно е, че прецизната диагноза и достъпът на пациентите са жизнено важни за общественото здраве. За тях изключително много, особено по отношение на редките болести, допринасят Европейските референтни мрежи, които също бяха представени и дискутирани по време на форума.

Когато става дума за стойността на молекулярната патология, всеки я оценява по свой начин – за пациентите това означава по-безопасни и по-ефективни терапии, както и повишено доверие и сигурност в решенията за лечението им. За лекарите – по-точна диагноза, основана на доказателства, избор за най-подходящото ефективно лечение за всеки отделен пациент и висок процент на предвидимост на медицинския резултат, а финансиращите структури виждат в нея по-разходоефективно здравеопазване и оптимално разпределение на ресурсите.

Стремихме се да сложим акцент и върху превенцията, включваща срининг и ранна прецизирана диагностика във всяка Балканска страна, защото основен проблем за всички нас е не толкова възможността да прилагаме лекарствените средства за прицелна терапия, с тях вече разполагаме в нашите страни, колкото късния етап на който се поставя диагнозата. Скринингът и ранната прецизирана диагностика позволяват започване на адекватно лечение в много ранен стадий на заболяването и дават изключителен шанс за спасяване на живота и дори излекуване на милиони пациенти.
Всички знаем, че в последните години науката направи гигантски скок, особено в технологиите, включително изумителните и вдъхновяващи постижения на геномиката, но имаме нужда от по-добра колаборация и повече инвестиции в наука и иновации.

През двата дни на конференцията, ние работихме, за уточняване на стандарти за геномно секвениране и анализ, както и за споделяне на геномни и свързани с тях клинични данни.

По отношение на клиничното приложение, ние се стремим да координираме действия, с които да осигурим споделяне на новопоявяващите се добри практики.

Що касае обучението, обсъждахме структурата на програмите за обучение по геномика, молекулярна патология, информатика и персонализирана медицина за медицински специалисти, както и да разширим познанията на пациентите.

Ваш специален гост бе еврокомисарят по въпросите на цифровата икономика и общество Мария Габриел. Обеща ли Ви тя съдействие и на какво наблегна в обръщението си към аудиторията?

За нас беше голяма чест, а и признание за значимостта на форума, че Европейският комисар Мария Габриел прие с готовност поканата ни и беше специален гост на конференцията. Тя произнесе реч по време на официалното откриване, в която оцени високо темата за трансграничното сътрудничество като много важна не само за Балканските страни, но и за цяла Европа. Тя подчерта важността на персонализираната медицина и необходимостта от повече иновации за прилагане на нейните принципи.

Комисар Габриел подчерта, че вече има натрупани големи бази данни, но е много важно те да бъдат съвместими, сравними и да отговарят на най-високи стандарти. От ключово значение е анализът на тези данни и практическото им използване както за научни изследвания и проекти, така и в ежедневната практика. Подобряването на здравеопазването зависи не само от генериране на големи качествени данни и осигуряване на сигурен достъп до тях, но и от постигане на напредък в тълкуването на данните.

М. Габриел подчерта, че информацията е полезна, когато знанията се прилагат в полза на пациента. Трансформацията на медицината, осъществявана в момента, ще допринесе за усъвършенстване на превенцията, ранната диагностика и лечението на пациентите с иновативни подходи. В това направление, тя очерта три приоритета – подобряване достъпа на гражданите до здравните данни, по-добра и целенасочена превенция, лечение, здравни грижи и навлизане на цифровите технологии в здравната система. Според г-жа Габриел нито една държава-членка няма достатъчната инфраструктура и ясна политика за съхранение и достъп до големи бази данни. Суперкомпютрите са двигател на персонализираната медицина, но достъпът до данни е ограничен. Тя сподели още, че се надява и седемте държави-наблюдатели от ЕС да се присъединят към Декларацията „Достъп до най-малко един милион геноми в ЕС до 2022“, за да могат да се обединят съществуващите и бъдещите национални инициативи на страните-членки в областта на геномната и персонализирана медицина и постигнем всички заедно максимален ефект от направените инвестиции в това направление. Интегрирането на ПМ в здравната система изисква интердисциплинарно трансгранично сътрудничество и съвместни усилия. Дигиталната ера открива много нови възможности. Комисар Габриел съобщи, че през ноември 2019 г. за тази област ще бъдат отворени инвестиции в размер на 35 милиона евро, като отбеляза синергията между „Хоризонт Европа“ и другите програми на европейско финансиране.

В кои области на медицината вече можем спокойно да говорим за напредък в областта на персонализираната медицина? И защо?

Към настоящия етап, персонализираната медицина най-ярко демонстрира своите предимства и резултати в областите онкология и хематология, където благодарение на прецизираната диагностика и прицелната терапия някои заболявания, които доскоро звучаха като смъртна присъда за пациента, вече се лекуват, а други, на практика се превърнаха в хронични. Има забележителен пробив и в диагностиката и лечението на агностичните малигнени тумори. Вече беше одобрено лечение на база наличие на биомаркери, а не на туморна локализация. Това все повече издига ролята на персонализираната медицина в здравеопазването на днешния и утрешния ден и ни мотивира да работим още по-усилено, за да я превърнем в норма за здравните системи в ЕС.

Борбата с рака беше издигната в приоритет от новия председател на ЕК Урсула фон ден Лайен с плана „Beating Cancer“. Този план беше обявен и за проект-флагман за ЕК и от бъдещия Европейски комисар по здравеопазване Стела Кириакидес. Тя обясни, че 40% от хората ще се сблъскат с рака лице в лице през живота си, и че повечето семейства вече са били засегнати от тази болест.Тя заяви, че планът ще обхваща превенция, диагноза, лечение, научни изследвания, преживяемост и палиативни грижи, включващи и сектори извън здравеопазването, като образование и околна среда.

За съжаление, България е може би единствената страна-член на ЕС, която няма национален план за борба с рака. Искрено се надявам, че този амбициозен европейски план най-после ще убеди и мотивира и българското Министерство на здравеопазването, че такъв дългосрочен план е необходим, за да не бъде страната ни на едно от последните места по преживяемост от злокачествени заболявания в Европа.

По отношение на диагностиката, г-жа Кириакидес отбеляза, че страните-членки са въвели скринингови програми, но те трябва да бъдат акредитирани и да следват европейските препоръки. Достъпът до лекарства също е ключов елемент от плана.

Основни в съвременната борба с рака са продуктите, методите и принципите на персонализараната медицина.

Тя навлиза все повече и в скрининговите програми и усъвършенства както методиките за скрининг и анализа на резултатите, така и дефинирането на рисковите групи и мониторинга.

Продуктите и методите на персонализираната медицина имат изключително важно приложение при диагностиката и лечението на редките болести, които в днешно време засягат над 30 милиона европейски граждани. В тази област персонализираната медицина, обединяването на данните и експертизата дават все по-голям шанс за подобряване на лечението и качеството на живот на пациентите.

Персонализираната медицина навлиза с бързи крачки и в областите неврология и психиатрия, ендокринология и диабетология, кардиология и ревматология, инфекциозни болести и много други.

Какво бихте искали да се промени и подобри в сферата на персонализираната медицина?

За да може персонализираната медицина да разгърне пълния си потенциал и демонстрира в максимална степен своите предимства, са необходими координирани усилия на много заинтересовани страни – индустрия, научна и академична общност, съсловни и професионални организации, финансиращи и регулаторни структури и разбира се, пациенти. Особено важна е политическата воля и подкрепата на правителствата и административните структури. Свидетелство за това са успешните национални инициативи за персонализирана и геномна медицина в редица европейски страни, като Люксембург, Естония, Финландия, Швеция, Гърция, Словения и др.

Бих искала и в нашата страна да успеем да надскочим тесните интереси на различните заинтересовани страни, да започнем да мислим поне с няколко години напред и да обединим усилията си за интегриране на персонализираната медицина в нашата система на здравеопазване. Въпреки, че медицинската наука е едно, а ситемата на здравеопазване – нещо съвсем друго, съм оптимист и смятам, че и това е възможно. Една такава стъпка, по думите на заместник-министъра на образованието и науката – г-жа Карина Ангелиева е и Балканската конференция по персонализирана медицина, която събра на един форум Европейски комисар, изпълнителнителна и законодателна власт с учени и експерти на най-високо ниво. Определено ще продължим напред в тази посока.

По време на форума беше споменато, че колаборацията между отделните европейски държави е от съществено значение за персонализираната медицина. Вашият коментар?

Както казах, при откриването, определено е време да вървим „Заедно напред в ерата на персонализираната медицина“, защото нито една страна-член не би могла да се справи сама и изолирано, когато става дума за модерно здравеопазване, независимо от строго пазената национална компетентност в тази област.

Трансграничното сътрудничество е жизнено важно сега и иновативните усилия на регионите като нашия, Балканския, трябва да бъдат възнаградени и още по-важно – споделени. С повече и по-добро споделяне на данни, например, безспорно брилянтните европейски учени, ще могат да разполагат с милиони генетични маркери и да ускорят научните изследвания за по-задълбочено познаване на заболяванията и на отделните пациенти, които страдат от тях.

Важен проблем, който засегнахме многократно през тези два дни е, че сътрудничеството между страните-членки е недостатъчно и в този аспект, Европейската комисия трудно може да направи нещо повече, пред вид националната компетентност на страните-членки в областта на здравеопазването.

В ерата на персонализираната медицина, пред нас стоят въпроси като разликите в методологиите и процедурите в отделните страни-членки, отбелязвайки ограниченията, наложени от сегашните системи, смятаме, че е необходима повече съвместна работа за преодоляване на нестабилността в сегашния модел на коопериране.

Във всичко това, кооперирането между страните-членки е ключово и аз твърдо вярвам, България и страните от Балканския регион могат да дадат добър пример, както показахме на тази конференция на високо ниво. Мисля, че с нашите усилия през тази седмица, показахме, че Балканският регион може да покаже пътя за Европейско сътрудничество в здравеопазването.

Всички ние работихме здраво и аз не се съмнявам, че когато се върнем към работата си, в отделението си, в страната си, ние ще продължим да правим това.

Какви са следващите Ви планове в по-близко бъдеще?

Имаме амбициозен план за работа, засега до 2022 г. В него ще следваме с еднакво внимание както Европейския дневен ред в областите наука и здравеопазване, така и горещите теми и възможности за интегриране на геномната и персонализирана медицина в българското здравеопазване – за по-пряка връзка между науката и практиката. Уверена съм, че ще изненадаме приятно всички приятели и съмишленици на персонализираната медицина.

Снимка: Здравен навигатор

Мария Радмилова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече