Прогнозира доц. Борислав Борисов на форум на Амджен.

Доц. Борисов, с подкрепата на биотехнологична компания Амджен изнесохте лекция на тема „Биотехнологии и авангардни терапии“. Бихте ли ни казали на какво акцентирахте и кои са най-важните послания, които се надявате да останат в съзнанието на аудиторията на MedicRON?

Авангардните терапии, които включват клетъчна и генна терапия, както и тъканно инженерство, както и комбинация между тези технологии, са съвсем друг тип лечение, при което се лекува вече не с молекули, а с клетки. Като цяло целта е премахване на болестта, а не просто нейното овладяване или симптоматично излекуване. Говорим за съвсем нов тип подход в медицината, съвсем нов тип лечение; терапии, в които не е водеща химията и фармацията, а един цялостен процес, цялостна технология – много често те включват пациента в част от производствения процес, като заради него се прави индивидуална партида. Това са хибридни технологии с автоложна трансплантация в повечето случаи, така че този тип еволюция на медицината доведе до лечимост на заболявания, които досега бяха практически абсолютно нелечими. Но остава въпросът за промяна на инфраструктурата в мрежата. Остава и въпросът за някои етични аспекти, а най-големият проблем е финансирането. Става дума за много скъпи терапии, които струват стотици хиляди, затова лично за мен е важно всяка страна да прави т. нар. скениране на хоризонта. Давам пример – в момента има 35 клинични изпитвания в Европа, в последна фаза, предрегистрационна, което означава, че до година-две, поне половината от тях вече ще са разрешени за употреба. За да станат достъпни, платците трябва да са наясно какво „цунами“ предстои и да са заделили някакви средства, включително в отделен фонд. Защо в отделен фонд?! Защото принципът за оценка на новите технологии, който има около 20-годишни алгоритми, е абсолютно неприложим в тези терапии. Това е мое персонално мнение на базата на повече от 20 години личен опит. И какво ще стане, ако се чака последният момент, ако се чака технологията да стигне до пациентите, те да „излезнат на улицата“ и да потърсят достъп, няма да се получи. Някои правителства в западните страни реагираха леко истерично и взеха буквално вертикални решения, заобикаляйки съществуващите методи, само и само, за да дадат достъп до едно, две, три или повече семейства. Това е решение „на парче“, но това не са технологии „на парче“. Те стават все повече и повече, задават се и нови, и може би в близките години от редките заболявания, генетичните, наследствените, ще се върви към такива терапии и в по-масовите заболявания; има такива технологии в онкологията, например; има такива технологии, които се задават и в други терапевтични области.

Например?

Има подобни технологии в офталмологията. Там, където толкова години имаше много малко нови лекарства, изведнъж имаме няколко такива технологии, като една от тях е вече разрешена за употреба в Европа, други са в крайни фази на клинични проучвания, така че предстоят много еволюционни развития на медицината. И най-интересното е центрирането на пациента; нещо, за което здравните системи още не са готови. Защото пациентът става част от процеса. Някои от тези технологии се произвеждат индивидуално за конкретния пациент, той отива на място, от него се взима тъкан, клетки, той става част от процеса. Тук вече не става дума за персонализирана терапия, а за някакъв нов етап – индивидуализирана терапия – пациентът е болестта и болестта се излекува върху този пациент конкретно, най-често дори с индивидуална партида. И това води до тази висока стойност на тези технологии. Преди 10-20 години, когато се появяваха първите биотехнологични медикаменти, всички казваха – много са скъпи и надали ще навлезнат. Виждате обаче, че те се прилагат, защото където „работят“, „работят“ и няма с какво да се заменят.

Добре, а чисто финансово как виждате Вие решението за тези нови технологии на едно по-глобално ниво – създаване на специални фондове, включване на застрахователни дружества и пр.?

Лично аз поне от две години се опитвам, с мои партньори от Западна Европа и с академичен колектив от Франция, да лансираме една идея ЕС да създаде централизирано звено за поръчки на такива технологии. Ние сме най-големият континент с платежособна популация. Европа все още, а дано и винаги да бъде така, е и богата, и социална, като безспорно сме един от най-големите пазари. Да, в момента има съпротива от някои страни, включително по-големите от тях, защото те не искат да си изоставят суверинитета. Но ако Европа излезе и преговаря, тя ще получи значително по-добри отстъпки, отколкото ако всяка държава решава въпроса сама за себе си, независимо колко е богата и колко е атрактивна за производителите. На този етап обаче идеята ни се приема за екзотична. Но това сме го виждали и преди, затова смятам, че в даден момент обществото ще узрее за една подобна идея, защото това е част от мечтата за Европа; нека да се обединим за подобни неща, а не само в проблемите и кризите, а да застанем и да кажем – в Европа, не в България, не в друга страна, има да речем толкова деца с определено заболяване, те са наши европейски деца. Защото иначе какво ще стане?! Едно семейство от България ще емигрира в друга страна, за да получи достъп до такава технология. Или един ден, други страни ще търсят някакъв начин да стигнат до страната ни и до български фонд. По-добре да застанем и да кажем – ние в нашите страни-членки имаме толкова деца или толкова заболели от дадена болест, ето го производителят, ето я технологията… Ако той в момента я предлага за няколкостотин хиляди, нека да преговаряме, като ние ще му гарантираме достъпа и ще има тази вече митична солидарност и има шанс нещата да проработят. Знам, че звучи малко екзотично, но аз наистина не виждам други резерви. Никоя страна не може да се справи самостоятелно, а технологиите и пациентите са тук. И нито едните, нито другите ще се спрат когато има шанс не просто за терапия, а за излекуване и премахване на болестта. Медицината никога не е била толкова развита.

Имаше известни дебати и дори бих казала лек спор сред аудиторията по отношение на генното инженерство, което представихте. Защо според Вас?

Генното инженерство не е панацея. Навлизат все по-нови технологии. Има дебат кога трансферът на генетичен материал трябва да се направи с един носител; дали едната технология е по-добра от другата и пр. Това са нормални дебати в медицината. Ние сме ги имали винаги, когато се появява нова технология. Нека има дебати, нека има алтернативи, нека установим по правилата най-подходящата и най-безопасната за пациентите технология. Ако нямаше дебати бих бил притеснен. Това, което виждаме е интерес, особено в една такава високонаучна аудитория каквато MedicRON традиционно поддържа вече няколко години – от една страна, а от друга – това е мултипрофилна аудитория, а в момента тези технологии навлизат в най-различни области на медицината. Както и дебатът с 3D биопринтирането – те вървят ръка за ръка, така че аз съм по-скоро обнадежден от това, че има дебати, и съм обнадежден, че това е дебат по компетентност, а не от типа – това не може да стане.

Част от делегатите на конференцията апелираха в качеството Ви на председател на Асоциацията за клинични изпитвания, да наложите малко повече България на картата на Европа, най-общо казано и да имаме достъп до повече клинични проучвания.

Това е основна цел на нашия мандат, защото тази дейност стана изключително конкурентна. Цели държави превърнаха тази дейност в една систематична, проактивна промоция за това, че те са атрактивни. У нас, преди години имахме един период, който за щастие почти изчезна – на негативно отношение и възприемане на проучванията като експерименти. И точно тези, които най-често имаха негативно отношение, ако в даден момент са заболявали и им се е налагало лечение, започваха да търсят подобни алтернативи.

Ние искаме сега, в новия мандат на Асоциацията да подготвим повече кадри за трансформиране на екосистемата в клиничните изпитвания. Става въпрос за дейност в България, в която са заети няколко хиляди души. Това не са онези години когато определени ентусиасти започнахме. Сега това вече е една мини индустрия, бих казал. Тя има нужда от кадри и затова организираме обучения, както академично, така и онлайн. Аз съм изключително обнадежден, че в България няколкостотин души, буквално за месеци, преминаха успешно международно акредитирани курсове онлайн, през нашата платформа и получиха международен сертификат. Разбира се, трудности ще има, но те не ни плашат, стига да имаме разбирането на всички, че вървим в правилната посока.

Нещо друго, което също е много важно е да работим с пациентските общности, защото те са един коректив. Ние сме и лекари, и учени, и ако образно казано се размечтаем, те трябва да ни стопират по своеобразен начин, казвайки ни – проблемът в момента е това, а не нещо друго.

А смятате ли да лобирате, в добрия смисъл на този акт, пред държавата?

Лобирането е друг тип акт и процес. Нека да избягаме от клишето. Така нареченият диалог с институциите много често не е достатъчен. Ние трябва да застанем пред колегите от институциите и да им дадем реалната картина, това скениране на хоризонта, за което говорим. И те да взимат информиран избор, а не да бъдат изолирани и да бъдат изненадани неприятно, когато една такава технология се появи и отпред дойдат пациентите, казвайки – искаме я, плащайте. Ние сме в ежедневието на тази дейност и ние сме хората, които трябва да застанем пред институциите и да кажем – вижте колеги, това и това предстои, не можете да го избегнете, дайте да потърсим решение. И тъй като имам честта да познавам повечето колеги от системата, мисля че, ако дебатът се постави по този начин, стига и те да участват и присъстват, резултатите ще се постигнат. Иначе така да се обвиняват взаимно двете страни, което сме виждали, не работи. Нормално е ние, които виждаме накъде отива бъдещето на медицината, защото ние сме наистина 2 до 5 години напред, да мислим по въпроса. В клиничните изпитвания, особено последната фаза, това са новите молекули и технологии след 2 до 5 години.

Какво послание или препоръка бихте отправили не само към аудиторията на MedicRON, а по принцип към медицинската общност и пациентските организации – в контекста на генните терапии, клиничните изпитвания и пр.?

Да търсим взаимно решение. Най-лесното обяснение е – не стигат парите. България не е тази страна, която беше преди 20 години; икономически се развиваме по-добре, част сме от ЕС и подобно обяснение вече не е достатъчно. Аз винаги си спомням 2008 г., когато беше кризата как държавите „скочиха“ и практически национализираха големите банки, за да спрат погрома. Дано да не стигнем до такъв сценарий в здравеопазването и медицината, защото обществото осъзна, че проблемите в системата не са ресорни. Те са общонационални. И ако в даден момент някой се разболее и вече има лечение за определеното заболяване в Европа, а това означава, че практически то е разрешено за употреба и в България, оттук насетне остава въпросът защо гражданин на друга членка на ЕС има достъп до това лечение, а българинът няма. Това противоречи именно на този лелеян принцип на солидарността, на базата на който е създаден този Европейски съюз още от времето на неговите основоположници, макар че той започна да става все по-асиметричен. Именно затова е важно това скениране на хоризонта.

.

Снимки: Здравен навигатор

Мария Радмилова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече