Това споделя известният специалист доц. д-р Теофил Седлоев, Клиника по хирургия в УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, МУ-София.

Близо от половин година научните среди, медиците, политиците и обществото се вълнуват основно от проблема COVID-19. Така, като че ли забравихме за другите постижения в медицината. Това мотивира екипа на Здравен навигатор да започне поредица от интервюта с хирурзи - вече утвърдили се специалисти в областта, както и представители на младото поколение.

Всяка седмица ще имате възможност да четете интервю с хирург, който ще споделя най-интересното от своя личен опит.

Първият ни гост бе известният хирург проф. д-р Никола Владов от ВМА. Представихме Ви също гледната точка на младите хирурзи д-р Радослав Тодоров и д-р Димитър Пейчинов. Днес Ви представяме опитния специалист доц. д-р Теофил Седлоев.

Роден на 18.02.1961 г., завършва медицина във ВМИ, МА-София през 1987 г.

Професионално развитие:

1988 г. - лекар – ординатор в Отделение по анестезиология, реанимация и интензивно лечение (ОАРИЛ), Първостепенна окръжна болница Благоевград.

1988 г. - асистент и старши асистент (1991г.) в Катедрата по Патофизиология, ВМИ, МА – София.

1994 г. - асистент, 1998 г. – старши асистент и 2002 г. – главен асистент в Катедрата по хирургия, УМБАЛ „Александровска“, МУ – София.

2015 г. е избран за доцент в Клиника по хирургия, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, Медицински Университет – София.

1991 г. - специалност по патофизиолoгия

1997 г. - специалност по хирургия

2008 г. - магистър „Стопанско управление. Здравен мениджмънт“, ВУ „Св. Св. Кирил и Методий“ – Търново.

2014 г. - образователната и научна степен „доктор“, специалност „Обща хирургия“, МУ – София, след защитен дисертационен труд на тема: „Оценка на прогностичните индекси при комплексното лечение на дукталния ин ситу карцином на млечната жлеза“. Създава оригинален прогностичен модел „Медицински Университет София (МУС) за оценка на риска при ДКИС на гърдата“.

Специализации в чужбина:

Интраоперативна лъчетерапия при рак на млечната жлеза“.

International Training Course on Targeted Intraoperative Radiotherapy (TARGIT), London, Great Britain, 2015

ZEISS INTRABEAM System User International Training Course & Meeting, University Mannheim, Germany, 2015, 2016

„Реконструктивна хирургия при рак на гърдата – II ниво; Терапевтична мамопластика – Мастерклас – III ниво“.

Tuskish Society of Breast Surgery, Royal College of Surgeons (RCS) London,

British Association of Plastic, Reconstructive & Aesthetic Surgeons (BAPRAS), European Academy of Senology (EAoS), 2015

„Тиреоиден и колоректален рак“. „Рак на гърдата и меланома малигнум“

European School of Oncology, 2004 и 2006 г.

„Обща и чернодробна хирургия; проблеми на преподаването на студенти по медицина“.

Prof. Didier Houssin, Hopitaux de Paris, Cochin – Saint Vincent – de Paul _ La Roche – Guyon,, Paris, France, 2000

„Обща хирургия. Сентинелни лимфни възли при рак на млечната жлеза”.

Prof. Moshe Hashmonai, MD, FACS, Rambam Medical Centre, Haifa, Israel, 1999

Консервативна хирургия при рак на млечната жлеза”.

Prof. Bruno Salvadori, Prof. Umberto Veronesi, Prof. Maurizio Nava, Istituto Nazionale lo studio e la cura dei Tumori, Milano, Italia, 1997

„Рак на гърдата и реконструктивна хирургия“

Prof. Umberto Veronesi, Prof. J-Y Petit, Prof. D. W. Kinne, European School of Oncology, European Institute of Oncology, Milan, Italy, 1995

Обща хирургия и миниинвазивна лапароскопска хирургия”.

Prof. Pierre Schuster, Prof. Elbaz, Clinique Saint Nabor , Saint Avold, France, 1993

Eкспериментална хирургия – „Перитонит; постоперативни сраствания в коремната хирургия“

Prof, Collins, Prof. Lindsay, McMaster University,Hamilton, Canada, 1991

Членство в научни организации: УС на Българското хирургическо дружество, European Society of Mastology (EUSOMA), International Society of Surgery (ISS), Senologic International Society, Turkish Bulgarian Endocrine and Breast Surgery Club (TBEBSC), Senologic Academy for Turkish Surgeons (SENATurk), Editorial Board of Breast Case – official Journal of SENATurk, Национален експертен борд „Пoведение при карцином на гърда” – 2013 и 2018 г., научен консултант на списание MD и др.

Научна дейност: Автор и съавтор на четири учебника и монографии и повече от 120 научни публикации в български и международни списания.

Преподавателска дейност: Преподавател в МУ – София на студенти по медицина и стоматология; от 1999г - ръководител на ежегоден курс „Рак на млечната жлеза” за следдипломна квалификация на лекари; лектор на “Основен курс” – за специалност по хирургия.

Професионални приоритети: Диагностиката и хирургичното лечение на заболяванията на млечната жлеза, органосъхраняващите операции при ранен рак на гърдата с интраоперативна радиотерапия, неоадювантна химио- и хормонотерапия, с последващо оперативно лечение при напредналите форми на заболяването.

  • През 2015 г. доц. Т. Седлоев, с ръководения от него екип за първи път в България успешно извършва органосъхраняваща операция с едновременно интраоперативно лъчелечение при пациентка с ранен карцином на гърдата. Постигнатите отлични терапевтични резултати при българските пациенти са представени и високо оценени на авторитетни международни научни форуми в Германия, Англия, Сингапур и Австралия. С въвеждането на метода в рутинната практика на Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ“, МУ-София, България е сред водещите страни в Европа и света при съвременното лечение на болните с рак на гърдата.
  • Заедно с доц. Димитър Трифонов и доц. В. Хаджидеков участва във въвеждането на методите: „Интраартериална локорегионална неоадювантна химиотерапия“ за лечение на болни с локално авансирал карцином на гърдата или рецидив и „Супраселективна неоадювантна електрохимиотерапия при рак на млечната жлеза“.
  • Въвежда метода: „Маркиране и биопсия на сентинелни лимфни възли при хирургичното лечение на ранен рак на млечната жлеза в Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, МУ - София
  • Създава собствен оригинален прогностичен модел «Медицински Университет София» (МУС) за оценка на риска при ДКИС на гърдата, комбиниращ индивидуалните за пациента прогностични фактори, който да се приложи в практиката за избор на най-подходяща комбинация от лечебни методи.
  • Върху собствен контингент от български пациентки с рак на млечната жлеза валидира двата най - популярни прогностични модела - Van Nuys Prognostic Index и Номограма на Memorial Sloan-Kettering Cancer Center за оценка на риска от ипсилатерален рецидив след органо-съхраняваща операция (ОСО) на гърдата.

Доц. Седлоев, можете ли да ни кажете колко операции имате зад гърба си?

Какъв е точният брой операции - не знам. Със сигурност са няколко хиляди. Първите ми асистенции са още от студентските години във Втора хирургия на Александровска болница (по това време Медицинска академия). Поради свързаността на нашата фамилия с Втора хирургия аз бях направил не само своя професионален избор - да работя хирургия, но даже и къде – единствено и само във Втора хирургия, която под ръководството на проф. Янко Добрев беше наистина най-добрата хирургия в България. И така започнах като доброволец, а от трети курс и в студентския кръжок по хирургия. От работата ми в чужбина, запомнящ се период е времето, когато специализирах при проф. Бруно Салвадори и проф. Умберто Веронези в Милано, Италия. Всеки ден се правеха от 5 до 7 операции. За вече 32 години работа съм благодарен на съдбата, че съм бил здрав през цялото това време и продължавам да бъда почти всеки ден в операционната.

Спомняте ли си все още кога беше първата Ви самостоятелна интервенция и какво бе усещането?

Е-е-е, разбира се, че никога няма да я забравя. Доверието на проф. Марко Даскалов да ми даде да направя апендектомия, когато бях студент в пети курс си го заслужих по доста особен начин. Проф М. Даскалов беше ръководител на Кръжока по хирургия. И тъй като все още нямаше Youtube, за т. нар. „онагледяване“ на обучението на студентите по медицина, с помощта на тогавашния технически отдел на МА успях да направя видеофилм на операция за остър апендицит. При монтажа и озвучаването бях диктор и се наложи многократно да повтарям обясненията на всеки един етап от операцията. Един ден, доволен, че отново съм измит да асистирам на проф. Даскалов, непосредствено преди операцията той ме изненада с думите: „Днес аз ще ти асистирам. Бъди спокоен и просто прави това, което така хубаво обясняваш във филма, който направихме“. Наистина незабравим момент. А видеокасетата с този филм още си я пазя.

Вие сте известен специалист в областта на диагностиката и хирургичното лечение на заболяванията на рака на млечната жлеза. Как избрахте този професионален път? Има ли интервенция, която по една или друга причина няма да забравите?

Както споменах в началото на разговора ни не съм имал нито миг колебание при избора ми за хирургията. А как избрах рака на гърдата?! Не знам, но със сигурност много по-колебливо и бавно. В Катедрата по хирургия (Втора хирургия) преобладаващата патология е в областта на коремната хирургия (жлъчно-чернодробна, стомашна, дебелочревна и т.н.), но изключително на високо ниво се работеше хирургия на гърдата (доц. Димитър Трифонов) и на щитовидната жлеза (проф. Михаил Гаврилов, д-р Радослав Петков, д-р Георги Тодоров). В началото за мен водеща беше коремната хирургия, особено след специализацията ми във Франция през 1993 г., благодарение на проф. Станислав Баев, когато участвах в лапароскопси операции (абсолютно нов хирургичен подход за времето си). Някак си постепенно и неусетно за самия мен диагностиката и лечението на рака на гърдата разпалваше професионалния ми интерес заради социалната значимост на това онкологично заболяване, реалните успехи в лечението, когато имаш знания и го извършваш правилно. Имах привилегията да съм редом с доц. Д. Трифонов и проф. В. Хаджидеков при въвеждане на интраартериалната неоадювантна химиотерапия с последващо оперативно лечение на локално авансиралите тумори на гърдата. Постигнатите резултати ме мотивираха все повече и повече. Успях да специализирам в Националния и Европейския институт по онкология в Италия при вече споменатите двама професори, които дадоха на целия свят научно обоснованата методика и оперативна техника за извършване на органосъхраняващи операции при жените с рак на млечната жлеза. Постигнах първите си много добри резултати за 5- и 10-годишна преживяемост и имах все повече и повече пациенти с рак на гърдата. Въведох най-съвременните методи на лечение след нови специализации в Израел, Италия, Франция, Турция, Германия и Англия. Получих и международно признание, особено със създадения оригинален прогностичен модел „Медицински Университет София (МУС) за оценка на риска и избор на най-подходяща комбинация от лечебни методи при ДКИС на гърдата“, приет на 22-та годишна конференция на NCCN през 2017 г. в САЩ. Имам честта и отговорността да съм ръководител на създадения преди 7 години международно признат и сeртифициран от Breast Centres Network център за диагностика и лечение на болни с РМЖ (Breast Unit).

А дали има оперативна интервенция, която не се забравя?!

Естествено, че „Да“ и то много. Някои от тях са заради сложността, други заради проявената от екипа изобретателност и в момента взети правилни решения при неочаквани находки, трети поради допълнително емоционално натоварване, например когато оперираш най-близък човек.

През 2015 г. за пръв път в България извършихте успешно органосъхраняваща операция с едновременно лъчелечение при пациентка с ранен карцином на гърдата. Каква е равносметката Ви пет години по-късно?

Възможността да се съчетае оперативното лечение с лъчетерапията се счита за едно от най-големите постижения при лечението на РМЖ от началото на века. Едно от главните предимства на използваната от нас система INTRABEAM® (Carl Zeiss Surgical Gmbh, Oberkochen, Germany) е, че успява изключително прецизно да насочи и достави необходимата лъчетерапевтична доза само на мястото на отстранения тумор. По този начин се запазват околните здрави тъкани от всички вредни последствия, които се проявяват при стандартното облъчване. Времетраенето на лъчетерапията е средно от 17 до 40 минути, в зависимост от големината на тумора, срещу 25 дни при традиционното следоперативно лъчелечение, което е друго съществено предимство. Използването на тази техника е и икономически по-изгодно. За 2-3 дни болничен престой се извършва едновременно и оперативното лечение и лъчетерапията. Пациентът отсъства от работа само за няколко дни и не се налага повторно да бъде в болница за около месец и половина. През последните 15 години по този начин във водещите световни клиники са лекувани десетки хиляди болни.

Изпитвам огромно професионално удовлетворение и гордост, че благодарение на усилията на екипа ни България е първата страна в Югоизточна Европа, в която беше въведен този нов подход. Резултатите ни са повече от добри. При оперираните 106 жени имаме рецидив и прогресия на заболяването само при една пациентка, която отказа необходимата допълнителна терапия. За съжаление, проблемът с финансирането остава изключително сериозен. Вече 5 години нито Здравната каса, нито Министерството на здравеопазването заплащат за тази операция. В Западна Европа и останалия свят тя струва десетки хиляди евро. У нас това съвременно лечение по принуда го извършваме по хирургична клинична пътека за лечение на рак на гърдата, чиято стойност до миналата година беше 1100 лв. Използваме най-качествените хирургични материали от доказани световни производители, чиято цена е еднаква и за нас, и за европейските болници. Еднакви са и разходите за поддръжка на апаратурата ни. Доказахме, че това лечение е не само иновативно, а и икономически ефективно, но можем ли да го правим, без никой да не го плаща?! Как срещу тези хиляди евро, което струва в европейските болници или в съседна Турция ние да правим същото в българските болници само срещу 1600 лева според последния Национален рамков договор с НЗОК? Но това положение няма да ни откаже. Напротив, въпреки „недостатъците“ на нашата здравноосигурителна система вече 20 години продължавам да съм мотивиран (може би малко Донкихотовски) още повече да продължаваме да лекуваме нашите български пациенти по най-добрия и съвременен начин. Убеден съм, че те го заслужават и съм безкрайно удовлетворен, че успявам да го правя.

А има ли пациент, който ще остане трайно в съзнанието Ви и евентуално защо?

Не знам как се получи, но помня имена, дати и какво се е случило по време на операцията и след лечението на стотици пациенти. Една от причините сигурно е дългогодишното проследяване, което правя на всички оперирани от мене онкологично болни. Считам това за една хубава „професионална деформация“.

Имате ли послание или препоръка към по-младите Ви колеги и какво е то?

Настоящето състояние на една страна и нейния народ се определя най-вече от работещите хора в активна възраст според ценностната система и уменията, които са придобили когато са били млади. Бъдещето на този народ зависи от сегашните млади. Всяка професия е по своему трудна и ценна за обществото. Медицината, а в частност хирургията не правят изключение, но всеки млад човек, който се посвещава на това поприще трябва да е наясно колко повече труд, лишения, всеотдайност, търпение и постоянство се изисква, за да утвърдиш името си като истински специалист. Вече толкова много години не ме напуска удоволствието да преподавам на студенти по медицина и специализанти. Винаги съм им повтарял моето разбиране за успешен професионален път: „След завършване на следването трябва да си избереш специалност в медицината, която да си сигурен, че ще ти носи най-голямо удовлетворение. Когато вече имаш достатъчна обща подготовка в избраната специалност избери с какво конкретно ще се занимаваш, защото съвременната медицина е необятна. Тогава отиди да се учиш при най-добрите в света, а после се върни в България, за да дадеш най-доброто на българските пациенти и да станеш най-добрият за тях“.

Мария Радмилова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече