Доц. Венцислав Наков е гастроентеролог в УМБАЛ „Царица Йоанна –ИСУЛ“ и преподавател в МУ-София. Той е един от основателите на Българското дружество по неврогастроентерология и на първата биобанка за фекална микробиота у нас. Интересите му са в областта на възпалителните чревни заболявания, функционалните чревни заболявания, микробиотата и маркерите за чревно възпаление.

Разговаряме с доц. Наков по един от най-честите проблеми в практиката – хемороидите.

Доц. Наков, наскоро проведохте първото онлайн проучване за наличие на функционални чревни заболявания у нас.

Впечатляващо е, че чак сега се провежда първото проучване за честотата на толкова важни заболявания като функционалните чревни заболявания (ФЧЗ). То беше организирано от Асоциацията на младите хепатогастроентеролози и Българското дружество по неврогастроентерология и публикувано в септемврийския брой на престижното научно списания Journal of Gastrointestinal and Liver Diseases.

ФЧЗ са много важни, защото са много чести. Те са най-честата причина, поради която пациентите идват на преглед при гастроентеролозите. ФЧЗ се характеризират с рекурентни абдоминални симптоми, които не са свързани със структурни или биохимични аномалии. Честотата им в света е около 40 %.

Това високо разпространение може да се определи като проблем за общественото здраве, тъй като тези заболявания увеличават разходите за здравеопазване на държавно ниво и причиняват влошено качество на живот на индивида.

Какви са най-важните резултати от проучването?

Всеки пети българин има синдром на раздразненото черво (СРЧ или Irritable Bowel Syndrome – IBS) и всеки десети функционална диспепсия (ФД). В онлайн проучването сред възрастното население на България, използващо социални мрежи са анализирани общо 1896 индивида, което е 0,03% от българското възрастно население.

Честотата на IBS в България е 20% (14% са с преобладаващ запек, 32% с преобладаваща диария, 52% са имат IBS с редуване на запек и диария и 2% са с некласифициран IBS). Полът, възрастта, семейното положение, професията, консумацията на алкохол, сексуалните проблеми, наличието на съпътстваща ФД и непоносимостта към прясно мляко са значително свързани със СРЧ.

Разпространението на ФД у нас е 12,7%. Пациентите със СРЧ и непоносимост към прясно мляко са с повишен риск от ФД.

За първи път изследвахме и честотата на оверлап синдрома между СРЧ и ФД в България, която е 11,7%. Полът, непоносимост към мляко, проблемите при уриниране и сексуалните проблеми са значително свързани с разпространението на оверлап синдрома.

Какви са вашите изводи от получените резултати?

Това е първото проучване за определяне на честотата на СРЧ, ФД и техния овърлап синдром и оценка на рисковите фактори, свързани с тези нарушения в българското възрастно население.

Резултатите демонстрират високата честота на тези състояния у нас, именно затова методите за тяхната диагноза и лечение трябва да се познават отлично от общопрактикувашите лекари и гастроентеролозите в България. Нужни са информационни кампании сред лекарите и сред пациентите за функционалните чревни заболявания.

Какви са критериите за диагноза на СРЧ и за ФД?

Много интересен е факта, че в България сме свикнали да поставим диагнозата СРЧ или ФД по метода на изключването, т.е. правят се редица скъпи, инвазивни и ненужни изследвания и ако не се открие нищо решаваме, че се касае за ФЧЗ.

Реално, много по-лесно, неболезнено за пациентите и достатъчно точно (до 95% точност) е поставянето на диагнозата чрез Рим IV критериите – въпросник за диагноза на ФЧЗ.

Според тези критерии СРЧ се характеризира с повтаряща се коремна болка, средно поне един ден седмично за период от 3 месеца, свързан с два или повече от следните критерии: болката е свързана с дефекация; болката е свързана с промяна в честотата на изпражненията и/или с промяна във формата на изпражненията.

ФД е категоризирана като постпрандиален дистрес синдром (PPDS), синдром на епигастрална болка (EPS) или припокриващ се подтип. EPS се диагностицира при наличие епигастрална болка, парене или и на двете поне един ден седмично. PPDS се диагностицира при наличие на пълнота след нахранване, ранна ситост или и двете поне 3 дни. Пациентите с припокриващ се вариант трябва да изпълняват критериите, както за EPS, така и за PPDS. Симптомите трябва да са налични през последните 3 месеца с начало поне преди 6 месеца. Пациентите с оверлап синдром между СРЧ и ФД, трябва да отговарят на дефинициите както за СРЧ, така и за ФД.

Какви са новостите на българския пазар за облекчаване на симптоматиката от СРЧ и ФД?

Най-новият медикамент на нашия пазар за повлияване на симптоматиката както при СРЧ, така и при ФД е Трибутин.Той комбинира в себе си нужните механизми за повлияване на симптомите на функционалните чревни заболявания.

Има известен парадокс, защото ние казваме, че той хем отпуска червото/стомаха, хем засилва перисталтиката. Това е вярно, защото съществуват различни рецептори към които препаратът няма афинитет, той действа там, където има дисбаланс. Тоест, където има повишена активност, изразена със засилен мотилитет, Трибутин го намалява и обратното- при отслабен мотилитет, препаратът го засилва, тоест той е модулатор.

При здравия човек, енкефалинергичната медиация работи добре. При пациентите със СРЧ и/или ФД, тя не е функционира оптимално и предписвайки Трибутин ние я регулираме.

Според проучванията ефектът от медикамента продължава до една седмица след неговото спиране. Реално погледната ако пациентът се чувства добре, ние можем да спрем лечението, но същината на заболяването означава, че ние отново очакваме появата на симптоми в бъдеще.

Най-правилно е Трибутин да се предписва два пъти по една таблетка за една седмица, след което по една таблетка дневно за период от около 1-3 месеца.

Петя Петрова

Този сайт използва бисквитки (cookies)
Прочети повече